Изображение 1:
На черно-бялата илюстрация са изобразени баба Цоцолана и кучето Мими. Или Дебеланко, както е кръстено от Патиланчо. В сцената е показана силната обич на стопанката към четириногото. Жената седи на дървен стол, а срещу нея има маса застлана с надиплена покривка. Върху масата е поставена чаша с извита дръжка и кръгла чинийка, а до нея висока и изящна фруктиера с плодове- разпознават се круша и ябълка.
Цоцолана държи в ръце Мими и го гледа умилително. Любимецът виси непосредствено над масата. Жената е опряла лице в муцуната му и се усмихва щастливо. Очевидно е, че Мими също се радва на вниманието ѝ. Късите му лапи са отпуснати, ушите клепнали, опашката навита подобно на кравайче, а погледът, изпълнен с не по-малко любов, е вперен в стопанката. В долната част на изображението с едри букви е изписано заглавието на разказа – „Дебеланко“..
Изображение 2:
На черно-бялата илюстрация е изобразено кучето Мими. Едрото му тяло наподобява издута възглавница. Ушите му са клепнали, муцуната изкривена, а на врата си има красива каишка, с окачен медальон. Под каишката гушата му е дебела и провиснала, а коремът наедрял и почти опрял в пода. В центъра на кръглата плитка чиния пред него се очертава нещо кръгло и мъничко. Дали това не е последното още неизядено хапче за сила, което кучето е пропуснало или пък ще изяде всеки миг? Едно е сигурно- късите му, слаби крачета трудно ще носят надебелялото тяло. Явно, че хаповете не са имали очаквания ефект. Вместо да помогнат за нарастване силата на кучето, те са допринесли за неимоверно нарастване на теглото на домашния любимец.
В долния десен ъгъл на картината са изписани инициалите на художника.
Изображение 3:
На черно-бялата илюстрация е пресъздаден момента в който баба Цоцолана тегли ухото на Патиланчо. Едрата жена е с гръб към нас. Носи дълга свободна рокля на точки. През кръста си е запасала престилка. Под роклята се виждат босите ѝ крака от прасците до стъпалата. По тях има дълги тъмни ленти, които стърчат настрани, а на палеца на десния и крак една черна ивица сякаш се е накъдрила. Това несъмнено са черните пиявици, взети от съседа Байо, с които Патиланчо успява да излекува прекомерно надебелялото куче. Ясно е, че момчето е забравило да ги върне и сега те са намерили нов пациент в лицето на жената. Затова отново си е заслужил да му подръпнат ухото. Патиланчо се е повдигнал на пръсти, сякаш ще политне – дори единият му крак вече е във въздуха. Лицето на малкия съгрешил лечител издава болка и уплаха, а една сълза се спуска по страната му. Зад тях котаракът Татунчо е извил тяло като дъга, докато размахва опашка, втренчил немигащ поглед към случващото се.
Фонът е тъмен и набразден с черни неправилни, прекъснати ивици.
Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова