Дъгата е едно от най-красивите явления, които съществуват в този свят и е почти чудодейна в нашата физическата реалност. Човешкото разбиране и чувствителност са я превърнали във фантастичен символ, магически мост между две сфери, които без този феномен биха останали завинаги разделени. Обикновено се казва, че дъгата има само седем цвята, но за едно толкова чудотворно явление този брой е наистина недостатъчен.
Когато ярката светлина и водата, която може всеки човек да усети, пиейки вода, къпейки се или просто чувайки шумоленето на падащата вода от реката, водопадите или бурното море, се срещнат във въздуха, се появява красивото цветно природно явление, наречено дъга.
Този феномен на атмосферата се появява по време на или веднага след дъжд, който всеки човек може да усети. Дъгата се появява точно когато дъждът спре – слънцето започва да грее и във въздуха все още има дъждовни капчици.
Дъгата е разделена на ленти с различни цветове. Това са цветовете на спектъра, формирани от пречупването и отражението на слънчевите лъчи в дъждовните капки.
Когато слънчевият лъч проникне в капката вода, част от него преминава през нея като пречупена светлина, а останалата се връща обратно, като отразена светлина. Това се повтаря при огромен брой капки. Ако приемем, че светлината е бяла, след пречупването и отражението й под определен ъгъл, бялото се разлага в спектър от седем цвята – червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово. Всъщност, дъгата не се състои само от седем цвята, а от цяла гама цветове, които обикновено са невидими за човек.
За да се види с просто око една дъга, човек трябва да е с гръб към слънцето, но е много трудно да се прецени на колко метра, километра или мили се намира тя от нас. Знаем само едно – не можем да я докоснем или да преминем през нея и под нея. И как иначе, имайки предвид факта, че дъгата всъщност е кръгла.
Интерес представлява фактът, че ако двама души стоят един до друг и наблюдават една и съща дъга, те я виждат по различен начин. Това се дължи на различния ъгъл, под който всеки един от тях я наблюдава. Поради същата тази причина, всеки може да види различна гама от цветове в една дъга.
Откривателят на красивото природно явление дъга е Исак Нютон. Той е този, който открива, че слънчевата светлина може да се раздели на съставните си седем цвята – червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово. От тях индигото е най-неразличимият цвят. Твърди се, че Нютон е добавил този цвят, защото е чувствал, че трябва да има седем цвята, а не шест, поради силните си религиозни вярвания.
Съществуват какви ли не митове, легенди и приказки за красивото природно явление. Някои разказват как, ако достигнеш единия край на дъгата, ще намериш гърне с жълтици. Други вярват, че ако преминеш под нея, ще смениш пола си.
Седемте й основни цвята съответстват на енергийните центрове на тялото. С помощта на дъгата човек може да постигне баланс, хармония и душевен мир. Не случайно тя е символ на мира и хармонията.
Освен това обяснение от науката, съществува и широко разпространена легенда, която обяснява появата на дъгата. Преди хиляди години цветовете започнали да спорят, кой от тях е най-обичаният и значимият. Всеки от тях представял човешка добродетел и стремеж, с който мислел, че изпъква пред останалите. Спорът на цветовете не преставал, всеки изтъквал своите качества и отказвал да отстъпи, карали се все по-шумно, докато не предизвикали светкавица и гръм. Върху тях завалял проливен дъжд и те започнали да се бутат един зад друг, за да се скрият.
Изведнъж се чул гласът на дъжда, който им обяснил, че са най-обичани и значими само като са заедно и ги подканил да се хванат за ръце и да се сдобрят. Така показали, че между тях може да цари мир и уважение. Така винаги, когато дъждът измива всичко ненужно и пагубно в човечеството, се появява дъгата като знак за красивото и надеждата.
Всеки цвят на дъгата има и своята символика: зеленият е символ на живота и надеждата; червеният – символ на опасността и смелостта; жълтият – на веселието и топлината; оранжевият – на здравето и обновлението; синият – на свободата и безкрайността, а виолетовият – на авторитета и властта.
Изготвили: Доброволчески клуб
„Бели Ангели” – гр. Ямбол
Координатор на клуба: Иван Колев
Заместник-координатор: Диана Георгиева