Магнолия

Магнолията включва около 200 вида, разпространени в Азия и Америка. В България се среща като по-ниско, парково дърво. Цветовете ѝ са впечатляващи, ароматни. Биват бели, розови, лилави, а също и червени или жълти.

На снимката се вижда клонче с няколко разтворени цвята. Цветовете са едри, с месести листа, образуващи снопче. Външните листа са подгънати навън. В основата си цветовете са бледо лилави, като постепенно преливат в бяло. Забелязват се жилките на всяко листенце, които остават лилави до самия му край. На заден фон има още цветове, както и зеленина.

Описание:
Дамяна Дачева

ЛАЛЕ

Лалето е градинско цвете, което цъфти през пролетта.  Принадлежи към род Тулипа, като повечето представители на рода , който включва около 120 вида, са азиатски и малка част европейски. Цветовете на лалето са копринено меки и елегантно изтеглени, с цилиндрична форма  и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 см. Листата му са дълги, достигащи до цвета. Размножават се чрез луковички.

Описание:
Гюлтен Исуф

Роза

Rose.bmp

Розата е многогодишно растение определяно като „кралицата на цветята“.

Съществуват над сто вида под формата на цвете, храст или лоза. Храстите достигат повече от два метра височина. Обикновенно листата са с дължина от 5 сантиметра до 15 сантиметра. Повечето розови стъбла са обсипани с бодли.

Цветовете на розите са бели, розови, червени, жълти, бананови. Често се срещат и двуцветни рози.

Родината на розата е Африка, Северна Америка, Европа и Азия.

Цъфтежът на розата е от ранна пролет до късна есен.

Розите обичат слънчева светлина и имат нужда да стоят на слънце най-малко 6 часа на ден. Един от най-честите вредители за розата е листната въшка. Розата е силно ароматно растение.

На снимката има саксия с декоративен мини розов храст на бял фон. Саксията е керамична, боядисана в широки синьо-бели райета.

Розите, които се виждат са две – една разпъпила роза и един разцъфнал цвят в наситено розов нюанс. В саксията са поникнали 7-8 крехки стъбълца с много малки листенца по тях.  Цветовете на листата на розата са от светло зелено до светло червено. Цветът на най-младите листенца на върха на стъблото е много светло червено-кафяв. В саксията върху почвата се виждат нападали няколко зелени листенца. Стъбълцата са толкова крехки, че дори не се виждат бодли по тях.

Розата на снимката изглежда много свежа и зареждаща с настроение. Създава усещане за уют и топлина.

Саксията на снимката би била прекрасно решение за декорация в кухнята или за масичката на терасата.

Описание:
Адриана Симеонова

Момина сълза

момина-сълза

Момината сълза е многогодишно тревисто растение, което се среща често в градините и в горите на България. Цъфти през пролетта –най-вече през май. Определени вещества съдържащи се в него се ползват за лечение, но е силно отровно и не бива да се употребява от незапознати, нито дори само да се бере от деца и бременни.

Обикновено растението е с височина около двадесетина сантиметра.Листата му са широки, жилести, овални отстрани и с остър връх. Започват още от основата на растението и стърчат малко над стъблото и цветчетата. Измежду две – три листа се крие и самото цвете. Стъблото му е тънко, жилаво и обло, но с леки ръбести жилки. В горната му част са разположени малки дръжчици, от които висят цветчетата. На едно стъбло може да има до двадесет цветчета. Цветчетата приличат на малки бели топчести камбанки, завършващи с шест заострени ъгълчета, а във вътрешността се крият бледожълти тичинки. Омайният аромат на момината сълза е също толкова нежен, колкото и външният ѝ вид.

На снимката в близък план са заснети две стъбла момина сълза, разположени едно до друго и леко приведени на ляво. Всяко от тях има по десетина бели цветчета. Контрастът с черния фон зад тях ги кара да изглеждат още по-нежни и крехки. Почти всички висят надолу, освен едно, което сякаш любопитно се е обърнало към зрителя, показвайки жълтите си тичинки. В дясната част на кадъра, зад стъбълцата се вижда голяма част от един лист. Той леко загръща стъблата, а върхът му излиза извън кадъра.Снимката умело подчертава отличителните черти на момината сълза – изключителна нежност и изящност.

Описание:
Ясна Минковска

Ясен

Yasen

Ясенът, наричан още оксен, осенен или оксан, е широколистно дърво, разпространено в северното полукълбо. В България  може да се открие по склоновете на Стара планина, Рила и Родопите, в областите край Дунава, р. Камчия и др.

Ясенът обикновено достига до 40 метра на височина, на дебелина до 1 метър в диаметър, а на възраст — до 250 години. Най-дебелото ясеново дърво в България се намира в Лонгозната гора, село Старо Оряхово, Варненско. Обиколката на дънера му е 9 метра, а височината — 30 метра.

Кората на ясена е напукана, сивозеленикава до кафява. Листата са сложни и се състоят от 3 до 17 продълговати листчета, назъбени по краищата. Цветовете приличат на светлозелени дребни снопчета. Семенцето се намира в продълговато крилце, дълго около 4 сантиметра, което при падане се върти във въздуха и затова често го наричат – вертолетче или хеликоптерче.

Дървесината на ясена е тежка, здрава, жилава, със светъл цвят. Използва се в производството на мебели, за направа на спортни уреди (стикове за хокей, бейзболни бухалки), в корабостроенето и др. Като красиво декоративно дърво е често срещан в парковете и градините. Листата и семената се употребяват като храна в животновъдството, а цветовете и кората се използват в народната медицина.

Снимката е заснета на хълмиста поляна в слънчев ден. В центъра на кадъра е разположено дървото ясен. Короната му е асиметрична, с гъсти клони отдясно и по-рехави отляво. Вдясно под дървото преминава тесен прав асфалтов път. Дървото хвърля сянката си върху пътя. Наоколо се шири свежа зелена морава.Изглежда сякаш са няколко обработваеми парцела, между които са оформени граници – някои от строени в линия храстчета, а други от тънка ивица прежълтяла трева. В далечината зад дървото, едва видима се крие ниска бяла къща с керемиден покрив. В по-далечен план поляната преминава в хълм, покрит с гори от иглолистни дървета със светли стволове. Над горите е ясносиньото небе, нашарено с летни бели облаци.

Описание:
Ясна Минковска

Еделвайс

edelvais

Еделвайсът е бяло, нежно, мъхесто цвете. Има късо стебло и тесни листа. Те са покрити с бели власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно се смаляват. Цветовете му приличат на звездичка.

Описание:
Борислава Стефанова

Зюмбюл

ziumbiul

На зелена поляна в кръг са насадени зюмбюли. Те са с кичести камбанковидни цветове, които имат силен, приятен аромат. Зюмбюлите са девет наброй, шест розови и три бели. Имат най-малко по дванадесет цветчета на цветоносното си стебло. Листата им са зелени и лъскави, на върха са леко заострени.

Описание:
Борислава Стефанова

Минзухар

minzuhar

Тук има минзухари, насадени в саксия, сложена в зелена квадратна вазичка. Те имат остри листа, подобни на трева, между които се прокарват стеблата им. Цветовете са ярко жълти и приличат на горящи свещички.

Описание:
Борислава Стефанова

Китайска роза

kitaiska roza

Китайската роза на изображението има лъскави зелени листа и едър цвят, подобен на хартия, който е бял с червени пръски . В центъра на цвета е разположена група от дълги жълто- оранжеви пипалца. Има тънка и дълга дръжка.

Описание:
Борислава Стефанова

Момина сълза

momina sulza

На тази картинка има цвете, което се казва момина сълза. Тя има много красиви бели ароматни цветове, обърнати надолу и разделени като гроздчета. Всяко цветче прилича на звънче. Листата и са тъмно зелени и обвиват стеблото,защото са доста големи, в сравнение със самото цвете.

Описание:
Борислава Стефанова