Снимката, която искам да ви покажа е на мой много скъп приятел, който наскоро се престраши да направи първата си лентова фотографска изложба в кафето на кино Влайкова. Той се казва Стефан Колев, а любимата ми негова снимка – „Далеч от големия град“.
На нея има много интересни неща и е трудно човек да избере откъде да започне да я разказва.
На нея има много интерсни неща и е трудно човек да избере откъде да започне да я разказва. Тя е черно–бяла снимка. Цялата й горна част, почти до средата, е запълнена с различно осветени от светлина листа на дърво, което няма плод. Част от листата са на фокус, други не. От дясната страна на снимката листата са по-тъмни, отколкото от лявата и това придава дълбочина в тази й част и ти помага да разбираш, че може би дървото, въпреки че не се вижда цялото, е голямо дърво.
В лявата горна част на снимката също има листа, но те са значително по-светли от листата в дясната част, защото са огрени от слънцето и така онези от тях, които са най-близо до нас, изглеждат почти прозрачни на светлината. Това им придава особено нежност и красота. Човек може да се загуби в тези листа и да реши, че те са главният герой на снимката, но това съвсем не е така.
Под дървото, от лявата страна, се вижда предната част на стар руски бус, марка Газ, със смолянска регистрация. Вътре в буса има момче на около седем–осем години, постригано късо, с коса, която свеетлее над лявото му ухо, може би защото е кестенява. Въпреки, че е само в буса, момчето не стои на шофьорското място, а на това до него. Позата му е малко напрегната, тялото му е обърнато към волана, а лицето и очите му гледат в обратната посока – навън и назад, така сякаш с тях търси позволението на някой извън буса.
Самият бус е много интересен. В горната си част, почти на покрива му, има закрепени големи лампи. Отпред, над самите фарове на буса, се вижда, че предният капак е украсен в камуфлажни краски, които от това, че снимката е черно-бяла, изглеждат, сякаш са в различни от обачайното цветове и правят буса да изглежда по-скоро цирков, отколкото военен.
Пред самия бус има ограда с дървена рамка, която напомня малко на подматрачна рамка на легло с пружина. Видиш ли оградата в предната част на дървото, виждаш и тази в дъното на снимката, някъде под тъмната страна на дървото. Въпреки, че си даваш сметка, че това е двор или пространство, което е оградено, в снимката има простор и прилича на спомен от детство, което си живял или сцена, която си сънувал.
Вървете и чуйте други снимки от Стефан Колев в кафето на кино Влайкова през този февруари.
Източник: http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1944464
Описанието е изпратено от:
Стефка Чинчева