Печатно и ръкописно „Б“-главно и малко

Б е втората буква от нашата азбука.

Главно печатно Б.

 Продължаваме да изписваме буквите в разчертаните редове, следвайки мислената разделителна линия, която дели реда на две части.

 Първият елемент на главната печатна буква Б е една права черта, която пускаме от горната част на реда до основата му. Прекъсваме писането. След това поставяме писеца отново в горната част на реда, точно там откъдето сме започнали писането на първия елемент. Правим една вертикална черта на дясно, точно по реда, която е с размер ½ от дължината на първия елемент. Така и двата елемента са изписани. Третият елемент е едно полу кръгче, приличащо на коремче, което правим и съединяваме с първия елемент. Поставяме писеца на химикала плътно до първия елемент-правата черта, от вътрешната й част, малко над разделителната линия на реда и започваме да изписваме почти затворено кръгче. Посоката на писане е от ляво на дясно, сякаш правим кръгов завой преди да стигнем отново до правата черта, но в нейната основа. Така се получава едно леко изпъкнало кръгче, плътно прилепено към правата черта, а отгоре му има една вертикална черта. И буквата Б е изписана. Може да си я представим като свием пръстите на лявата си ръка в юмрук и сочим надолу. След това изпъваме палеца и показалеца си максимално. Дясната ни ръка също свиваме в юмрук, но да сочи нагоре. След това изпъваме палеца и показалеца. Показалеца го присвиваме, като така се получава нашият полукръг и го прилепяме плътно към другата ни ръка с изпънатите палец и показалец. Изпънатият палец на дясната ни ръка се допира плътно до върха на правия показалец на лявата, сочещ надолу, а присвитият показалец на дясната се прилепя също към показалеца на лявата. И ето я печатната Б.

Ръкописно печатно „б“.

Малка печатна буква „Б“ пишем в реда и следваме разделителната линия. Буквата се състои от два елемента. Първо изписваме едно кръгче, което е леко елипсовидно. Започваме изписването като поставяме писеца точно върху разделителната черта в междуредието. Правим  движение в кръг от горе на долу от ляво към дясно, като прекъсваме писането щом с писеца достигнем точката на започване на писането. Така се получава едно събрано, не много широко кръгче. След това от лявата страна на кръгчето изписваме една дъга. Тя започва от лявата част на кръгчето и се изписва нагоре към горната част на реда, като се опира в него. И малкото печатно „б“ ни е изписано.

Може да си го представим така. Едно яйчице, което стои изправено, а от дясната му страна има залепено едно перце, което седи над него. Перцето е леко спуснато над яйцето, но върхът му е изпънат нагоре.

Ръкописно главно „Б“

Ръкописната буква „Б“ също се състои от три елемента. Пишем и следваме мислената ни разделителна линия, деляща реда на две части. Първият елемент е едно бастунче, обърнато с дръжката надолу, опряна в основата на реда и сочеща на ляво. Поставяме писеца в горната част на реда и пускаме черта със съвсем малък наклон към дясно, от горе надолу към основата на реда. Точно преди да стигнем долната част на реда плавно продължаваме писането и правим една дъга на ляво, която поляга на реда и се издига над него съвсем малко. Първият ни елемент е изписан. След това правим коремчето на буквата по същия начин, както при главната печатна буква. Поставяме писеца на химикалката от вътрешната страна на обърнатото с дръжката на долу бастунче, малко над разделителната черта. Правим въртеливо движение от горе на долу, от дясно към ляво, като достигаме основата на реда и съединяваме с бастунчето. Третият елемент също наподобява бастунче, което сякаш е поставено да лежи почти прилепено под горната част на реда по вертикал. Дръжката му е от лявата страна и сочи надолу към основата на реда, а върха на обърнатото бастунче е под него. Двата елемента не се съединяват. В средата на горната част на разделения ни от мислената линия ред, точно над мястото където сме изписали обърнатата дръжка на бастунчето от първия елемент започваме да пишем последния. Правим едно движение прилично на дъга, по посока на дясно, към горната линия на реда/целия ред/ и щом почти го докоснем изправяме линията и продължаваме писането. Така се изписва и последният елемент. Дръжката му седи спусната към обърнатото бастунче, а правата му част е с дължина, колкото изпъкналото ни коремче на буквата.

И вече сме написали буквата.

Малко ръкописно „б“

Малката ръкописна буква „б“ пишем почти по същия начин като печатната, а разликата е само в издигащото се към горната част на реда бастунче. То е прилепено към елипсовидното ни кръгче от дясната му страна. Изписваме първият елемент на буквата отново в долната част на разделения ни ред. От разделителната ни линия правим едно движение в кръг от ляво към основата и надясно, към точката от която сме започнали писането. Така получаваме кръгчето. Щом докоснем точката от която сме започнали писането, кръгчето ни се затваря, а ние продължаваме писането без да спираме и на бастунчето, докато достигнем горната част на реда. При писането му леко го изнасяме към вътрешната част или това е над кръгчето, а преди да достигне до горе го изписваме с лек наклон в дясно. Така имаме вече буква „б“. Може да си я представим така: като една половина от очила с кръгли стъкла и с обърната дръжка на обратно, която е поставена да стои върху стъклото със стърчаща нагоре дръжка, при това обърната на обратно.

Описание:
Ивелина Дамянова

Главно и малко А

През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от св. Кирил и св. Методий през 60-те години на IX век. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „За буквите“ („О писмєньхъ“) на старобългарския писател Черноризец Храбър, а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на X век.

Българската азбука е тази, чрез която се извършва писменото предаване на книжовния български език. Представлява основата на кирилицата и съдържа 30 букви.

 Изписваме буквите печатно и ръкописно. Те са главни и малки. Главните поставяме в началото на изречението, на имена на хора, държави и т.н., а малките се пишат след главната буква. Писането се учи върху тетрадки. След като сме го усвоили бихме могли да пишем навсякъде и на различни носители-на тетрадки с редове тип каре, на обикновен бял лист и др. Но преди това да се случи, първо се учим да изписваме азбуката в печатен и ръкописен шрифт.

За тази цел пишем в редове, разчертани в тетрадките. Различните по размери тетрадки, съдържат различен брой еднакви редове. Например тетрадка формат А4 съдържа двадесет и един реда, всеки от тях с височина от по един сантиметър. За улеснение на децата в ранна възраст, когато започнат изучаването на елементите на буквите, те пишат в тетрадки, в които през всеки ред има прекарана разделителна линия, в помощ на изписването на главните и малки букви и отделните им елементи.

Печатна буква „А“

Първата буква от нашата азбука „А“

Нека първо си представим как изглежда печатното А. Може да свием пръстите на ръката си в юмрук. След това да изпънем само показалеца и средния пръст. Отдалечаваме ги максимално един от друг и изпъваме ръката си, сочейки надолу. Другата ни ръка също е свита в юмрук и изпъваме само показалеца. След това го поставяме напречно върху двата раздалечени, изправени пръсти на другата ръка. Това е и буквата А.

Главно печатно „А“ пишем като от долната част на реда към горната му част изписваме една леко наклонена коса черта. От точката на горната част на реда, където сме прекъснали писането на единия елемент от буквата, веднага спускаме към основата му друга коса черта, която спираме да пишем, щом докосне долната част на реда. Така те се съединяват в една точка в горната част на реда и се равнораздалечават към основата му, като образуват остър триъгълник, но без основа. Точно през средата на получилото се почти триъгълниче изписваме една черта по хоризонтал, от ляво на дясно. Започваме изписването й съвсем малко преди да премине през двете коси черти образуващи буквата. Така и от двете им страни остава малка част от чертата. И буквата е изписана! Главната буква е висока колкото е висок и реда-съответно един сантиметър, а чертата през средата на буквата А се намира приблизително през средата на самата буква или на половин сантиметър от реда.

Малко печатно „а“

Малкото печатно „а“ прилича на мъничка маймунка, свита на кълбо с изправена опашка, подвита в края като дъга.

Височината на буквата е ½ от реда или половин сантиметър. Може мислено да разделим реда на две равни части. Децата в първите години на усвояване на писането, учат отделните елементи на всяка буква, а след това и цялостното й изписване на предназначени за тази цел тетрадки. В тях през редовете преминава разделителна линия по която те се водят за да спазват височината на изписване на буквите-главни и малки. Точно от средата на реда към основата изписваме едно бастунче, започващо от ляво на дясно. Посоката на писане е от средата на реда, нагоре, достигайки горната част на половината ред, правим малка дъга в дясна посока и спускаме права черта докато достигнем основата на реда. Прекъсваме писането на този елемент от буквата. След това от средата на вътрешната част на изписаното бастунче правим кръгово движение по посока на ляво, като размера на кръгчето не трябва излиза по-напред от началото на бастунчето. Така се получава едно бастунче със стърчащо от средата му към основата кръгче. При изписването на кръгчето, непосредствено щом задвижим химикалката, докосвайки вътрешната част на бастунчето, леко го стесняваме, след което изпъква малко, допира се до долния край на реда, плавно поляга на него и леко се свива към вътрешната му част, докато се опре в бастунчето. Така се получава неправилен кръг и в основата на бастунчето и кръгчето, точно преди да се съединят остава мъничко триъгълно разстояние.

Изписване на ръкописно главно и малко „А“

Главно ръкописно „А“ се пише посредством три елемента. Две полу дъги и една права черта, преминаваща през тях. Започваме изписването, като се съобразяваме с мислената разделителна черта, която дели реда на две равни части. Ако реда ни е разделен на две части, то започваме писането по следния начин. През средата на половинката от реда поставяме писеца на химикала и правим плавна дъга по посока на дясно. Тя се опира на основата на реда, и плавно веднага се издига нагоре, като при писането й правим лек наклон на дясно, докато достигне горната част на реда /не на мисления ред, а на целия ред, мисления ред е разделител, който определя височината на главни и малки букви/. От горната част на реда, там където сме спрели с писането на единия елемент, веднага спускаме една права линия, която щом стигне до основата на реда, плавно извиваме в дъга, отново на дясно и прекъсваме писането в средата на половинката от реда. Така се получават две дъгички, продължаващи към горната част на реда, леко наклонени, които се съединяват в точка в горната част на междуредието, а от тази точка се раздалечават към основата. Последният елемент е правата черта. Започваме изписването й от ляво на дясно, непосредствено под разделителната линия на реда. Писането на този елемент започва малко преди да достигне самата дъга, преминава напречно през нея и следващата и излиза навън от втората дъга. Така се получава една права черта, пресичаща почти през средата двете дъги, която стърчи по малко от двете страни на дъгите. Прекъсваме писането и имаме изписано главно ръкописно „А“

Малко ръкописно „а“

Малко ръкописно „а“ заема място изцяло в половината на реда. Започваме изписването на буквата, като от разделителната линия на реда/или в средата на самия ред/ правим една дъга, по посока на дясно, от горе на долу, като при изписването й правим плавно полукръгово движение и щом докоснем основата на реда, продължаваме отново нагоре. Така с кръгово движение по посока от горе на долу, от ляво към дясно, ние правим елипсовиден кръг, леко наклонен в дясно. Това е първият елемент от буквата. Вторият е права черта, която извиваме дъговидно по посока на дясно, точно преди да се опре в основата на реда и прекъсваме писането в средата на половината от разделения ред. Получаваме елипсовиден кръг, леко наклонен в дясно с прилепена плътно от дясната му страна черта със същата височина като кръга, завършваща с извита отново в дясна посока дъга. И сме изписали малкото ръкописно „а“.

Описание:
Ивелина Дамянова

Използвана информация:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B0

Използвано изображение:
https://images.search.yahoo.com/search/images;?p=%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE%20%D0%B8%20%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BD%D0%BE%20%D0%90#id=1&iurl=https%3A%2F%2Fimage.slidesharecdn.com%2Frandom-121017150008-phpapp02%2F95%2F-3-638.jpg%3Fcb%3D1350486057&action=click

Домино

Играта на домино е специфична и се играе само и единствено с типичните правоъгълни домино плочки. Те са точно на  брой и са винаги комплект, ако се изгуби една, играта вече не може да се играе. Традиционният домино комплект се състои от 28 плочки.

Всяка домино плочка представлява правоъгълник с нарисувани точки в двата края, разделени по средата с права линия. Всеки край има определен брой точки, които събрани образуват цифра. Има и плочки, върху които не са изрисувани точки, това са т.нар. празни плочки. Гърбът на всяка плочка е еднакъв, като при тесте карти, за да не може никой играч да разпознава дадени плочки. Както при картите и заровете, самият комплект за домино е основа за множество и различни игри.

Най-ранните данни за възникването на домино датират от 13 век и по-точно от Китай, от династия Сун. Модерното домино се появява за първи път през 18 век в Италия, но как китайското домино се е развило до модерното – не е известно.

Самото име „домино“ вероятно произлиза от дума, описваща вид карнавален костюм, носен през Венецианските карнавали, представляващ черна роба с качулка и бяла маска. Затова и плочките за домино са черни с бели точки.

Днес пък се правят състезания и по подреждане на много плочици като контури на някакво изображение, които при бутване на първата да се стигне до плавно постепенно събаряне на най-последната. Точно този вид състезания са много разпространени в страните в Далечния Изток, особено в Япония, и при провеждането им на участниците е забранено да ходят с украшения, пусната коса, обувки и други висящи аксесоари. Също така, не може да се яде, а и трябва да се предотвратява всеки пристъп на кашлица или кихане, както и по-силно дишане. Този тип занятие развива изключително концентрацията и координацията, както и креативността и ума. Интересното е, че подобна игра е намерена и при ескимосите, но се предполага, че е по-скоро имитация на западната игра, отколкото местно изобретение.

На картинката е изобразена дървена кутия, която е леко отворена. В нея се намират подредени малки пластмасови правоъгълни черни плочки с бели точки. На една от плочките са изобразени в едната половина 3 бели точки, а в другата половина 6 бели точки. Извън кутията са поставени 3 плочици една легнала, върху нея поставена още една и една изправена плочка поставена хоризонтално. На всяка една плочка отново има изрисувани точки в бял цвят.

Описание:
Гергана Иванова

Рубин

Рубинът е розов до розовочервен скъпоценен камък, разновидност на минерала корунд (алуминиев оксид), чието оцветяване се дължи преди всичко на примеси от хром.

Цветовете на рубините варират от дълбоко розово до наситено червено с виолетов оттенък. Най-висока стойност имат рубини с цвят, наречен “гълъбова кръв” – червен с леко виолетов оттенък.

Първите сведения за тези прекрасни камъни са от 4 век пр.н.е. и се срещат в индийските и бирманските летописи. В Римската империя рубинът бил на особена почит и се ценял повече от диамантите.

Според древните поверия рубинът е камък на живота.

Изображение: На картинката се вижда изображение на прозрачен  камък с интересна ромбоидна форма. Поставен е върху огледална плоскост. Цветът на камъка е наситено червен, на места има виолетови оттенъци. Във вътрешността му неравномерно разпръснати се виждат черни окраски, в различни форми и различна големина.

Описание:
Малинка Александрова

3D пъзели

За разлика от традиционните пъзели, които са съставени от поредица от плоски фигури, които, когато се съберат заедно, създават едно унифицирано изображение, 3D пъзелите са съставени от пластмасова пяна, като част от изображението е представено върху твърда хартиена фасада, залепена към подлежащата пяна и изрязана, за да съответства на размерите на парчето. На гърба на всяка плочка е изписан номер, а в инструкциите на пъзела е обяснен принципът на подредба. Когато парчетата се съберат заедно, те създават триизмерна постоянна структура.

На картинката е изобразен набор от 8 различни 3D пъзела на планетите от слънчевата система. 3D пъзелите са мащабирани , за да представят различните размери на планетите, така че Сатурн и Юпитер са представени като 108pc пъзели, Уран и Нептун като 72pc, Земя и Венера като 54pc и Марс и Меркурий като 27pc пъзели, общо парчетата на целия пъзел са 522. Всеки пъзел има извити, висококачествени пластмасови парчета, които са номерирани отвътре за лесно сглобяване. Всяка „планета“ има собствена стойка и целият комплект стои на звездно небе. На картинката и на самият пъзел са включени факти за всяка от планетите. Всяко парче от пъзела се отпечатва с номер от обратната страна, така че може или да сглобите пъзела на око, или просто като се следват номерата

Описание:
Гергана Иванова

Яспис

Ясписът е вид декоративна кварцова скала или полиминерален агрегат на кварца. Съставен е основно от кварц и халцедон с примеси на манганови и железни окиси и глинести минерали.

Ясписът е непрозрачен, но цветът и рисунъкът му са изключително разнообразни. Среща се в разнообразни тонове поради примесите (пигменти), но най-често е червеникав (примеси от хематит), жълт или кафяв (гьотит) или зелен (хлорит) и различна текстура – ивичеста, петниста, точкова, масивна и др. Ясписите имат разнообразни цветови шарки, които им носят и специфични имена, като пейзажен яспис, картинен яспис, маков яспис, леопардов яспис, океански яспис, брекчиран яспис, ивичест яспис и т.н.

Изображение: На снимката се виждат два камъка с неправилни форми. Камъните са гладки, лъскави и непрозрачни. Цветът им е шоколадово кафяв. Камъкът, който се намира от лявата страна наподобява неправилен квадрат, а другият има  капковидна форма. От дясната му страна се забелязват наранявания, които приличат на черни точки.

Описание:
Малинка Александрова

Ахат

Ахатът е познат под много форми. Той е нескъпоценен камък, който е много оцветен и шарен, формира се в концентрични слоеве в широка гама от цветове и текстури. Всяка отделна форма на Ахат се образува при запълване на кухината на скалата. В резултат на това често има кръгла форма с концентрични линии, като пръстените на ствола на дърво. От дълбока древност Ахата е високо ценен като талисман или амулет, използва се също и да утоли жаждата и предпазва от трески. Има легенди които разказват, че персийските магьосници са използвали Ахат, за да отклоняват бури. Купите от Ахат са били много популярни във Византийската империя. Купите от Ахат са нещо обичайно сред европейските кралски особи по време на средновековието и много музеи в европа имат невероятни експонати.

Изображение:  На снимката се вижда кръгъл обработен камък, върху бледо син фон. Краищата му са заоблени. Формата му е неправилна и леко наподобява бобено зърно. Цветът на не скъпоценният камък е наситено тъмно син. В средата му се вижда преливаща от много светло син, към по тъмно син цвят  окраска, приличаща на течаща река.

Описание:
Малинка Александрова

Аметист

Аметистът е вид виолетов или синьо-лилав кварц. Той е полупрозрачен или прозрачен, а виолетовата му окраска често е неравномерно разпределена, поради което камъкът понякога се подлага на термична обработка, за да се оцвети равномерно. При продължително излагане на слънчева светлина или силна топлина постепенно губи цвета си или придобива жълта, кафява или зелена окраска. Виолетовият цвят се дължи на примесите от манган или на съдържанието на желязо от трета валентност. Използва се в бижутерията и е класиран в разред полускъпоценни камъни.

В България има малки находища на аметистови геоди, друзи и отделни кристали има около родопските села Латинка, Горна кула, Маджарово, Звездел, Карамфил, Глухар, Костино и други.

Изображение:  На снимката се вижда необработен  с  неправилна форма  камък. . По краищата е прозрачен и сякаш очертан с  черна ивица.  От горната страна има наситено красив синьо-лилав  цвят. Виолетовата му окраска е неравномерно разпределена. Заради неправилната си и грапава форма, на места цветовете преливат от тъмно лилаво към черно.

Описание:
Малинка Александрова

Пъзел

Пъзелът е игра, при която много на брой плочки трябва да бъдат правилно подредени, така че да образуват картина с предварително известно за играещия изображение.

Първите пъзели били направени в Лондон и пуснати за продажба около 1760 г. от Джон Спилсбъри – картограф и дърворезбар, като забавен начин за изучаване на география. Те изобразявали карти на различни държави и били направени от дървени плоскости, разрязвани с трион, откъдето идва и английското име на играта – „jigsaw puzzle“. Всъщност на английски думата „puzzle“ означава всякакъв вид ребус, главоблъсканица.

На картинката е изобразена кутия от пъзел със 100 части 1:1 , на чийто капак е целевото изображение, а вътре в комплектa са разбъркани парченцата за редене. До кутията са извадени 3 от частите  на пъзела . Целевото изображение е на две жабки заобиколени от растителност на фона на залез край морето.

Плочките на пъзела обикновено са направени от пресован картон, върху който е залепена гланцирана хартия с отпечатано изображение. Парченцата имат обикновено за основа правоъгълник с изпъкнали или вдлъбнати „езичета“ с различни форма и големина изработени от пластмаса  или  дърво. Те са стеснени при страната на правоъгълника, така че да осигуряват по-здрав захват помежду си. Тези стеснения понякога нарочно липсват, поради което пъзелът по-лесно се размества при невнимателни движения на редящия. Съществуват и други форми на парченцата от пъзела.

Парченцата на пъзела се изработват, като в началото цялата картина бъде нарязана чрез метална матрица която е със същите размери. Най-често картината е с правоъгълна форма, което означава, че в комплекта се съдържат парченца с по една гладка страна по границите на картината и четири ъглови парченца с по две гладки страни, за четирите ѝ ъгъла.

Изображенията, които се ползват за целеви изображения на пъзелите, са най-разнообразни: репродукции на картини от известни художници, природни пейзажи, изображения на животни, коли, камиони, мотоциклети, старинни географски карти. За по-трудните пъзели традиционно се избират изображения, в които плочките в голяма тяхна област (небе, морска повърхност, поле с цветя) си приличат изключително, и затова пъзели над 1000 части са по-трудни. Счита се, че пъзелите от 3000 и повече парченца са вече „за напреднали“. Най-големият пъзел, който за момента може да се закупи, се състои от 32 256 парченца.

Описание:
Гергана Иванова

Рубин

Рубинът е един от най-редките и ценни минерали и заедно с диаманта, сапфира и изумруда спада към скъпоценните камъни. Още от древността той е използван за направа на бижута и накити, а в Римската империя е бил по-ценен дори от диаманта.

Цветовете на рубините варират от дълбоко розово до наситено червено с виолетов оттенък. Най-висока стойност имат рубини с цвят, наречен “гълъбова кръв” – червен с леко виолетов оттенък.

Според древните поверия рубинът е камък на живота. Считало се, че защитава от чума и от дявола. За основно мистично свойство на рубина се смятала способността му да поражда влечение към великото.

Рубинът винаги е бил високо ценен в Азия – там се намират и основните му находища. На санскрит думата за рубин означава „кралят на скъпоценните камъни“.

На снимката е изобразена златна гривна в кръгла форма. Цялата е обсипана с рубини в тъмно червен цвят с виолетови оттенъци и продълговата форма. Редуват се камък, златна плочка, камък, златна плочка. Блясъкът на гривната и камъните заслепяват с красотата си.

Описание:
Ивайло Димитров