Категория: Забележителности

ТРАКИЙСКАТА ГРОБНИЦА ПРИ с.СВЕЩАРИ

trakiiskata grobnitsa pri sveshtari

Преди около две хиляди и триста години един тракийски племенен владетел поискал да му се приготви приживе вечното жилище. Построили му голяма каменна гробница с три отделни стаички. Докато ги украсявали отвътре с живопис и склуптура, владетелят починал. Затворили гробницата с неговите останки  и всички прекрасни дарове.

Входът на гробницата е украсен със стълбове с йонийски капители. По горния праг са изрязани розети, стилизирани волски глави и гирлянди.

Встрани от входа е помещението, в което навярно са поставени дарове и жертвоприношения.

Срещу входа  се открива самата гробна камера. Тук са поставени две  красиво изваяни каменни легла. До едното от тях е изправена склуптурна фасада на умален храм, това показва обожествяването на покойния владетел.

На белите блокове е изрисувана следната сцена:  владетелят е на кон, следван от двама свой оръженосци. Насреща му пристъпва богиня, която му подава златен венец с благовония, сандъче за скъпоценности, метален съд и трикрака поставка.

Стените на гробната камера са оформени като колонада. Но освен от колони, блоковете под свода се поддържат от девет женски фигури с вдигнати ръце. Те са високи по 1,20м.  Облечени са в изящно ситно надиплени дрехи, чиито краища се извиват като листчета на цвете. Къдравите им коси се спускат по рамената, а на главите им има своеобразна кошншца. Едни от жените са млади,с красиви спокойни лица, други са възрастни и изглеждат скръбни и строги. Но техните пози изразяват участието им в един свещен ритуал. Косите, лицата и дрехите на  женските фигури, още са запазили тъмнокафявата боя –  жълто, синьо, червено и лилаво по някой подробности на лицата и дрехите. Ръцете на някой от женските фигури са грубо одялани, а рисунката е очертана само с черна креда  и се разбира,че не са имали време да завършат работата си, когато господарят, за когото е била предназначена гробницата е починал.

 

Описание:
Илиана Влъчкова

МАДАРСКИЯТ КОННИК

madarski konnik

И като си помисли човек, че той е създаден само четвърт век след образуването на българската държава на Балканския полуостров!

Необикновено е самото място. Сред равнината се издига Мадарското плато. Към запад то се спуска като огромна скална завеса, набраздена с дълбоки гънки. Прилича на вкаменен стометров водопад.

На това величествено място, на 23 метра от земята, е изваян в скалата конник в тържествена стойка. Облечен е с надиплена горна дреха, която пада на гънки до коленете му. Обут е с широк панталон и заострени обувки. Лявата му ръка придържа ремъка на юздата, дясната току-що е отпуснала копието. То е забито в тялото на лъв, който се гърчи пред краката на коня. Конят пристъпва в тържествен ход – церемониален алюр, както се нарича. Зад него подтичва куче.

Това не е обикновена ловна сцена. Представен е българският владетел като победител. Лъвът е победеният неприятел, а кучето е верният народ, който следва владетеля.

И конникът, и конят са извърнали глава към нас, сякаш съобщават нещо – на всички, на поколенията. А то е врязано с едри букви в скалата пред конника. Надписът пред коня разказва накратко за едно историческо събитие. Той е на гръцки език. В превод на български запазено гласи:”…..Юстилиян императорът направи договор и се опита…българите и при Тервел дойде. На носоострязания император не повярваха чичовците ми в Солунско и в Кисинските селища и си отидоха. Неговият…един…чрез договор Тервел архонтът на императора даде…пет хиляди…императорът с мене победи добре.”

Така през онези далечни времена от скалите на Мадара било отправено посланието на хан Тервел към всички поколения за признаването на българската държава. Релефът представя  триумфът на българския владетел.

Мадарският релеф и надписите около него свидетелстват, че българските владетели от началните времена на българската държава са имали съзнанието, че големите събития от нейната история трябва да се увековечат както подобава на тяхното значение. Замисълът на този паметник е наистина грандиозен. Изпълнението не е било никак леко. Но неизвестния майстор се е справил отлично. Качен на двадесетметровото скеле, той е удълбал  полето около фигурите, очертал е с длето техните контури, а после е изваял и всички подробности.

Описание:
Илиана Влъчкова

КАЗАНЛЪШКАТА ГРОБНИЦА

kazanlashka grobnitsa

Българската земя е осеяна с тракийски надгробни могили.Някои от тях покриват скромни гробове на селяни и войни, други пазят гробниците на знатни, на вождове и владетели.

Най-известната и една от най-интересните открити досега богати гробници е Казанлъшката. Построена е в края на ІV век преди Христа, преди повече от две хиляди  и  триста години. Състои се от преддверие, дълъг тесен коридор и кръгла гробна камера. Отлично запазените и стенописи разказват как един тракийски владетел се разделя със земния живот. На светлината на факли изрисуваните по стените на гробницата образи, сякаш оживява отдавна изчезналия свят на траките.

В дъното на гробницата, точно срещу входа тракийският владетел и жена му са седнали на малка маса, подредена за прощалното погребално угощение. От двете страни на съпрузите приближават близки и прислужници. Те носят, плодове, благоухания, накити, наметало. Млади жени свирят с дълги тръбни инструменти. Накрая на шествието воини и слуги водят колесница с четири коня и личния кон на покойния си господар.

В купола на гробната камера е изобразено надбягване с колесници. Вихрено се носят двуколките, конете сякаш не докосват земята.

В тесния коридор, през който се минава в кръглото помещение, са представени бойни сцени. На едната страна се сражават две войски на племена, както се вижда от различните облекла и оръжия. На другата стена пред войските си са излезли в единоборство двама войни, навярно техните вождове. Може би единият от тези двама вождове е погребаният тук владетел.

Казанлъшката гробница е  рядко свидетелство за строителното майсторство на траките и за живописното изкуство през елинистическата епоха. Големият талант на художника се е проявил особено в представянето на цялото ритуално действие на погребалното угощение.  Златният венец на владетеля е знак на божествено безсмъртие. Такива венци са открити на много тракийски гробници и могат да се видят в музеите. Жената е свела глава в тъжен размисъл. Тя ще последва царствения покойник според обичая на траките. С точното изобразяване  на много подробности, художникът ни е оставил и скъпоценно свидетелство за живота и обичаите на тракийската аристокрация.

Описание:
Илиана Влъчкова

БОЯНСКАТА ЦЪРКВА

Stitched Panorama

Славата си Боянската църква дължи преди всичко на своите стенописи. И днес, повeче от седем века след създаването им, те вълнуват с красотата, изразителността и дълбоката си човечност. Боянските стенописи са признати за едни от шедьоврите на европейското средновековно изкуство.

От стенописите на първата църква са запазени част в олтара. След изграждане на втората църква, двете свързани постройки са били изцяло изписани. Църковната живопис, разказва в сцени образи Светото писание и преди всичко живота на Христос. Изобразени са и светци и мъченици на християнството, а също така и дарителите за построяването и изписването на църквата.

Името на художника е Боянският майстор.Той е високо школуван живописец. Познавал е творбите на други майстори и е спазвал канона на църковната живопис. Изписаните от него образи изразяват различна душевност, имат своя индивидуална характеристика. Сякаш от стената ни гледат съвременници на Боянския майстор.

В първото отделение на църквата са портретите на севастократорската и царската двойка. Представени са и двете в цял ръст.

Севастократор Калоян и жена му Десислава са най-старите запазени рисувани от натура портрети в българската живопис. Лицето на Калоян е изтънчено и благородно, а Десислава се смята за най-красивия образ на епохата. И двамата са облечени в тържествени облекла. Калоян поднася модел на църква към изписания до него Свети Никола, комуто тя е посветена. До портрета на Калоян и Десислава има надпис със следното съдържание: „ Въздигна се из основи и се създаде пречистия храм на Светия Христов йерарх Никола и на Свети великославен Христов мъченик Пантелеймон със средствата, с грижите и голямата любов на Калоян севастократор, братовчед царев, внук на Свети Стефан, крал сръбски. Изписа се в българското царство при благоверния и христолюбив цар Константин Асен. Индикт 7 в лето 6767”. Това означава използваното летоброене годината 1259.

На отсрещната стена е изрисуван самия цар Константин Асен, който е братовчед на Калоян, с жена си царица Ирина, по произход византийска принцеса. Те са в златовезани дрехи и корони. Царят държи златен скиптър. Художникът е съумял да съчетае въздействието на одухотворените лица на Калоян и Десислава с точно възпроизвеждане на подробностите на облеклата и накитите. През дългите столетия на турското владичество образите на български цар и болярин са свидетелствали за времената на свободно българско царство.

 

Описание:
Илиана Влъчкова

 

 

 

Статуята на свободата

statuiata na svobodata

Статуята на свободата е паметник, висок повече от 45 метра, и е поставен върху платформа, заобиколена от вода (река Хъдсън). Монументът представлява женска фигура, облечена с тога – дълга дреха без ръкави. С дясната си, вдигната нагоре ръка, държи факел, а с другата – Декларацията за независимостта на САЩ. В краката ѝ са разкъсаните окови на робството. На главата си носи корона със седем лъча, които символизират седемте морета и континенти. А нещо необичайно за статуята? Ами, тя всъщност е синьо-зелена.

Около огромния паметник има обширна зелена площ, заобиколена от алея, по която множество туристи се разхождат и оглеждат огромната забележителност.

Описание:
Божена Върбанова

Паметника на връх Шипка

pametnika Shipka

Това е място с голяма история! В момента се изкачвам по близо 900 стъпала, за да стигна до него. Това е паметника на свободата на връх Шипка! Чувствам се странно тук, усещам духовете на всички загинали и си представям театъра на битките! Паметникът е огромен! Големият лъв разположен над входа, който виждам в момента, и думите на старобългарски език, изписани под него: „На борците за свободата“, ме карат да настръхна. Започвам да обикалям, тръгвам надясно, поглеждам нагоре и виждам изписано с големи главни букви името на едно село – ШЕЙНОВО! Това село е известно със знаменитата Шейновска битка, която е част от Руско-турската освободителна война. Продължавам да обикалям паметника, отново поглеждам нагоре и прочитам друго име, отново изписано с големи главни букви – СТАРА ЗАГОРА. Тогава си спомням за битката при Стара Загора през 1877 година. Отивам от другата страна на паметника и там виждам името ШИПКА. Сърцето ми се разтуптява, но намирам сили да продължа да обикалям. Отново се озовах при гигантския лъв на входа. Решавам да разгледам отвътре. Изкачвам още няколко стъпала и се озовавам под лъва, на портите на паметника. Едната врата е отворена, а другата – не. На вратите има по един орел, който наднича през дупчица, като кукувичка. Продължавам навътре и първото нещо, което виждам е невероятната картина, изобразяваща боя на Шипка. На нея са нарисувани четници, изпопадали на земята , обсипани с кръв и други, които продължават да се бият срещу тогавашните ни поробители. Забелязвам Самарското знаме и портрети на много генерали и майори, участвали във войната на Шипка. Там са част от униформите на някои четници и оръжията им. Пушките са огромни! Окачени са на една стена. Хората им се възхищават! Връщам се, тъй като вече разгледах. Обръщам се на входа при лъва и се прекръствам. Чувствам, че това място е свещено! Оглеждам се, гледката е невероятна! Виждат се възвишенията и зелените хълмове на планините, синьото небе и белите пухкави облаци. Изтръпвам и не мога да помръдна! Ще остана така вечно, остани и ти с мен!

Описание:
Ния Арабова

Побитите камъни

080_005_Dikilitash_Pobiti_kamyni

На снимката са изобразени скалните образувания Побитите камъни (Дикилиташ), разположени покрай Варна. Те представляват варовикови колони с различна височина и диаметър. Камъните сякаш наистина са забити в мекия пясък и приличат на вълшебна каменна гора. В  средата на снимката има кръг с диаметър около 2 метра, ограден с малки камъни и две колони в центъра (малко по-ниски от човешки ръст). Според легендата окръжността има магическа сила и древните траки са  използвали мястото като олтар. Снимката е направена по време на залез и топлите лъчи галят побитите камъни в далечината.

Описание:
Деси Иванова

Айфеловата кула

айфеловата кула

Айфеловата кула е най-известният френски туристически обект и един от най-посещаваните в света. Построена е от Густав Айфел и неговия екип през 1889 г. по повод Световното изложение в Париж. До 1930 г. Айфеловата кула е най-високата сграда в света със своите 312 м. Кулата има три нива достъпни за посетители, като до второто ниво може да се стигне по стълби, а до последния етаж – само с асансьор.

Снимката е вертикална, заснета през слънчев ден. В долната ѝ част и на преден план се намира парк, с подкосена поляна, от двете страни на която има редици дървета, подстригани в квадратни форми. Пред дърветата са засадени храсти, които са оформени като пирамиди. На заден план, някъде под Айфеловата кула и по алеите около дърветата има дребни силуети на хора.

Айфеловата кула се намира централно и заема почти цялата снимка по височина. Основите ѝ започват иззад дърветата и се извисява почти до горния край на снимката. На цвят наподобява много светло червено към бледо кафяво, което изглежда още по-светло, заради огряващите я слънчеви лъчи. Цялата конструкция наподобява дантела или паяжина, което освен за естетическия ѝ вид, помага и за устойчивостта ѝ на вятъра, защото така той минава през нея, без да я накланя на повече от 15 см. в най-високата ѝ част. Небето зад нея прозира през плетеницата от метал, което ѝ придава фееричен и лек вид. На върха ѝ има антени, които служат като предавател на радио и телевизионни програми.

Най-долният етаж представлява пирамида, образувана от 4 колони, съединяващи се в квадратна площадка, под която се намира сводът на кулата, приличащ на арка. На тази платформа се издига втората пирамида, също образувана от 4 колони, съединяващи се в свод, на който е разположена втората площадка. Четирите колони, издигащи се от втората площадка, се сближават и се преплитат една в друга, образувайки пирамидална колона, носеща третата последна площадка.

На заден план, точно под кулата се намира площад Конкорд с прилежащите му монументи. От този ъгъл са уловени масивни бели сгради, разположени симетрично от двете страни на Шанз-Елизе. По-голямата част от снимката е заета от синьото безоблачно небе, което в комбинация със зелената трева и дървета създава една лятна и свежа визия на Айфеловата кула.

Описание:
Емилияна Ангелова

Паметникът Шипка

shipka
Паметникът на свободата, по-познат като „Паметникът на Шипка“ е един от най-емблематичните монументи у нас. Освен заради внушителните си размери и величие, той е обичан и свързван от всички българи с нашата история и славни герои, които са дали живота си за освобождението на България. Идеята за построяването му се заражда през 1920 г. от група живи ветерани-опълченци, които се събират на ежегодния си конгрес. Народът е силно вдъхновен от това предложение, и средствата за изграждането на паметника са събрани като доброволни дарения от всички българи. Мястото не е избрано случайно, а именно връх Свети Никола в Централна Стара планина, около който са се водили Шипченските боеве по време на Руско-турската освободителна война през 1877 г.
Първият камък е положен на 24 август 1922 г., цялостното изграждане приключва през 1930 г., а откриването на паметника е на 26 август 1934 г. от държавния глава цар Борис III. Паметникът на свободата е най-големият и най-впечатляващият от всички, които се напират в националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“. Висок е 31,5 м., като във вътрешността си има 4 етажа, на които са изложени репродукции и копия на бойни знамена, оръжия, карти и др. На приземния етаж има бронзов саркофаг, в който се съхраняват мощи на български опълченци и руски воини.
Сградата представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида. Над главния вход, гледащ на север, има бронзова статуя на лъв, с размери 8 м. на дължина и 4 м. на височина. По стените на другите 3 страни са изписани имената на бойните сражения в околността: Шипка, Стара Загора, Шейново.
Снимката е направена през зимно утро. Всичко е покрито със сняг, а слънцето, изгряващо от изток прави дълги сенките на дърветата, хората и паметника. Централно се намира Паметникът на свободата, с гордо гледащият към слънцето лъв. Цялата му повърхност е покрита с тънък слой скреж и сняг, под който на места се виждат сиво-кафявите каменни стени. Вратата под лъва най-вероятно е отворена, защото на нейно място се забелязва черна дупка, като начало на тъмен тунел. От двете ѝ страни има колони, които напомнят древноримска фасада, а над нея триумфален свод. По височината на кулата, над статуята на лъва, има 3 малки прозорчета: по едно за етаж. Главната фасада е по-тъмна, заради сянката, която пада върху нея, за разлика от лявата, която е по-светла и изцяло огрята от слънчевите лъчи.
До паметника се стига по десетки стълби, които също са покрити със сняг. Има 6 човешки фигури, които слизат от върха. Снимката е заснета отдалеко, затова се виждат само тъмните им силуети. От дясната страна на стълбите, се издигат няколко смърча, също отрупани от сняг. Сравнени с размера на хората, си проличава големината и дълголетието им. Отляво на стълбите има полегата поляна с едно дърво и голям храст пред него. Отново всичко е покрито със сняг и само тъмните сенки от неравната земя развалят бялата картина. На върха на хълма, вляво от паметника, има оръдие насочено на изток.
Фонът зад паметникът е синьото небе. Цветовете му преливат от по-тъмно към по-светло синьо. В горния десен ъгъл на снимката небето е най-тъмно, като плавно изсветлява, докато не стане светло синьо в най-ниската си част, граничеща със заснежената земя.
Усещането, което носи снимката е за величието, както на паметника олицетворяващ освобождението на България, така и на природата, вледенила всичко наоколо.
Описание:
Емилияна Ангелова

БИГ БЕН

big-ben

Биг Бен е една от най-емблематичните сгради не само в Европа, но и в света. Когато говорим за Англия или по-конкретно за Лондон, всеки се сеща за часовниковата кула с камбаната. С времето Биг Бен се превръща в любима забележителност за туристи и лондончани. Сградата неизменно присъства като фон в многобройни кино продукции, реклами, брошури и пощенски картички.

Часовниковата кула,която също е и камбанария е построена през 1858 г. Тя е най-голямата камбана с часовников механизъм. Намира се в северната част на Уестминстърския дворец. Създадена е по проектна архитекта Аугустус Пугин.

Биг Бен е висока сграда в кафяв цвят, часовниковата кула с камбанарията изглежда по-величествена през нощта. Цялата сграда е осветена и изглежда много по-голяма. Върхът на камбанарията е осветен в зелено, а големият часовник с бял циферблат изпъква по-ярко. Светлините на Биг Бен се отразяват в река Темза, край която се намира и сградата. Реката е спокойна и прекрасно отразява кулата, почти като огледало. На снимката се вижда и мостът с нощните лампи.

Описание:
Бинназ Хасан