Изображение 1:
На черно-бялата илюстрация присъстват баба Цоцолана, Патиланчо и котаракът Татунчо. Вляво на картинката е жената. Тя има сериозен и намръщен вид и като че говори на стоящото срещу ѝ момче. Едната си едра ръка е подпряла на кръста, а с другата сочи към него. Облечена е в дълга рокля с препасана през кръста престилка. Изглежда доста внушителна. Патиланчо пък има съкрушен вид. Момчето е изправено с прибрани до тялото ръце и наведена глава. Носи блузка с къси ръкави и яка и панталонки до коленете. До него е седнал и котаракът. Той е вдигнал поглед към момчето и е наострил уши. Явно слуша думите на Цоцолана към Патиланчо. Вероятно събитието се случва през деня, защото са изобразени в тъмен фон и сенките на тримата. В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа – „Изпъден“.
Изображение 2:
В центъра на илюстрацията е част от художествения текст. В горния десен ъгъл над текста има изобразена къща. Не много големият дом едва побира едрата си стопанка, както е видно от картинката. Жената е подала глава през отворения прозорец и се държи с ръце за перваза. Отстрани до дома ѝ като в редичка са наредени всички членове на домакинството. Най-близо до къщата е кучето Дебеланко, което е тръгнало нанякъде и е обърнало гръб на Цоцолана. Пред него върви патицата Патарана и още една едра патица, която като че за миг се е спряла и обърнала глава към изпразнената вече къща. Пред Тях прасето Свинчо изглежда много щастливо, отворило зурла в широка усмивка. Две малки охлювчета пълзят, подали рогца, а между тях и козелът Дългобрадко пристъпва с радостно изражение. Кокошка с мъничко пиленце и котаракът Татунчо също са с групата на напускащите Цоцолановия дом. Най-отпред, пръв крачи Патиланчо, заедно с трите внука на жената. Момчето е в гръб и марширува подобно на войник. Ръцете му са прибрани и сключени зад гърба. До него две от мъничетата сякаш му подражават, крачейки със същата походка и положение на тялото. Едното държи дълго цвете за дръжката. Най-мъничкото от трите внучета е и най- бавно и като че в старанието си да не изостане е изпуснало биберона си, който се търкаля по пътя. В ръка детето държи нещо прилично на дреха и бърза ли бърза…,
Дали баба Цоцолана не вика Патиланчо за да се върне обратно, убеждавайки се в решимостта на момчето да напусне дома ѝ, обидено от упреците ѝ? Дали е съжалила за думите си и обвиненията към него, посочвайки го с пръст като виновник за всичко случващо се? От илюстрацията може да заключим, че Патиланчо е обичан от деца и животни, и всички те са готови да го придружат по пътя към нови приключения, далеч от баба Цоцолана. Изглежда, че тя ще остане сам-сама.
Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова