„Четяща жена“ – картина на Робин Алтман

Тази весела, цветна картина показва артистичност типична за стила на художничката, известна с пъстрите си картини. Ставаме свидетели на симбиоза от багри в гамата на залеза.

  Първият обект, който забелязваме  е млада жена седнала на перваза на прозорец. Момичето се е настанило на голяма удобна пухкава възглавница. Тя заема цялата площ на перваза, а яркият и жълт цвят идеално подхожда на останалата част от картината. Четящата се е облегнала на подобна възглавница, но в по-малък размер. Свитите и в коленете крака са завити с червено, меко одеяло. От ръба се подават пръстите на десният и крак обут в сив чорап.

  Жената е облечена в бяла блуза с дълъг ръкав и разкопчано, черно елече. Косите и са дълги и свободно падат на кафяви къдрици до кръста. Профилът на лицето и е правилен, а чертите- фини. В скута и,  върху червената завивка е отворена книга. В краката и лежи малко черно куче със зелена каишка. То се е загледало през отворения прозорец.

  Стаята е с шарен интериор и интересни детайли. Лявата стена е светло зелена, а дясната червена. Под перваза има шкафове пълни с книги, кутии, празна ваза и държач за книги под формата на конска глава. Отдясно на тях има празно платно за рисуване върху дървен статив. На стената зад него се забелязва закачена светло синя престилка, още един детайл, който ни подсказва, че жената е художник. В десният ъгъл на преден план се вижда част от дървено бюро, на ръба му е поставена червена чаша с четки за рисуване. В отворен шкаф са напъхани бои и парцал, нацапан в различни цветове. Между бюрото и платното се виждат листа от стайно цвете.

  От лявата страна на стаята има кръгла масичка с две покривки, образуващи два пласта. Долната е дълга и в светлосин цвят, а горната къса и в топло жълто. Върху масата са разположени жълта чаша с кафе, от която се издига пара и ваза със свежи червени цветя. На стената зад вазата е закачена сламена шапка за слънце със широка периферия, обрамчена с по- тъмен колан и бяло цвете.

  Хоризонтът, видим през прозореца, е златен, денят клони към залез. Просторът, на който ставаме свидетели е морски, вълните нежно се разбиват в брега. Слънцето вече почти напълно се е скрило зад далечните планини и оставя диря по водата. Върху скалите се забелязват високи палми, а в далечината – малка кокетна беседка.

Описание:
Натали Платнарова