На другия ден още от сутринта Галчев се залови за работа. Гологлав, с разкопчана куртка, с чизми и шпори (откакто беше на границата, той не се разделяше с шпорите си), той седеше срещу отворения прозорец, а масата пред него беше затрупана с книжа и папки. Както беше се избръснал и напудрил, с пригладена назад черна и лъскава коса, по която още личаха следите на гребена, съвсем млад, той приличаше по-скоро на току-що завършил гимназист, отколкото на военен.
Йордан Йовков
Из „Чифликът край границата”
Издателство „Български писател”, 1987
Описание:
Валерия Вълева