Забележителности

Лондонското око

Описваната снимка е правена в ясно време. Колелото е бяло на цвят и позиционирано в средата й. Разстоянието между него и границите на снимката е по-голямо от лявата и дясната страна, отколкото от горната и долната, където почти запълва обема на фотографията. Колелото е съставено от две окръжности – по-голяма и по-малка, които се намират една под друга. Считано от горната част на снимката, първата окръжност е със значително по-големи размери. Върху нея се намират и кабинките за посетители. На снимката се виждат всичките 32 кабинки, които са снимани към вас. Намират се от външната страна на голямата окръжност и изглеждат като сиви малки кръгове, върху които слънцето се отразява.

Двете окръжности са свързани със зигзагообразни равни линии помежду си, които приличат на малки триъгълници. Между всеки два триъгълника има малки бели кръгчета, които на снимката изглеждат като точки.

Колелото е поставено върху две, допрени в горните си краища оси и разделени в долните такива. Осите са леко овални към вътрешната страна на своите центрове. Върху върха на допрените една в друга оси, има механизми, задвижващи колелото, които изглеждат като малък кръг в неговият център. От него излизат по 60 прави линии (от пред и отзад), по диаметъра на колелото, свързващи центъра с по-малката окръжност. Зад и от двете страни на колелото има различни по размери сгради. В лявата част има 25 етажна сграда, с формата на водоравен правоъгълник, стигаща почти до средата на колелото. От дясната страна, има хоризонтално разположена 5-етажна сграда с тъмно кафяв, остър, триъгълен покрив, намиращ се по цялата й дължина. В началото на покрива, в „профил“ има четири бели комина. По дължината на покрива, обърнати към вас има още 4, които са на различно разстояние един от друг. Разстоянието между първия и втория е същото като разстоянието между третия и четвъртия комин. Вторият и третия са на близко разстояние един от друг. Първият и втория и третия и четвъртия – на по-далечно. Небето зад колелото е светло синьо с преобладаващи сиви облаци. В долната лява част и по средата на снимката, на заден план, се виждат и бели.

Описание:
Венелина Асенова

Стобските пирамиди

Стобските пирамиди са едни от най-популярните сред туристите скални пирамиди в България. Намират се над село Стоб, в западния дял на Рила планина. Имат разнообразна форма от пирамидален или конусовиден тип изградени са от земна пръст в резултат на вековна ерозия и изветряне и завършват с каменна шапка от бетонен блок с размери до 120 см на 80 см. Средната им височина е между 7 и 10 метра, но някои отделни пирамиди достигат до 12 метра..

Пирамидите са изваяни в ръждиво обагрен, дебел до 40 м речно-ледников шлейф (споени с глина едрозърнести пясъци), натрупан в полите на планинския слой. Материалът е донесен от топящите се ледници, които някога са покривали високите части на Рила планина. Разнородният състав на пръстта и слабата спойка улесняват бързото рушене. Поройните дъждове, топлината, студът и вятърът продължават своята скулптурна работа – едни пирамиди умират, а други се раждат. Пирамидите са особено красиви при залез слънце или огрени от лунна светлина.

През 1964 г. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност.

Местна легенда разказва за възникването на Стобските пирамиди: Преди много години на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие, хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря ѝ да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата ѝ да застигне дъщеря ѝ. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди, напомнящи за една незабравима история.

Снимката изразява красотата и висотата на това прекрасно чудо на природата.

Описание:
Ивайло Димитров

Египетските пирамиди

Египетските пирамиди са архитектурни структури, изградени в Древен Египет. След 2600 г. пр. Хр. в Египет са построени много пирамиди. В строителството им участват десетки хиляди работници. Огромните им размери и съотношението между отделните елементи навеждат на мисълта, че те са съобразявани с математическите и астрономическите познания на египтяните. Пирамидите са свидетелство за почитта към боговете, но същевременно чрез тях фараоните оставят в историята траен знак за своето съществуване и могъщество.

Най-известни са трите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин. Те са разположени в права линия. Пирамидите се намират на западния бряг на Нил, в Мемфиския некропол. Древните египтяни вярват, че това е земята на смъртта, защото на запад залязва Слънцето. Техните домове са се издигали на източния бряг на реката.

До ден днешен се оспорва начинът, по който са били построени. Предполага се, че строителите са си служили с триони и длета, тъй като по онова време инструментите не са били толкова разнообразни като днес. Смята се още, че пирамиди са били строени в памет на фараоните. Никога не е бил откриван проект или схема за строеж на пирамидите.

След много проучвания се установило, че пирамидите са построени с помощта на материал, подобен на бетона. Той е изключително издръжлив и може би по тази причина са се запазили почти непокътнати и до ден днешен. Според някои анализи на учени, изследвали камъните в основата на пирамидите на Хефрен и Хеопс, те не са обработвани от хора. Според други проучвания, за построяването на Хеопсовата пирамида са били нужни около 20 – 30 000 работници, които да строят в продължение на 23 години, за да я издигнат. Огромните каменни блокове са тежали средно около 2 тона. Много са предположенията как са били издигани от работниците. За издигането на един такъв блок са били нужни между 60 и 70 мъже.

Мистериите стават още по-заплетени. Диагоналите на пирамидите се простират на североизток и на северозапад, лежащи върху линиите на делтата на река Нил. С такава точност дори съвременните инженери биха се затруднили. Египтяните е трябвало да погледнат от високо, за да видят къде точно се намира делтата. Също така Хеопсовата пирамида се изравнява със Северният полюс, а за това им е бил нужен компас. Той е бил изобретен хиляди години по-късно и за това остава мистерия как са строяли с такава прецизна точност

Хеопсовата пирамида (известна още като Великата или Голямата пирамида в Гиза) е най-голямата и почти изцяло запазена. Първоначално е била висока 146,5 м и страна на основата 231 м, но днес тя е висока 138,75 м, а основата ѝ има дължина 230,4 м. Пирамидата е последният запазен архитектурен паметник от Седемте чудеса на света и най-известната пирамида в света. Стените ѝ са ориентирани към четирите посоки на света, като входът е от северната. Вътре има няколко камери, съединени с коридори, и недовършена подземна камера. Смята се, че пирамидата се състои от 2 300 000 каменни блока с тежест между 2 и 30 тона всеки, а се предполага, че някой от блоковете тежат по 50 тона. Основата на пирамидата обхваща 55 000 м², големина на околната повърхнина – 85 500 м². Температурата във вътрешността на пирамидата е постоянна – средно 20 °C. Външната облицовка се състои от 144 000 кофражни камъка, всички силно полирани и плоски с точност до 1/100-на от инча, на около 100 инча дебелина и тегло около 15 тона всяка. Крайъгълните камъни на пирамидата имат конструкция, която може да устои на топлинно разширение и земетресение. Теглото на пирамидата е оценявано на 5 955 000 тона.

Пирамидата на Хефрен е по-малка, но е единствената, която все още има частично запазена оригиналната си мраморна облицовка. Подобно на останалите е построена от големи каменни блокове, тежащи средно 2 тона. Била е украсена с розов гранит, който сега вече не съществува. Дължината на страната на основата на пирамидата е 215,5 м, а височината 136.4 м

Пирамидата на Микерин (известна и като „Пирамида на Менкаур“) е най-южната, къснопостроена и ниска от трите египетски пирамиди в Гиза. Тя е била гробница на фараона от четвърта династия Микерин. Оригиналната ѝ височина е 65,5 м. Сега е висока 61 м, а дължината на страната ѝ в основата е 106 м. Изградена е от варовик и гранит. Нейният обем е около 1/10 от обема на Хеопсовата пирамида.

Към 2008 г. са открити 138 египетски пирамиди. Повечето от тях са построени като гробници на фараоните и техните съпруги по време на Старото царство и Средното царство.

На снимката са изобразени три големи и две по-малки пирамиди. Намират се сред жълто-кафявите пясъци на пустинята под синьото небе опръскано от бели облачета. Пирамидите са толкова огромни, че камилата с двамата ездачи от снимката се забелязват едва, едва.

Поклон пред могъществото на този феномен.

Описание:
Ивайло Димитров

Пещера „Магурата“

Magurata

Магурата е пещера впечатляваща, както с размерите си – общата дължина на галериите ѝ достига 2500 метра, така и с красотата си. Намира се в северозападна България, близо до град Белоградчик. Образуването ѝ е започнало преди 15 милиона години. Освен, че е най-богатата на скални рисунки в Европа, тя е известна също и с причудливите си варовикови образувания – наречени Падналият бор, Големият сталактон, Тополата, Малкият и Големият брат, Гъбата, Тронът и Вкаменената гора. Освен с любопитни гледки, Магурата е ценна и с това, че помага да се изучат и да си представим живота на племената населяващи я през различни праисторически епохи. Рисунките са издълбани в стените и изписани с прилепско гуано, тоест тор, и разкриват част от вярванията, обичаите и ритуалите характерни за човешките обитатели на пещерата.
На снимката е показана част от залата с рисунките. В средната и по-висока част на куполния таван има кухини подобни на хралупи. Стените изглеждат относително гладки, като на места са доста скосени. На пода пред тях са разположени ниски парапети, ограничаващи преминаването, а зад парапетите има прожектори осветяващи рисунките. Отсрещната стена е плътно изрисувана с характерните за цялата зала символи. Най-типичните са на танцуващи женски фигури с ръце над главата, ловуващи мъже, сечива, животни, растения, халюциногенна гъба, за която се вярва, че племената са ползвали при определени ритуали, слънце и годишен календар с отбелязани празници.

Описание:
Ясна Минковска

Снимка:
Личен архив

Колизеумът в Рим

Colosseum

Колизеумът (или Колизей) е една от най-известните забележителности в Италия – символ на величие и жестокост. Това е древен амфитеатър, построен между 70 и 80 година в Рим, който е предназначен за над 50 хиляди зрители, твърди се че е успявал да побере дори 80 хиляди. Предлагал е на публиката зрелища като гладиаторски борби, екзекуции, възстановки на битки, лов на животни, боеве между животни и други зловещи атракции. Публиката се разполагала на три нива според социалния статус на зрителите – на първото бил елитът на Рим, а на най-горното плебеите. Всички можели да посещават зрелищата безплатно, като бедните дори получавали храна от императора. През ранното средновековие сградата вече не се използва за представления, а по-късно служи за жилища, работилници, седалище на религиозен орден, укрепление, кариера и християнски храм. Името му идва и от колосалността на мащабите му – дълъг над 180 метра, широк над 150 метра и висок цели 48 метра.

На снимката е Колизеумът в днешни дни – величествен, устоял на неволите на почти две хилядолетия, макар и с цената на частични разрушения.И разбира се, обграден от десетки туристи – насядали на пейките или бордюрите, разглеждащи, снимащи и нетърпеливи да го разгледат. Формата на зданието е овална, като на половината от обиколката му е обгърната от допълнителен пръстен, представляващ и най-високата част на Колизеума.

На снимката от нивото на земята е заснет дъгов участъкосновно от по-ниската част, а в края, вляво започва и уширението на допълнителния пръстен –като две допълнителни, изнесени напред дъгови коридора или широки тераси, които са оформени с арки, с обли колони помежду им. Над тях като щит се извисява и най-високата част на Колизеума.На второ ниво от тази изнесена част, в края на терасата се е струпала група от двадесетина туристи. В основната част, по дължина на цялото здание, една до друга плътно са разположени над двадесет арки, които са служели за входове на първо ниво.Още толкова и идентично разположени са арките на второ ниво. Всяка от арките на първите две нива е с височина около 7 метра и широчина 4 метра, като тези на първо ниво понастоящем са преградени с високи 5 метрови решетки, за да не влизат туристите оттам, а да ползват предназначените за това места. Колоните между две арки са масивни, с прави ъгли и около метър и половина широки. Тръгват от първо ниво и стигат до средата на трето ниво, образувайки идентични сектори.На трето ниво е доста по-затворено и само един от четири сектора действително има арка-вход, а при останалите пространствата между колоните продължаващи нагоре от първо и второ ниво, са масивно иззидани. В горната половина на трето ниво има правоъгълни прозоречни отвори, през които се вижда небето и леки перести облаци, които на снимката прелитат над Колизеума.

Описание:
Ясна Минковска

Къща „Недкович” – Пловдив

kashta nedkovich

В сърцето на Стария Пловдив, зад каменни дувари и спомени за минали времена е притихнала една от съкровищниците на българската родова памет – къщата на богатия карловски търговец на тъкани Никола Недкович. Тя е жълта на цвят с изключително богата външна декоративна украса и три огромни арки стоящи преди стълбището водещо към входната врата. Интерес будят многобройните композиции с изящни архитектурни сюжети над всеки един от прозорците на фасадата. Това е една от малкото къщи, в които е съхранена част от оригинални предмети на фамилията. На снимката, отляво, се забелязва стар кладенец, а отдясно бели маса и столове от ковано желязо.

Дворният комплекс привлича интереса на посетителите с функционалните си архитектурни решения – присъствие на подземен тунел, който свързва избата с улицата, и наличието на топла връзка между кухнята и централната жилищна част. Малкият клюкарник, снабден с прозорци към улицата, е давал идеалния контакт с живота навън.

Къщата е една от своеобразните културни сцени в Стария град, където се организират множество творчески прояви и инициативи.

Описание:
Капка Милчова

НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

nacionalna biblioteka sv. sv. kiril i mitodii

Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий /до 2010г. Народна библиотека/ е най- старият културен институт след Освобождението и най- голямата обществена библиотека в страната. От 1994 год. е обявена за архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Намира се до Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Пред сградата на библиотеката се издига един от най- впечатляващите монументи в София, а именно паметник на светите братя, чието име носи библиотеката. Фигурите на Св.Св. Кирил и Методий са с височина 4.2 м., те са изобразени в цял ръст, стоящи един до друг. Св. Константин-Кирил Философ е по-младия брат, изобразен е с открито чело, мустаци, малка брадичка и подкъсена коса. В дясната си ръка държи перо /за писане/, а с лявата поддържа края на хартиен пергамент. До него стои по- големият му брат Св. Методий, който с дясната си ръка държи горния край на пергамента, а в лявата държи наръч от книги. Св. Методий е с по-дълга и голяма брада от брат си и с мустаци. Косата му стига до края на ушите е сресана назад към тила. И двамата са облечени в дълги до земята тоги. Излъчват мощ, сила и спокойствие. Пред паметника има малка градинка в центъра на която са оформени прекрасни цветни лехи от късостеблени цветя. По периферията на градинката са разположени дървени пейки с красиво извити крака направени от ковано желязо. Зад паметника се намира сградата на библиотеката. Тя представлява двуетажна внушителна сграда в бяло. Дванайсет бели колони се издигат през двата етажа на фасадата и като че ли подържат надписа изписан с кафяви букви върху белия фон, който ако не се лъжа още не е сменен и гласи НАРОДНА БИБЛИОТЕКА КИРИЛ И МЕТОДИЙ. Десетина стъпала водят до трите дървени двукрили врати. За съжаление в момента дограмата по внушителните прозорци е съвременна, но се съчетава без да „бие” на очи със сградата.

Описание:
Рада Николова

Описание на фасадата на Народния Театър „Иван Вазов”

naroden teatar

Народният театър „Иван Вазов” в гр. София представлява сграда с внушителна фасада.

Театърът е боядисан в керемидено червен цвят, а орнаментите са в бяло и позлата. Погледнато фронтално сградата представлява сграда на три етажа. В центъра е разположен главният вход, който представлява триъгълен фронтон, върху който е изобразен бог Аполон в обкръжението на музите на изкуството. Тази композиция е в бяло със златни орнаменти и се поддържа от шест бели колони. Между колоните и триъгълният фронтон с черни букви върху бял фон е изписано „НАРОДЕН ТЕАТЪР ИВАН ВАЗОВ” , като в началото и края на надписа са поставени виещи се златни орнаменти, които му придават тържественост и се сливат с останалите златни орнаменти по фасадата. Към главния вход водят десетина стъпала изкачвайки ги се озоваваме пред три масивни дървени двукрили врати очертани с бели рамки, които във висока си част са извити, като арки. Над всяка от трите врати има високи френски прозорци с бяла дограма и малка тераса пред тях. Терасата е изградена от бели мраморни колони, като под всяка тераса има позлатен орнамент представляващ гирлянт. Може да се приеме, че този гирлянт виси от терасата, като в същото време придава тържественост и на вратата, която се намира отдолу. Над всеки от трите прозорци има бели орнаменти с позлата. От двете страни на главния се издига третият етаж, който наподобява кула. Тук отново прозорците са богато украсени с бели орнаменти, а покривът е куполообразен, метален и в зелено, като на върха му са поставени метални композиции представляващи три лъва теглещи двуколка. В двуколката стои изправена жена, която в едната си ръка държи маска, а в другата високо вдигната към небето държи нещо приличащо на остен. Точно между двете метални композиции и зад острия ъгъл на триъгълния фронтон се забелязва зеления метален покрив на театъра, върху който са поставени три кръгли прозореца. От двете страни на фасадата започват южното и северното крило.

Описание:
Рада Николова

Площад „Пуерта дел сол”

Puerta del Sol

Пуерта дел Сол в превод от испански, буквално означава „порта на слънцето“. Нарича се така, защото през 15 век там е била една от портите на крепостните стени на Мадрид. Площадът се счита за абсолютния център на града, недалеч е от основни булеварди и е кръстопът на няколко линии на метрото. Площадът Пуерта дел Сол е едно от най-оживените туристически места в Мадрид, а също и популярна търговска зона.

Обширният площад събира множество улични артисти изявяващи се в най-различни изкуства и жанрове. Хип-хоп танцьори, факир стъпващ и лежащ върху натрошени стъкла, фокусници, музиканти, актьори изпълняващи забавни скечове–всичко за радост и забавление на случайно преминаващата публика, но разбира се и за да припечелят някое евро.

В южната страна на площада е разположен паметник на крал Карлос Трети – крал на Испания от осемнадесети век, станал известен с дейностите си по благоустройството на града. В източната част на Пуерта дел Сол се намира символът на Мадрид – статуята Мечката и ягодовото дърво. Статуята е поставена през 1967 година и е вдъхновена от средновековен герб на щитовете на армията от тринадесети век, както и настоящ герб на Мадрид.

Снимката е направена в слънчев пролетен ден. В центъра на кадъра е статуята на мечката и ягодовото дърво.Небето е ясно, чисто и яркосиньо, а като фон зад статуята се виждат красиви сгради на по четири или пет етажа, огрени от следобедното слънце. Скулптурата е изработена от бронз и камък, висока е около 2 метра, като е разположена върху правоъгълен гранитен постамент с височина също„ около два метра.Теглото ѝ е около двадесет тона. Дървото има висок оребрен ствол, аоколо средата на ствола има чвор от отрязан дебел клон. Короната на дървото представлява сравнително малък храст с ягоди.Мечката е изправена, но все пак малко по-ниска от дървото.Стъпила е на задните си лапи и е подпряла предните си на ствола му, душейки с муцуната си ягодите. Тялото й е напрегнато, мускулите ѝ са релефни от позатаи стремежаѝ да хапне от плодовете. Цялата е покрита с резки и набраздявания имитиращи козината на истинска мечка.

Кадърът е опитал да улови само статуята, но все пакможе да се долови оживлението на площада. Върху постамента се виждат сенките на двама души – вероятно позиращи за снимка, по-назад и друг човек, който може би наблюдава улично представление, наоколо също се забелязват случайно попаднали в кадъра хора. Разбираемо е – като емблематичен символ на Мадрид, статуята е винаги заобиколена от желаещи да я пипнат и да се снимат край нея за спомен.

Описание:
Ясна Минковска

Тадж Махал

34661_650_

Тадж Махал се намира в Индия. Владетелят Шах Джахан го построява в тогавашната столица Агра, на брега на река Ямуна, в памет на любимата му съпруга Мумтаз Махал. Мавзолеят е един от символите на Индия и e привлекателна туристическа дестинация.

Тадж Махал е огромна и внушителна сграда, проектирана така, че е красива откъдето и да я погледнеш. Той наподобява храм с три кръгли купола. Единият от които по-голям от другите два и разположен в центъра между тях. Изграден е на четириъгълна платформа, като във всеки ъгъл се издига по една висока кула. Мавзолеят може дори и да променя цвета си.Белият мрамор от който е изграден отразява небето и така сутрин паметникът на любовта е розов, през деня – бял, а на лунна светлина – златист. Впечатляващ е отдалеч, а отблизо още повече! Около 28 скъпоценни и полускъпоценни камъка от цял свят са инкрустирани в мрамора. В това число – син камък от Тибет, изумруди от Шри Ланка и кристали от Китай. Точно пред мавзолея има правоъгълен фонтан с множество дръвчета около него. Пътищата към сградата са в страни от фонтана, а в средата му има красиви фигури продължаващи по цялата му дължина. Помислено е и за опасности като земетресения – четирите кули са построени под наклон от главната структура, така че ако някога се сринат, да не повредят основната сграда.

По изграждането на Тадж Махал работели 20 000 души – работници, каменоделци, художници и други специалисти. Както и 1 000 слонове, които помогнали в преноса на тежките товари като камъни, скъпоценни камъни и други материали.

Комплексът има порта висока 30 метра, целта на която е да закрива гробницата докато не се мине през нея. Върху й има калиграфски надписи изглеждащи еднакви по размер, а това е постигнато като буквите са изписани все по-големи отдолу нагоре.

Около Тадж Махал има много легенди. Една от които разказва как императорът Шах Джахан е планирал да построи втори мавзолей от черен мрамор, на отсрещният бряг на река Ямуна. Но това така и не се осъществило поради конфликт между императора и синовете му.

Друга легенда гласи, че мавзолеят е стар храм на Шива. Тъй като изследваните скали и материали показват, че сградата е построена столетия преди управлението на императора. Твърди се, че Шах Джахан е направил основен ремонт на храма, за да го превърне в мавзолей на съпругата си.

Тадж Махал е познат в цял свят, но не всеки може да си позволи да го посети. И така един режисьор от Бангладеш се вдъхновява да направи реплика на храма в своята страна, за да могат повече хора да се насладят на красотата му.

През 19в. мавзолеят бил застрашен, тъй като британски генерал-губернатор планува да гопродаде на парчета. За щастие поради липсата на купувачи в Англия, Тадж Махал е спасен. Още един интересен факт е, че замърсяващия трафик не е позволен в близост до комплекса на мавзолея и туристите стигат пеша до него или с електрически автобуси.

Тадж Махал завинаги ще остане велика постройка, защото тя изразява безмерната любов на един мъж към своята починала съпруга.

Описание:
Ния Кръстева