Изображение 1:
Черно-бялата илюстрация пресъздава моментът, в който баба Цоцолана с
радост и въодушевление оповестява пред малчуганите, че настъпва техният
празник – Деня на детето. Жената е широко усмихната и леко приведена към
стоящите пред нея деца. Баба Цоцолана ни е представена в профил.
Прическата и е къса, с бретон и права коса с дължина покриваща средата
на ухото. То е окичено с красива капковидна перлена обеца. Облечена е в
блуза с дълги ръкави на точки, леко пристегната в кръста и дълга
карирана пола с привързана престилка отпред.
В дясната си ръка баба Цоцолана държи подарък с кръгла форма и го
подава на Патиланчо, стоящ начело пред останалите малчугани. С другата
си ръка жената милва Дебеланко, застанал плътно до момчето. Всички се
усмихват, дори кучето, а Патиланчо вдига възторжено двете си ръце
високо с видимо намерение да прегърне жената, която в тази композиция не
изглежда толкова строга. Дебеланко също е заразен от всеобщото вълнение
по повод празника. Зад него в две редици са наредени и патиланците.
Трите момчета- Данчо, Панчо и Ганчо стоят плътно едно до друго. Те носят
свободни светли дрехи с дълги ръкави и са със закичени от лявата си
страна по една кръгла значка, изобразяваща усмихнато лице. Зад тях са и
трите момичета, две от тях с къси коси и едно с коса до врата-права и с
бретон. Това, няма съмнение, са- Дана, Гана и Мика. В основата на
илюстрацията е изписано името на разказа.
Изображение 2:
Черно-бялата илюстрация пресъздава играта на патиланците. На преден
план, отляво е Дебеланко. Кучето седи и повдига клепналите си уши, а
около врата си има закачен гердан от едри цветя. Зад него на поляната са
и останалите. В центъра е магарето Сивчо. Животното е с тъмно
оцветяване. Много е красиво – с големи, изправени уши, дълги, стройни
крака и вирната опашка. Обърнало е врат настрани с притворен поглед,
явно се радва на детското внимание, докато е окичвано с ароматни, цветни
венци. На врата му се кипри богат, дъхав венец. Виждат се и още три –
закачени на вирнатата му опашка. Трите момчета продължават да нанизват
цветна украса върху нея.
Патиланчо е заел позиция пред Сивчо. Вдигнал е високо в ръцете си
венец с намерение да го наниже върху главата на магарето. Лицето му е
озарено от широка усмивка. Зад момчето в далечината се вижда и едно от
момичетата, което пристъпва към тях с ръце пълни с нацъфтели цветя.
Високо в безоблачното небе слънцето грее ярко и се усмихва, радвайки
се и празнувайки с децата този именит ден…
Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова