В езеро има бяла водна лилия. Листата и са обли, леко бъбрековидни, зелени на цвят. Лилията стои на повърхността на водата. Цветът й е едър, бял, с красиви оранжево- жълти тичинки.
Описание:
Борислава Стефанова
Категория: Растения
Момина сълза
Момината сълза е многогодишно растение и едно от най-нежните и красиви цветя.Има много красиви бели, ароматни цветове, обърнати с чашките надолу и разпределени като гроздчета. Всяко цветче прилича на звънче.Стъблото е леко клюмнало и обвито с няколко тъмнозелени листа. Белите камбанки се открояват на тъмнозеления фон на листата и създават усещане за нежност и ефирност.
Момината сълза е билка, която се използва в медицината. Когато се бере трябва да се внимава, защото е отровна.
Зюмбюл
На зелена поляна в кръг са насадени зюмбюли. Те са с кичести камбанковидни цветове, които имат силен, приятен аромат. Зюмбюлите са девет наброй, шест розови и три бели. Имат най-малко по дванадесет цветчета на цветоносното си стебло. Листата им са зелени и лъскави, на върха са леко заострени.
Описание:
Борислава Стефанова
Есенна бреза
Брезата е широколистно дърво, което се среща почти навсякъде в България: от градските паркове, през крайречните поля, до високите планини. Вирее по скалисти места и най-често в иглолистни гори. Листата й са малки, заострени и двойно назъбени, за да издържа на студа и лошите метеорологични условия. Стеблата им са сравнително тънки и на височина достигат до 30 метра, а на възраст – до 150 години. Един от най-разпространените видове в България е бялата бреза, чието стебло е покрито с бяла кора, която периодично пада на тънки люспи. Характерният за кората бял цвят се дължи на съдържанието на веществото бетулин в нейния състав. Това е единственото бяло багрило, съществуващо в природата.
Снимката представя начало на брезова гора. Заснета е през есента, за което свидетелстват обагрените в жълто листа на дърветата. Снимката е хоризонтална, като в долната част има поляна, чиито цветове преливат от зелено до кафяво. Това се дължи на изсъхналите тревички и тези, които все още са запазили живеца си и се открояват със зеленината си от жълто-кафявия фон. След полянката започва брезовата гора. Стеблата на дърветата са бели и стройни. Тук-там имат черни петна, които напомнят на окраската на далматинец. Короните им са много нависоко и образуват нещо като покривало над гората. Всички листа са огнено жълти, на места оранжеви, най-вероятно заради падаща върху тях сянка. Измежду стволовете на дърветата има нападали сухи клони.
Централно на снимката, има зелена туфа от клони с все още свежи листа. Те се намират доста по-ниско от останалата част от короната, което допълнително засилва чувството, че все едно са отделени от дървото.
Небето почти не се забелязва, понеже брезите изпълват снимката вертикално и хоризонтално. В горните десен и ляв ъгъла се показва бледолилаво небе, предвещаващо идните мразовити дни.
Независимо от ярките жълти цветове, снимката носи усещане на студенина и есенна прохлада, но в същото време и на уют, и желание да се слееш с жарката гора.
Тези нереални цветове са поредното доказателство за способността на природата да твори прекрасни шедьоври.
Описание:
Емилиана Ангелова
Върба
„Върбата е едно от най-нежните и красиви широколистни дървета, които виреят в България. Обича влажни местности, затова се среща най-често край реки и други водни басейни. Има голяма коренова система, която се заплита в почвата и не позволява на бурните води да изронят речните корита и бреговете. Вирее и във високите части на планините, като може да се срещне до 1600 м. надморска височина. Живее до 100 г. а когато стеблото й изсъхне в него се образуват кухини, които са идеално убежище за различни птици и животни.
На височина върбата достига 30 м., а в диаметър 1,5 м. Листата й са силно продълговати и заострени, дълги 5-12 см., широки 1-3 см., като по краищата са ситно назъбени. Цветовете й са събрани в цилиндрични реси, които се появяват заедно с листата и привличат отрано всякакви насекоми, тъй като издават приятна миризма и имат сладък сок. Мъжките цветове са жълтеникави, а женските – зелени. Намират се на различни дървета и се опрашват чрез вятъра.
Снимката е заснета в планината. На преден план се вижда вода – най-вероятно езеро или заблатена част на река, понеже по повърхността са се образували зеленясали петна. Няма вълни, само вятърът леко е размътил повърхността, защото не се забелязва огледалният образ, типичен за напълно спокойна вода. Централно на снимката има върба, чиито листа са развети от вятъра, който духа отляво. Клоните са наведени надясно и надолу, сякаш танцуват. По дървото падат различни сенки, които се дължат на слънцето и отражението на водата. Цветовете на дървото са в различни нюанси на зеленото, като листата, огрени от слънчевите лъчи са най-светло зелени.
Вдясно и вляво от върбата има други дървета. Всички са широколистни, с големи и гъсти корони. Най-вероятно снимката е направена през пролетта, защото се усеща свежестта на новопораслите листа. На заден план има два планински хълма, които се пресичат и образуват плътна стена. Склоновете им са обрасли нагъсто с дървета, напомнящ плътен зелен килим. В горния десен ъгъл има малко парче тюркоазено небе. Не са заснети животни или птици, но снимката излъчва живот, младост, чистота и спокойствие.
Цялата снимка е в зелените тонове, като планините са по-тъмно зелени, дърветата около върбата по-ярко зелени, а самата върба е бледо зелена, което е типично за нейния вид, заради сребристите власинки по листата й. Водата отразява различните зелени окраски и събира в едно целия пейзаж зад нея.“
Описание:
Емилияна Ангелова