Природа / Туризъм – Страница 2

Пясъчна лилия

Пясъчната лилия е многогодишно, луковично тревисто растение. Стъблото й е високо до 40–60 см. Листата – дълги до 50 см. и широки 25 mm, линейни, плоски, развиващи се при основата на стъблото. Съцветието: от 5–10 цвята, цветовете: едри, бели с аромат. Обитава крайбрежни пясъци и дюни. Някои от субпопулациите са многочислени, но като цяло видът в страната е представен с ограничен брой индивиди. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите се намират в поддържан резерват „Пясъчна лилия“ и резерват „Ропотамо“. Някои находища на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. В България пясъчната лилия е разпространена по черноморското крайбрежие (Ю. – Силистар, Царево, Китен, между Приморско и Перла, устието на р. Ропотамо, Аркутино, Каваците и Иракли, където е пренесено).

Заснетата фотография е на красиво растение,намиращо се на плажна ивица, сред сухи кафеникаво-златисти пясъци. Цветето е храстовидно. Зелената маса на растението представлява сноп гъсто растящи, издължени и плоски листа,равни с еднаква дебелина и ширина по цялото си протежение, завършващи с остър край. Ясно се забелязва, по зелената маса и липсата на достатъчно влага, -че някои от листата са с пожълтели връхчета, а други напълно изсъхнали. Едни от тях са изправени, други сякаш са се усукали. От тази гъсто растяща зелена листна маса се издигат дълги цилиндрични цветоносни дръжки. На върха им се намират цветните чашки- цветът е кичест от по няколко разклонения. Самото цвете има фина и нежна звездовидна форма в бели цветове, с дълги бели тичинки в средата, в края на които има бял цветен прашец. Разцъфтелите цветове изглеждат изключително нежни, а неразцъфналите наподобяват по форма събран чадър с остър връх. По всички листа се забелязват дребни и фини пясъчни частици, посипани и останали сякаш в прегръдката му. Зад него, на по-заден план, на фотографията се вижда златист, окъпан в слънчева светлина плаж, който се губи в прииждащите морски вълни в далечината. Морето е в различни нюанси на синьото, на места сякаш розовее, преливат се сини, светло сини, тюркоазени цветове.

Описание:
Ивелина Дамянова

Източник:
http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Panmarit.html

Фотография: Дървена къщурка сред снега

Фотографията е уловила миг от снежната красота на зимата. На преден план съзираме малка по размер къща, измайсторена изцяло от дърво- груби летви, с прозорец от дървена рамка и красиви отразяващи светлината стъкла. Къщата е снимана странично, вратата е леко открехната, а отвътре през процепа се вижда светлина в топли жълти тонове. Покрива на къщата е настлан с керемиди обилно затрупани със сняг.

Изнесената част на покрива се държи на конструкция от широки дървени летви, като осигурява възможност на обитателите да се любуват на прекрасната гледка без да са изложени на снеговалеж. Така се образува нещо като веранда. В основата на дървената постройка, летвите на места са тъмни и почернели, което вероятно се дължи на съприкосновението с мокрия сняг и влагата, променили естествения цвят на дървения материал. Къщата се намира на равна част, може би поляна, а снегът се е разпръснал по верандата.

Навсякъде плътен сняг покрива земята. Вляво се вижда тънка ограда от сковани клони, която обгражда постройката. Навред е осеяно с гъсто растящи дървета с голи корони, вплетени една в друга, а вдясно високи храсти образуват стена от растителност. Всички клони са покрити със сняг, следващ всяка извивка. На места снегът е по-дебел от самите тях, което подсказва за здравината и устойчивостта им.

В горният край, в близък план, фотографът е уловил клончета, покрити със сняг в причудливи форми, с неизброим брои разклонения и пъпки, всички покрити със сняг. Едва ли не всеки миг ще ни поръсят и ще усетим хладината и нежността на допира с леките снежинки.

Снежната фотография ни потапя в чистотата и свежестта на зимата. Вдъхваме хладният въздух, той изпълва гърдите ни, а снегът се сипе по косите ни, докато се приближаваме към уютната къща, за да се насладим на топлината идваща отвътре…Сетне, вече в близост до огнището, можем да се насладим на чистотата на зимното творение, завити с одеяло и отпивайки от току що запарения ароматен чай.

Изображение:

https://www.damikanyat.bg/blog/24-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B8-%D0%B4%D1%8A%D1%85%D0%B0-%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D0%B7%D0%B0%D0%B6%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F.html#/

Описание:
Ивелина Дамянова

Описание на картина: „Снежна приказка“ от Радослава Дамянова /акрил/

Картината изобразява снежна зимна гора с дебели, бели преспи и малка къща скрита в далечината насред пухкавия бял килим. Човек сякаш се потапя в бялата чистота на разкриващият се пред нас пейзаж. Снегът ни се струва пухкав и ефирен. Заглеждайки се по детайлно, виждаме как клоните на дърветата се накланят под тежестта му.. На преден план, в средата на картината, преминава заледено поточе. От двете му страни извиват снага красиви дървета. Вляво има висок бор, зад който са се сгушили още представители на същия вид, а вдясно други дървеса с гола корона и покрити със сняг клони. Борът е висок, стъблото му представлява нежна смесица от цветове-кафяво, тъмно кафяво и бели участъци(сняг), които се сливат с естествения му цвят, а по цялата му дължина преминават тънки, тъмни, красиво криволичещи линии, сякаш кората се е напукала и се вижда дълбочината между процепите. Тънки, разкривени клони стърчат странично в основата му – покрити са със сняг, пластът на който изтънява, следвайки дебелината им. Зелената иглолистна корона се извива дъговидно под пухкавата тежест, а цветовете на игличките преливат в различни зелени нюанси – от тъмно, където е най-скритата част на листата, към мастилено зелено и наситено и по-свежо зелено. Белотата по дървесната ефирна корона носи усещането за обединяване на небесните облаци с вечно зеленото дърво. Сякаш то за миг ги улавя и обвива с тях короната си. Всъщност завивката е от сняг – бял, неравномерно покриващ зеленината, тежък и същевременно и въздушно лек. В далечината, насред заслепителната белота, зад бора се вижда още едно дърво. Контрастът е прекрасен.

Пред бора скрити под снега , сякаш искат да се измъкнат навън, се подават свежи зелени треви. С бледата си зеленина, прозираща под дебелия слой сняг, те финно загатват за своето съществуване. В близост до боровите дървета са изобразени ниски храстовидни растения. Храстите са с голи тънички клончета по които има жълто-кафеникави участъци, отново покрити със сняг. Навсякъде из снежната белота са изобразени и снопчета с тревисти растения с дълги и тънки листа, гъсто растящи. От другата страна на поточето, скрито зад голите дървесни корони и на по-заден план се вижда отново зелено иглолистно дърво с неясни очертания. Зад него по белия сняг има малки тъмни следи, сякаш някой е вървял към къщичката в далечината на картината. Художникът я е изобразил в перспектива, вижда се че е малка, с кафяви стени и червен покрив, два бели прозореца сякаш надничат към пътеката от следи, а под тях има наредени дълги дървета отново посипани със сняг. Красивото заледено поточе, изглежда тясно в далечината и се разширява идвайки към нас, а под ледената му покривка се виждат зелени водни растения усукани около три едри камъка с обла форма. Растенията сякаш нашепват, че снежната приказка за миг дава почивка и отмора на природата, но и че животът и процесите продължават, както тече и водата по естествения си път, скрита под прозрачния леден слой. Творбата носи усещане за чистота, покой, нежност и игра на пролетните и зимни нюанси-зелената свежест и бялата хлад.

Описание:
Ивелина Дамянова

Фотография „Коледно вълшебство“ Лондон

Фотографията е от Лондон – Великобритания. Заснет е голям площад с красиво и високо, богато украсено коледно дърво, обсипано от разноцветни светлинки и лъскави играчки, които проблясват сред кичестите му и гъсти, зелени клони. Гледката е прекрасна и изпълва сетивата и мислите ни с очакване на вълшебния празник. Коледното дърво е с огромни размери и е поставено в голяма дървена основа, която прилича на каца. Изработена е от лакирани, кафяви летви, наредени в кръг и пристегнати плътно една до друга с два здрави, черни метални обръча, а на височина е приблизително два пъти по-висока от среден на ръст човек. Бляскавото коледно дърво, съдейки по снимката, издигащо се величествено е не по-малко от пет метра високо. Самият площад е облицован изцяло от каменни павета в светло сиви и по-тъмно сиви цветове. Навсякъде има хора, преминаващи покрай него или спрели се за миг, завладени от красивата гледка. Въпреки че още е светло, ясно се виждат множеството мънички разноцветни светлини- бели и червени, които светят като рой светулчици или пък се сипят като водопад по зелените клони на иглолистното дърво. Освен цветните лампи, по клоните на елхата са наредени грижливо и големи, сиви, кръгли топки. От ляво на дървото има привързана табела с голяма червена панделка. Жените и мъжете стоящи край дървото са насочили поглед в ляво, където са се струпали повече хора и явно се провежда някакво мероприятие. Всички са облечени в топли зимни якета, някои са с шапки, други не. Има и такива с раници на гърба, което ни подсказва, че има много туристи в Лондон, дори през тази по-студена част от годината. Вероятно времето е приятно, съдейки по свободно разкопчаните якета на някои от тях и далеч не е с температури за зимния период. Зад коледното дърво се виждат високи стабилни сгради. В дясната половина на снимката виждаме част от изнесени маси и столове зад заграждение, състоящо се от тънки метални колчета с привързани въжета към тях. Масите са правоъгълни, от метал в жълти и черни цветове,а край тях са подредени и столове в същия цвят. Зад тях се вижда широк тротоар, а по-натам висока розова сграда облицована с бели камъни. Входът на зданието е от камък. Сградата е четири етажна. Прозорците са високи и тесни, наредени на равно разстояние един от друг, с бяла дограма. От външната част на сградата, етажите са разделени с дълги бели колони, което придава още по-изящен и красив вид на зданието. Едно вълшебно съчетание на бели и розови цветове, колони и каменни орнаменти. Покрай централния вход на сградата се извисяват високи вертикални каменни колони с изящни орнаменти. Точно над централния вход на всеки един от етажите има красиви тераси, с изнесени здрави каменни колони и черни метални парапети. Входът е широк, с големи остъклени врати, а пред него в дясно има манекен, облечен в яке с шал и чанта. Явно това е административна сграда с магазини и кафене. Прозорците са от бели дървени рамки, подобни на решетки със стъкла и са много красиви със своето излъчване на архитектурния стил от миналото. На върха си, сградата има равен покрив и високи каменни комини, а също и купол. Цялата сграда е украсена с цветни лампи и вдъхва у наблюдателя коледно настроение. Пред нея има красива ограда – наполовина изградена от каменни плочи, а останалата й част е от тънки метални колчета от ковано желязо. На площада непосредствено пред входа на зданието виждаме елегантна дървена каруца, цялата покрита с гъсто нацъфтели бели саксийни цветя и наситено зелени пълзящи храсти. Право пред нас се вижда останалата част от площада и широка алея по вертикал. Има висока бяла каменна порта с надпис „St. Paul’s Church“, наподобяваща на къща с остър покрив. Надниквайки зад нея се виждат още плътно подредени масивни сгради. Те приличат на блокове, изцяло облицовани с камък или мрамор в кафява разцветка и розова облицовка около прозорците. По продължение на цялата алея от ляво и дясно на портата има красива метална ограда с множество орнаменти от ковано желязо, а върху нея са опънати широки транспаранти в сини и бели цветове. Хората намиращи се на площада явно са заинтригувани от някакво събитие, други са се отдали на съзерцаване на един от вълшебните коледни моменти в края на годината.

Изображение: личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Фотография „Залез сгушен в планината“

Пред нас има фотография, уловила красотата на българското плодородно поле, сгушено под покровителството на планината, обагрена в цветовете на залязващото слънце.

На преден план пред нас се разкрива едно широко плодородно поле. От дясно на фотографията виждаме криволичещ асфалтов път, който преминава покрай полето. Точно пред нас се шири дълга тревна ивица с наситено зелени, високи и свежи треви. Тя е като своеобразен разделител на изораното и на места вече засято поле в ляво на изображението и пътя от дясно на снимката. Полето пред нас е на правоъгълни участъци-едни изорани със сипкава, кафява и вероятно мокра почва и други вече озеленили се от новопокълналите житни растения. Полето е равно и широко, а напред в далечината виждаме бели сгради, леко прикрити зад силуетите на растящите широколистни дървета в близост. Короните им са големи и гъсто озеленени. Цялото поле е заобиколено от дълга планинска верига с полегати върхове в синкаво сиви цветове. Небето над полето и планината е в различни окраски. Сякаш феерични воали се носят из небесното пространство и се сливат от наситено жълти към бледо розови и бели, сетне в сивкаво сини, а отгоре им като пазители се реят големи сиво бели облаци. Те изтъняват на места, някъде изгубили части от себе си, продължаващи своето плаване из висините. Прекрасно е! А слънцето се спуска зад полите на планината… Жълто червен лазур над свежо зелено, безкрайност, красота, път, вечност…

От дясно на изображението виждаме едно високо дърво с огромна и царствена корона. То сякаш тихо зове преминаващия да спре и да се полюбува на родната ни благодатна природа…

Изображение:
личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Фотография чешма село Комщица

На фотографията е заснето едно прекрасно момиченце, което се е пресегнало към красива и солидна каменна чешма на фона на обагрени в есенни цветове поляна и гора.

Малката принцеса на снимката е около две годишна. Има прекрасни руси букли, спускащи се до рамената. Косите и светят със слънчеви отблясъци. Има хубави пълнички бузки и снежнобяла кожа. Момиченцето е облечено с червена памучна блузка и мастилено синьо панталонче от същата материя. На крачетата си носи красиви бели обувки, нашарени отстрани с мънички златисти сърчица. Госпожицата се е хванала с едната си мъничка ръчичка за коритото на чешмата, докато с другата се пресяга, разперила пръстчета, към течащата над него вода. Толкова е голямо желанието й да достигне струята, че дори се е повдигнала на пръсти. Прекрасно, слънчево ангелче! Чешмата пред нея е много красива. Голяма, с широко и дълбоко корито. Изцяло е изработена от плоски червени камъни. Лицевата й част е от по-висока стена, от която в центъра излиза тръба, с кранче накрая. То е изнесено по-напред за да може свободно човек да борави под течащата струя или пък да пие. По ширината на коритото също има по една висока стена. Всяка от тях в най-горната си част е с височината на надлъжната стена и се спуска косо надолу, докато достигне края на коритото по ширина. Стените обграждащи коритото са солидни и здрави, като върху тях са поставени гладки каменни плочи по цялата им дължина. Впечатляващи са двата гълъба, кацнали в края на всяка една от двете страни на чешмата и красивия бял кръст, поставен в центъра на надлъжната стена. И двата гълъба са майсторски направени от бял камък или мрамор. Имат елегантни телца с леко спуснати криле и красиви опашки. Сякаш се гледат един друг, или може би наблюдават красивото момиченце… А белият кръст отгоре сякаш придава още по-голяма божественост на иначе неземно красивата гледка. Пред чешмата има площадка изработена от сиви камъни, която изглежда малко неравна. Навсякъде природата изпълва фотографията с разноцветни краски. Зад чешмата има гъсто растящи храсти-някои с оголени клони, други запазили част от листата си в зелени, жълти и червени цветове. Виждат се и червени плодчета по някои от тях, вероятно шипки. На заден план виждаме малък участък неравна поляна, а над нея красива гора. Дърветата са разпръснати на различни места из поляната. Едни по-високи, други по-ниски, с оголени корони или с листа по тях. Жълти, червени, зелени, кафеникави в различни нюанси, дърветата представляват разноцветни петна, сякаш някой художник е разплискал палитрата си с топли и красиви багри. Фотографията ни носи умиление и възхита. Прекрасно съчетание на чистотата и красотата на детенцето и дивата, недокосната природа. Поглеждайки към снимката, човек открива красотата на живота, красотата на сътворението! И едно прекрасно русо слънчице!

Изображение:
личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Устието на река Велека/фотография/

Велека се влива в Черно море на север от село Синеморец. Устието на реката е едно от най-красивите места по нашето Черноморие. То попада в Природен парк Странджа и е защитена местност. Тук природата е съхранила своята красота и уникален ландшафт. Реката придава приказен вид на околността – зелени гори, достигащи до самия бряг, тъмни скали с причудливи форми, изваяни от природата и златисти пясъци. Достигайки до Синеморец, Велека образува красива лагуна и се просмуква към морето под пясъчна коса. На нея е един от най-красивите плажове по Южното черноморие. Лагуната често мени мястото на устието си. Сега устието е в най-северната част, но преди е било на юг. На мястото на старото легло на реката има езеро с тръстики на единия бряг. Около езерото пасат коне и много щъркели намират прехраната си.

Снимката е много красива. Заснета е от високо, което позволява да се видят множество образували се дюни, плажът, устието на река Велека, готова да се влее в Черно море, и красиви планини надничащи над гористи склонове спускащи се към водите му. Всеки един детайл от гледката заслужава да бъде докоснат от взора ни и описан – от кафеникавите издигащи и снижаващи се пясъци, окичени с дребни, сухи, кафеникави храсти, растящи по дюните из нашето черноморие, до наситено зелената гъста гора, изсечените скални късове надвесени над пенещите се вълни и искрящата синева на морето. Пред нас се издига висока дюна от кафяви пясъци осеяна с дребни храсти. В дясно на нея има пътека, вероятно образувала се от честото преминаване на почиващите. Върху нея крачи висок мъж. Облечен е в бяла риза на черно каре с дълги и леко подвити ръкави. На главата си има бяла шапка с широка периферия. Обут е с дълги сиви панталони и черни спортни обувки. Фотографът го е запечатал застанал с гръб към нас. Навярно е решил да се наслади на гледката пред себе си. Пред него има съоражение(парапет), чиято роля вероятно е да предпази от падане желаещите да погледат към морето от тази височина. В средата на снимката на снимката се виждат две дюни с различна височина, между които се забелязват плажуващи. В по-високата си част са по -рядко озеленени, докато в по-ниските части са изпъстрени с жълто зеленикави ниски растения. В средата на дюните в ляво има езерце, заобиколено от наситено зелена растителност. Малко по-нагоре се виждат части от самата река. Зад него има равен тревист участък с жълтеникава растителност, в центъра на който се издигат множество гъсто растящи широколистни дървета, чието струпване наподобява гора. Зад пясъчните дюни в далечината по хоризонтал на снимката, плавно се извива ръкава на река Велека. Той се разширява с приближаването си към морето и се слива с него. Водите на реката са спокойни и сини. Оттатък речния ръкав се простира дълга планинска ивица по дължината на притока, осеяна с гъсти широколистни гори. В далечината те отстъпват пред насечените, голи скали, спускащи се към морето. А то е в прекрасни наситени сини цветове с множество вълни прииждащи към пясъчния морски бряг и образуващи бели къдрици, докато се разплискват за да се върнат отново към него. Над цялата тази изумителна картина се шири също тъй лазурно синьо небе с носещи се из него пухкави бели облаци. По дължината на цялата плажна ивица има наредени множество чадъри, предлагащи сянка на плажуващите, докато лекият бриз играе около им. Възможно е е и чадърите да са към кафене, разположено на плажа.

Изображение: Магдалена Симеонова

Описание:
Ивелина Дамянова

Използвана литература: https://www.tsarevo.info/plazhove/ustieto-na-reka-veleka/

Резово/фотография/

Фотографията е много красива и ни пренася край морето в село Резово, община Царево. В централната част на снимката има монумент от мрамор в пирамидна форма, кацнал върху крайбрежна алея облепена с големи сиви и вероятно също мраморни плочи. Върху мраморната пирамида, непосредствено под върха й има изобразен герб и двуезичен надпис, който гласи: „Република България, община Царево, село Резово. Най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа“. Монументът е от сив шлифован мрамор с гладка повърхност. Много е красив. Алеята, върху която е поставен, е заградена по цялата си дължина, както се вижда от снимката, с висок алуминиев парапет, който освен за безопасност за почиващите е и отлично място човек да се спре и да се наслади на гледката. Зад парапета се виждат множество големи каменни и бетонни късове, едни изправени, други полегнали, сякаш нарочно поставени там за да се разбиват и разплискват по-силните и мощни вълни. Зад тях в ниското се вижда и морето. А то сякаш е заспало, без никакво вълнение. Така повърхността му прилича на синьо огледало, отразяващо обагреното в в същите цветове море. Отдясно в далечината се виждат три птици. Изглеждат съвсем дребни, но все пак се забелязва, че две от тях са потопили глави под водата, за да ловят риба.

вдясно на фотографията в далечината се вижда дълга ивица суша, която е по-широка откъм брега и се стеснява, докато сякаш плавно се губи от погледа ни. Снимката е запечатала един прекрасен, съвършен миг край морето.

Изображение: личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Залез над Балчик

Фотографията е много красива и е уловила един изящен залез над българското черноморие. Небе, стелещи се като пелена из него пухкави сиви облаци, които потъват и се губят в огневото на снижаващото се слънчево кълбо. А слънцето се спуска бавно, пръскащо искряща жълта светлина над простиращите се под него планина, бряг, море… В центъра на планината се извисява една част, прилична на триъгълен връх, който като че пръв ще скрие слънцето от погледа ни. В далечината светлият ден бавно отстъпва пред сумрака на вечерта. Това обаче не пречи да видим красивите сгради, разположени по крайбрежието. Навярно и летуващите в този миг наблюдават красотата на пейзажа около себе си. Морето се шири пред погледа ни със сребристи отблясъци, като надиплено, едва помръдващо от лекия бриз. Спокойно е! Слънцето го милва с последните си лъчи и образува огнен лъч по огледалната му повърхност. Небето бавно се оцветява в жълто-оранжеви цветове, а по-далеч от слънчевото кълбо искрящата му синя шир, бавно потъмнява и сдобива сивкаво сини нюанси. Още миг и слънцето ще се сгуши оттатък планината, небето ще добие мастилни цветове, ще заблестят ясните звезди, а лунният сърп ще разлее бледната си светлина. А морето тихо ще нашепва за себе си, чакайки отново изгрева.
Използвано изображение: личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Фотография от Cristina Gottardy

Фотографията е много живописна. При вида й бихме си задали въпроса съществува ли такава красота и дали е реалност. Уви, светът е пълен с райски кътчета, които карат зениците ни да се разширяват, докато се стремят да запечатат в съзнанието ни божествени пейзажи и места с които имаме допир нерядко и дълго време ни удивляват.

На преден план пред нас се вижда приказно огледално езеро. То се простира пред погледа ни и достига до висока, гъста иглолистна гора. Тя расте и е обхванала цялата дължина по брега на водоема като висока дъхава жива преграда. Иглолистните дървета са стройни в мастилено зелени цветове, а по тях се стеле ярка слънчева светлина. Те хвърлят тъмните си сенки към тюркоазените води на езерото. Водата, в близък план, е кристално чиста, прозрачна, зеленикаво синя. Толкова е чиста, че ясно забелязваме гладкото дъно на езерото, състоящо се от плоски, широки скални пластове. По-навътре в езерото водата добива мастилено зелен цвят, примесен с небесно син и тюркоазен. Дали заради дълбочината, или е отражение на гъстата гора простираща се зад него, водната повърхност изглежда в различни нюанси и блести подобно коприна. В езерото сякаш се издигат и плуват пухкави бели облаци и като че се носят въздушни по повърхността. Това е отражението на ясното синьо небе и носещите се пухкави облаци по него, както и на високата скална верига, обсипана със сняг в далечината зад боровата гора. А дългата планинска верига, състояща се от високи, отвесни, нащърбени скали блести с белоснежните си върхове достолепно, като хладен пазител на цялата тази красота, докато в пазвите й все още белият сняг е недокоснат от топлината на слънцето. В далечината, непосредствено под извисяващите се скали, следват още гъсто растящи иглолистни гори,издигащи се и снижаващи се, следвайки релефа на планината. В десния ъгъл на фотографията, има висок полегат хълм, без никаква растителност по него. Снимката ни откъсва от ежедневието и за миг ни пренася на това прекрасно място, доказателство за величието и красотата на сътворението.

Описание:
Ивелина Дамянова