Пред себе си виждаме замислен човек,седящ над пианото, Това не е просто обикновен човек,а Фреди Меркюри – рок легендата на ХХ век. Не обаче Фреди Меркюри, когото всички си представяме първоначално. Това е съвсем различен Фреди, около двайсет и пет годишен, в разцвета на своята младост. Гъстата му, черна и лъскава коса едва достига раменете му. От мустака няма и следа. С лека усмивка на лице, но същевременно и свъсени вежди, той композира поредната мелодия, която по-късно ще се превърне в следващия хит на британската рок група Queen.
Пръстите му, накичени със сребърни пръстени, съвсем леко докосват белите клавиши на чисто белия роял. Изпод ръкава на лявата му ръка тайно се прокрадва тънка сребърна гривна. Кръстосал крака върху черното столче, Фреди изсвирва тихо няколко тона. На няколко сантиметра над рояла виси сребрист микрофон, готов да улови композираната мелодия. Зад тихия певец е разположен усилвател, висок около метър.
Вероятно Фреди не е на тихо място у дома, а прекарва поредния си ден в звукозаписното студио, посветен на единствената си мисия в живота – да твори музика, способна да докосне всяка душа.
Наоколо няма никого. Цари тишина. Единственият шум, който се долавя, е лекият ангелски глас на пианото. Връзката с външния свят липсва. Само малкото прозорче, разположено в горния десен ъгъл на малката стаичка, пропуска слънчевите лъчи в тъмната тиха стая.