Насред селото, на калдаръмената улица под сянката на голямо дърво, един селянин разменя сливи срещу смет. Облечен е в бяла риза, червен елек и Черни потури. Червен пояс препасва кръста му. Подпрял се е на каруца пълна със сини сливи. Насреща му стои младо, хубаво момиче в традиционна премяна, червена носия с шарена престилка и бяла забрадка. Притеснената девойка носи скромно малко вързопче. Селянинът изглежда е щастлив, че е намерил снаха. Щом не е имало смет, която да размени за сливи, значи е добра къщовница.
Продавачът се усмихва доволно мислейки си, че такава чиста и работлива мома, което не държи смет в къщи, ще бъде най-добрата избранница за сина му и снаха за него.
Рисунката е направена по приказка на Ран Босилек.
Описание:
Ирена Янакиева
Имало едно време в Италия един бездетен майстор дърводелец на име Джепето, който упорито търсел години наред дърво, което да говори. И когато най-сетне го открил (било зима), прибрал се в тясното си мазе – негов дом и работилница – и започнал да дяла от цепеницата човече. Мечтаел да го направи свой син – макар и от дърво.