Собственият му рев го разбуди напълно. Протегна се, почеса се по гърдите и като навлече шортите си, излезе на огряната от слънцето поляна пред колибата. Движеше се с лекота. Беше едър мускулест човек и изпитваше радост от движението на добре тренираното си тяло.
…
Доста хора въобще не знаеха как да се справят с хорите, докато Дейвидсън никога не бе имал трудности с тях – можеше да опитоми който и да е хор, стига да прецени, че вложеното усилие ще е оправдано. Обаче не си заслужаваше да се изразходва толкова енергия. Докарай достатъчно хора, организирай производството на машини и роботи, изгради ферми и градове, и нуждата от хори ще отпадне напълно.
…
Един свят много по-добър от износената вече Земя.
И това ще бъде неговият свят. Защото точно това беше Дон Дейвидсън, това беше заложено в него – да бъде укротител на светове. Не обичаше да се хвали, но знаеше на какво е способен. Просто така бе създаден – знаеше какво иска и как да го получи.
И винаги го получаваше.
Урсула Легуин
Из „Светът се нарича Дъбрава”
Описание:
Валерия Вълева