По лицето на майката имаше следи от минала красота, която мрежата от бръчици по повърхността на кожата скоро щеше да заличи; в изражението й имаше едновременно и спокойствие, и живот и това го правеше много приятно.
…
Майка й беше най-добрата й приятелка, полагаше големи грижи да я насочва, нещо, което не е рядко явление за актрисите – забележителното в случая беше, че мисиз Елзи Спиърз не правеше това, за да компенсира собствени несполуки. Не беше огорчена от живота и не се оплакваше от него: два пъти се беше омъжвала и бе останала вдовица, но благодарение на жизнената си натура и двата пъти беше посрещнала със стоицизъм сполетялото я нещастие.
„Нежна е нощта”
Скот Фицджерълд
Народна култура, 1980
Описанието изпрати:
Валерия Вълева