Изображение 1:
На черно-бялата илюстрация художникът ни представя баба Цоцолана и козелът Дългобрадко. Жената е в профил. Фризираната ѝ коса е прибрана на кок, леко къдрава. Изражението на лицето ѝ е доволно. Отправила е голяма усмивка към стоящия срещу нея козел. Той също гледа към стопанката си, а тя пък гали с ръце дългата му брада. Животното има къси, извити назад, остри рога и уши прибрани до главата. Големите му очи са вперени в баба Цоцолана, а вратът му е изпънат към нея, по всичко личи – за да продължи да го милва. Тялото му е късо, с дебела козина и на черни петна. Опашката му е къса и вирната, краката тънки, с фини, здрави кости, като предният е вдигнат, сякаш е готов да пристъпи още по-близо до стопанката си. В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа – „Дългобрадко“.
Изображение 2:
В горната дясна част на илюстрацията е поместен откъс от разказа. Под него е изобразен козелът. Впил е учуден поглед в картината поставена срещу него и я сочи с единия си преден крак. Тя е на пода, опряна на висок шкаф. Картинката, всъщност изобразява образа на козел и е нарисувана от Патиланчо, като с нея момчето цели да ядоса Дългобрадко. Зад шкафа наполовина се подава и самият Патиланчо с широка усмивка. Изглежда доволен от хитрината, която е скроил. Отгоре, върху масивната мебел, се е покачил котаракът Татунчо. Той е присвил тяло, вероятно за да остане незабележим за козела и в същото време да има възможност да наблюдава случващото се от високо. Момчето изглежда доволно от хитрината, която е скроило. Изображение 3:
Козелът Дългобрадко, отново изрисуван в черно и бяло, е изправен на задните си крака, подобно на жребец. Главата му е промушена през картината на Патиланчо и сякаш самият той е поставен в рамка. Зад него в далечината има нарисуван плет. На плета е кацнал петел. Очите му са широко отворени, човката също. Може би е изненадан от постъпката на Дългобрадко-да напада така глупаво една рисунка или може би пък се смее на глупостта му… Физиономията на едно магаре с тъмна козина, застанало близо до петела, също не е по-различна.. Дългите му уши са високо изправени в опит да не изпуснат и най-малкият шум.
Отдясно на илюстрацията се вижда стволът на младо дръвче с тънки и разкривени клони. В долния десен ъгъл на картинката са инициалите на художника.
Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова