Иван Вазов е български поет, писател и драматург, който е наричан „патриарх на българската литература“. Неговото творчество е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на БАН и министър на народното просвещение в периода 1897 – 1899 г.
Пред нас виждаме възрастен човек с осанка на истински патриарх (вероятно на около 60 год.). Погледът му е замечтан и вперен в бъдещето, но говори и за много опит. Косата му е гъста, също и веждите, които са много изразителни. Носът му е остър и също добре изразен. Характерни мустаци, гъсти и добре оформени. Брадичката му има признаци на двойна. Носи бяла риза, черна папийонка и палто в крак с тогавашната мода. Очевидно позира за тази снимка, която се превръща в характерна за личността му. Наистина фотографията показва човек с голям интелект, който с право се нарича Патриарх на българската литература.
Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот в семейството на средно заможен търговец, Брат е на военните генерали Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика Борис Вазов. Негов учител в началното училище в Калофер е Ботьо Петков, който е баща на Христо Ботев. След това учи в Пловдивската гимназия, където овладява гръцки, турски и френски език. Въпреки желанието на баща си той не проявява никакъв интерес към търговията, а се увлича по поезията и литературата. Скоро след завършването на образованието си става политически емигрант в Румъния, където живее с българските хъшове. Активно участва в освободителното движение на България като след Освобождението е част от политическия живот в Пловдив (Източна Румелия), а по-късно и в обединена България. Издава първото литературно списание „Зора“, както и първото научно „Наука“. Пловдивският му авторски период е изключително активен – през него написва „Епопея на забравените“ и много други стихотворения. След провала на проруски преврат през 1886 г. се преселва за кратко в Одеса. Там написва романа „Под игото“. По-късно се установява в София, където е избран за народен представител, а в последствие и за министър. Много тежко преживява съдбата на България след Първата световна война, но въпреки това не загубва вярата си в бъдещето на Родината. Умира през 1921 г. в София.
Народният театър в София е кръстен на него. Къщите му в София и Сопот са превърнати в музеи, които се посещават от хиляди гости. Награждаван е с редица ордени и държавни награди.
Източник:
„Уикипедия“, Интернет
Описание:
Стоян Досев