Венера

Венера

Венера е втората планета от  Слънчевата система и се отличава с изразения си златисто-оранжев цвят. Цветовата гама на планетата ярко контрастира помежду си, като на снимката, направена с телескоп тя варира от светло, почти бяло до тъмно ръждиво оранжево. Има много интересни оттенъци, цветовете не са равномерни или преливащи се, ами се разтилат като капки боя, поръсени на водна повърхност. Светлите нюанси нежно се спускат, приличайки на вени на човек. Всички цветове са в топлата цветова гама. Неравномерно образуват баланс между светлите и тъмните сенки на повърхността.

Описание:
Анна Мария Димитрова

Планетата Плутон

Планетата Плутон

Плутон е втората по големина планета-джудже, обикаля около Слънцето за почти 250 години, така че от откриването й досега тя не е изминала дори 1/4 от пътя по орбитата си. Плутон е замръзнал безжизнен свят в покрайнините на Слънчевата система.  Небесното тяло носи името на римския бог на подземното царство Плутон. Той е не само по-малък и по-лек от всички планети в Слънчевата система; той е по-малък и по-лек от седем спътници на други планети. Повърхността на Плутон е покрита от около 98 % азотен лед с примеси метан и въглероден оксид. Частта, обърната към спътника Харон, е с по-висока концентрация на метан. Известни географски образувания са регионът Томбо (с форма на сърце), регионът Хтулу, ледените планини Хилъри и Норгай. Плутон има тънка атмосфера, състояща се от азот, метан и въглероден оксид. Атмосферното налягане* варира от 0.6 до 2.4  Pa (паскала).

 

Описание:

В горната част цветът на планетата изглежда много светло сив, като постепенно слизайки надолу се прелива от тъмно сиво към черно. Забелязва се в средната й част форма на сърце с почти бял цвят. Тя обхваща както горната част на планетата, така и долната. Така контрастът между цветовете и сърцето се засилва и то става доста ясно видимо, изпъква. Носи усещане за планета, която има в себе си противоположности, но все пак хармонично съчетани помежду си.

* Атмосферното налягане е налягането върху всяка площ в атмосферата, предизвикано от теглото

на последната. Международната единица за измерване на атмосферното налягане е паскал.

Описание:
Елисавета Ангелова-Димитрова

Планетата Венера

Планетата Венера От всички планети Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология. Тя е земеподобна планета, много сходна по големина и общи качества със Земята; понякога е наричана „планетата-сестра на Земятав Слънчевата система Венера има най-малък орбитален ексцентрицитет*, равен на 0,7% (нейната орбита е почти идеално кръгла). Тя прави една обиколка около Слънцето за 224,7 земни дни.

Понеже Венера е по-близко до Слънцето спрямо Земята, тя винаги се наблюдава близко до него (най-голямата й елонгация** е 47,8°). На Земята тя може да се наблюдава само непосредствено преди изгрев и след залез. Обикновено тогава тя е най-яркото небесно тяло след Луната и Слънцето и затова понякога често е смятана за звезда и е наричана Зорница, Денница (Деница) и Вечерница.

Венера е била известна на древните вавилонци (около 1600 г. пр. н. е.) и вероятно е била позната и в праисторически времена поради високата си яркост. Неин символ е стилизираният образ на огледалото на богинята Венера: окръжност с малък кръст отдолу.

Описание: Венера има много интересен цвят – смесица между златно, бледо и тъмно кафяво, охра. Той не е хомогенен, а по скоро тъмните и светли участъци образуват причудливи форми. Тук въображението би помогнало много повече при интерпретиране на вида й. Могат да се забележат участъци с по-тъмни точки, които можем да оприличим на очи, както и една по-светла ивица, която наподобява усмивка. Носи ни усещане за топлина, живот и светлина. Имайки и златни оттенъци, бихме могли да кажем и усещане за нещо ценно, а и това все пак е планетата на любовта.

* В астродинамиката при стандартни условия всяка орбита на тяло е конично сечение. Ексцентрицитетът на това конично сечение, или още орбитален ексцентрицитет, е важен параметър, който определя формата на орбитата. Ексцентричността определя в каква степен орбитата е „разтеглена“. Терминът ексцентрицитет е образуван от латинските ex – „из“, „от“ и centrum – „център“.

** Елонгация като понятие в астрономията е ъгълът, заключен между Слънцето, Земята и друго тяло (планета или Луната), т.е., ъгълът Слънце-Земя-планета.

Описание:
Елисавета Ангелова-Димитрова

 

Галактика

Галактика

На картината се вижда галактиката Андромеда. Формата и е дисковидна. Външните части на диска светят с по-слаба светлина, поради слабата наситеност на звезди, докато централната част сияе, именно защото звездите там са много повече на брой и много по-близо една до друга. Картината създава впечатлението, че центърът на галактиката е всъщност едно огромно огнено кълбо.
На картината Андромеда не е сама. Около нея се виждат милиони други галактики. Те са малки ярки точици, изпъкващи така ярко на фона на космическия мрак. Някои от тези точици са по-големи от други, тъй като се намират на милиони светлинни години една от друга.
На изображението се отличава и една малка галактика, която съпътства Андромеда. В сравнение с нея тя е миниатюрна. Малката галактика е със спирална форма, като централната и част, макар и ярка, бледнее пред светлината излъчвана от Андромеда. Тази малка галактика скоро ще се слее с Андромеда, може би след милион години, може би след милиард, но такъв период от време е нищожен за необятните дебри на космоса.

Описанието направи:
Благослава Михайлова