-Славенце!- рече болната птичка, като се надигна от гнездото и погледна със светлото си око надолу към пилето, което шумолеше в тревата и миеше с росни капки перцата на крилата си.- Иди, маминото, в лозята да ми намериш едно зрънце от жълт грозд, че ми е изгоряла душицата за сладко нещо!…“
И славейчето хвръкна с трепет и вълнение, обзето от желанието си да изпълни тази проста майчина молба, за да пропъди мъката от обичния й поглед. Стигна то дядовото Радойково лозе и като видя стария стопанин запя тъжна песен с чудното си гласче, която се извиваше и опияняваше с нежността си, носеше се трепетливо и прочувствено и се разливаше из ширналата се лозя. Но нали дядо Радойко не го разбираше, радваше се на омайните му трели, които като балсам галеха душата му и не долавяше болката в тях. Зачурулика славейчето още по-изкусно, възнесе високо клетата си молба… Пя славеят, а сетне щом заглъхна политна измежду лозите да изпълни майчиното желание. Кехлибарените гроздове тежко висяха, жарнати и ароматни от слънцето. Славеят не посмя да ги докосне, въпреки че предчувстваше сладостта им, той кацна в прашните земи да потърси някое отронило се зрънце. Щом видя едно, посегна и го клъвна с човка, но в същия миг над него прозвуча страшен звук. Дядо Радойко бе ударил силно газената тенекия, която държеше близо до себе си и с която плашеше де що види. Сърчицето на птичето се сви от ужас, бързо пусна зрънцето, а сетне хвръкна към майка си. Стигна до гнездото и с печал й разказа за изживяното премеждие. Забрави майка му тогава за своята болка, в очите й плуваше само грижата и безпокойството по едничката й рожба и с мили, гальовни думи успокои разтревожената му душа. Рече му да не страда и че щом гроздоберът премине и лозето опустее ще може да й донесе от вкусния плод. Неутешима бе болката на славея, страданието се впиваше в неговото сърце и го давеше. Изхвръкна пернатото и кацна на една леска, а отчаянието и безпомощността му се заизливаха отново чрез жалните му напеви. Един бял камък безчувствено стоеше на пътя край леската. Щом птицата запя, скръбната мелодия се понесе и стигна до камъка, впи се в неговото скално сърце и то застрада тъй силно, че започна да плаче с едри бели каменни сълзи, които с тътен се удряха и търкаляха по прашния път. В това време, една мравка минаваше покрай камъка, когато я застигна голяма бяла каменна сълза и едва не я погуби. Невярваща при вида на плачещия скален къс, тя го запита какво се е случило. Тогава той съкрушен й разказа за славея и неговата песен. Работливката отиде при птичето и му рече, че при чешмата до лозето, където всеки ден старецът ходи за вода има две зрънца грозде, които са се откъснали докато е миел един грозд. Тя го изпрати да ги вземе и отнесе при майка си. Щастие нахлува в сърцето на славея и той бързо се отправя към чешмата. Там открива двете зрънца и ги взема, след което полита високо. Едното пуска пред дома на добродушната мравка, а другото отнася на обичната си майка.
Изображение:
Изображението е графично, в черно-бели цветове. В центъра на рисунката са старата птица и рожбата й славеят. Майката стои в гнездо, намиращо се на тънка лозница, а срещу й е славейчето. Тя е красива и същевременно излъчва отчаяние и безнадеждност, отворила човка и притворила леко очи.Дълбоко в погледа й обаче долавяме и мъничка светлинка, може би надежда. Много е изящна, с красиви издължени крила, но спуснати и сякаш безсилни от умора, и дълга опашка, а гърдите й са обсипани с фин пух. На главата си има забрадка, изпъстрена в дребни бели точки, привързана под гушката й.Над крилото на птицата има силно защриховани участъци, където финният пух сякаш е настръхнал, а самото крило е изрисувано с множество пера, които като че ли се застъпват, като надиплени, започващи от основата му с по-широки и къси и към края му с по-дълги и тесни. Гърдите на птицата са светли на места с леки щрихи, където явно е останала следа от допира на птицата до сламеното гнездо в което лежи. То има форма на кръг, изрисуван целия по краищата му към основата в множество преплитащи се вълнообразни линии. Това са дребни сухи треви и сламки, майсторски преплетени от птицата в здраво гнездо. Срещу й е прекрасното славенце, с дълбок черен поглед, може би уловил светлината на деня или пък това е чиста сълза, родена от неговото страдание, готова да се отрони… То стои някак напрегнато и като че готово да литне. На гушката си има привързан тънък конец. Тялото му е финно, с лек пух и дълги пера по опашката и крилата. Стъпило е с тънките си крачета на лозовата пръчка, тънка и вълнообразна, източва се над тях и се спуска надолу, прилична на рамка в която са запечатани образите на майката и рожбата й. От ляво и дясно в горната част на картината от лозницата се спуска по един голям грозд, обсипан с гъсти овални плодчета. Те са в тъмен цвят, там където жаркото слънце е обагрило белите плодове и им е придало златноръждив цвят, а на места са с бели участъци, вероятно блеснали на светлината. Навсякъде покрай тях растат дребни цветя, прилични на лайка и множество треви.
Изображение: Графичното изображение пресъздава момента на срещата между славея и мравката. В центъра на рисунката е славейчето, кацнало на един висок стрък трева, леко наклонил се от тежестта му.Целият е сякаш от въздушна перушина, с изключение на красивите крила и опашка върху които има дълги, гладки пера. Обърнал е глава встрани, но същевременно гледа надясно, към стоящата мравка. Тя е с голяма глава и тяло приличащо на осморка. Две големи очи гледат към птицата, а над устата й стърчат извити мустачета. Мравката е в черни цветове, а на някои места се забелязват по-светли участъци- там, където светлината блести по гладкото й тяло. Има шест тънки и извити като куки крачета, като започват от по- къси към по-дълги- два чифта в горната част на тялото и един в задната част. Сякаш водят разговор. Навсякъде около тях растат широки, високи треви и гъсти по-дребни и нискостеблени. Зад тях има високо дърво, на което виждаме само основата от дебел ствол, покрит с напукани, спиралноизвити кори, напречни пукнатини и неравности, което говори за дълголетието му. Зад работливката върху една от тревите се изкачва бавно един охлюв, носещ на гърба си своя дом. Черупката му е извита като спирала, която сякаш се е напукала. В ляво на рисунката тежко виси един грозд, в тъмни цветове, а в средата на плодчетата има по един светъл участък, където сякаш слънцето преминава през кристално жълтата му сърцевина. Дръжката му е тънка и разклонена, обкичена с едри обли зрънца грозде, а едно от тях се е изтърколило на земята. Две гъбки растат близо до големия грозд, който като че след миг ще се откъсне и падне върху им.
Ако прибавим цветове на рисунката тя ще изглежда по следния начин. Високи тъмно зелени треви, а под тях черна рохка пръст. Две гъбки- едната бяла, а другата червена с бели точки растат скрити сред зелената маса. На един от изкласилите стръкове трева е кацнало славейчето. То не е пъстро, почти цялото е в меки светло кафяви цветове, а гушката и коремчето са много светло кафяво към бяло пух, с цвят на капучино. Човката му е кремаво жълта. Стоящата до него мравка е изцяло черна. Охлюва над тях е с бледо розово месесто тяло на което стои неговата кафеникава черупка, по-бледа на места и изглеждаща стара и захабена, сякаш цветът й се е изгубил. Дървото е с кафяви кори, а едрият грозд е с цвета на старо злато, на места сочните и сладки овални плодчета са с ръждив оттенък. Над тях небето е синьо и безоблачно. Колко ли е прекрасна песента на славея? Колко ли е голяма тъгата му, за да успее да разплаче бездушния камък? За радост мравката му прави огромна добрина, за която то й се отплаща. Колко красота блика от мъничкото сърце на птичето и как прекрасно се лее тя чрез песента му…
Издание: „Безценни камъчета“
ИК. „Фют“
Художник: Димитрина Севова
Описание: Ивелина Дамянова