Приказки – Be my guide

„Пиленцето и патенцето“ – приказка от Владимир Сутеев

Владимир Сутеев е автор на текста на приказката и на илюстрациите към нея.

На заглавната страница са изобразени героите на историята – пиленцето и патенцето, които са подали глава от току що пропуканите яйца. Пиленцето се намира вляво на картинката. Източило силно вратле нагоре, то се подава наполовина от бялото и леко напукано яйце. Пиленцето е жълто с оранжево на бузките, а човката му е малка и остра. На главата си носи бяла шапка, част от счупеното яйце. То гледа с интерес към патенцето и неговото яйце, което също е бяло, но все още няма пукнатини.

Изображение 2

Патенцето е отдясно на картинката, то също е подало главица от бялото яйце и гледа с любопитство към пиленцето. Неговият цвят е в зелени и жълти нюанси, а човката му е по-голяма и заоблена. Двете животинки сякаш нямат търпение да се опознаят. Над главите им лети нежна пеперуда с две разперени крила, които в горната си част са по-големи, а на долу се стесняват. Те тръгват от двете страни на тънко черно телце. Главата на пеперудата е малка и кръгла, с две подаващи се къси антенки. Крилата са прозрачни и са пресечени от светло сини черти. В горната си част в самия си край са червени. Всяко от крилата има по една черна точка в краищата.

Яйцето на пиленцето е по-изправено, докато това на патето е полегнало. Около тях се виждат цветя – високи и с тънки зелени стъбла и листа. Самият цвят представлява няколко малки светло сини колелца наредени в две редици. Едното цвете е почти до главата на пилето, а другото е зад него и е малко по-високо.

Заглавието на приказката (на руски) е разположено под яйцата и в превод на български е „Пиленцето и патенцето“. Пиленцето е оцветено в синьо, а под него малко вдясно съюзът „и“ е в черно, а патенцето в червено.

Самите яйца са разположени върху оранжево-жълта повърхност, напомняща на изсъхнала земя.

Изображение 3

Приказката за „Пиленцето и Патенцето“ започва с излюпването на патенцето. На илюстрацията вдясно са изобразени цветя, които са доста високи и имат големи и назъбени листа. В основата им изникват стръкове трева – тънки дълги лентички. Самият цвят напомня на хризантема – множество малки оранжеви листенца. Насред цветята е полегнало едно бяло яйце. Срещу него, вдясно на илюстрацията се намира друго – наполовина счупено. От него се е подало Патето. Изпъчило се е нагоре, отворило е голямата си човка и гледа намръщено и учудено, казвайки: „Излюпих се“

Зад Патето като далечен фон се вижда нещо синьо, за което скоро ще научим че е река.

Изображение 4

На следващата илюстрация яйцето насред цветята вече се е пукнало и от него се подава наполовина Пиленцето. На главата си има бяла шапка, част от счупеното яйце. Проточило силно нагоре тънкото си вратле, Пиленцето гледа с интерес към Патенцето и възкликва: „Аз също“.

Патенцето от своя страна вече не изглежда уплашено, а напротив, има миловидно изражение, затворило е човката си и сякаш се усмихва на току що излюпилото се пиленце. Почти цялото се е подало от временния си дом, стъпило с двете си крачета здраво върху земята.

Илюстрация 5

На следващата илюстрация героите са изобразени в профил, в момент когато се отправят на разходка. Отпред крачи Патето, а зад него на много малко разстояние върви Пилето. Земята е изсъхнала, тук таме осеяна с малки камъчета. Зад Пилето, вдясно на илюстрацията са разположени високи треви, някои от които извиват тънки стъбла над него. Завършват с малки цъфтежи, приличащи на ситни кафяви топчици. Тук отново е показана водата, която заема малко по-голяма част от картинката, тоест двамата герои се приближават към нея.

Какво си казват те:

„Отивам на разходка“, казало Патенцето

„Аз също“, добавило и Пиленцето

Илюстрация 6

„Изравям си яма“, казало Патенцето.

„Аз също“, казало Пиленцето.

Пиленцето и Патенцето са в центъра на илюстрацията. Вдясно е застанало Патето. Ококорило е очи и е забило човката си в рохката пръст сякаш търси нещо. Едното му краче е издадено напред почти до човката, а другото е малко по-назад. Встрани от Патето от дясната страна на илюстрацията се издигат високите зелени треви от предишната илюстрация, от което разбираме, че при разходката двамата приятели са ги заобиколили.

Точно срещу Патето, от лявата му страна е Пилето. С единия си крак е стъпило здраво върху пръстта, а другия е зад него, вдигнат нависоко. Над него са изобразени камъчета и пръст във въздуха. Пиленцето се е навело съвсем леко и е насочило малката си човка към пръстта. Водата този път е от лявата страна на илюстрацията.

Илюстрация 7

„Намерих червейче“, казало Патенцето.

„Аз също, казало“ Пиленцето.

Двамата герои са ровили в пръстта и са намерили червей.

Отляво е застанало Пиленцето. Стъпило е стабилно с крачетата на земята. С човчицата си е захапало здраво единия край на дълъг червей и сякаш го дърпа към себе си.. Срещу него е Патето, което е захапало другият край на червея. Телцето му е обърнато напред, но е извърнало глава назад към Пилето и го гледа намръщено. Между Пилето и Патето има малка купчина пръст, която е затрупала червея по средата. Самият червей е доста дълъг и прилича на верига от залепени цилиндърчета с червеникаво-кафяв цвят.

Илюстрация 8

„Хванах пеперуда“, казало Патенцето.

„Аз също“, казало Пиленцето

Този път героите са успели да хванат една пеперуда. Отдясно е Патето, все така намръщено. Държи долния край на едното крило и дърпа пеперудата към себе си.

Срещу него разбира се е Пилето, което съвсем леко е прихванало с човката си горния крайна другото крило и също я дърпа към себе си. Пиленцето изглежда по-спокойно, защото е изобразено със затворени очи.

В далечината между Патенцето и Пиленцето отново е изобразена вода, но този път тя съвсем ясно прилича на криволичеща река.

Илюстрация 9

„Искам да се изкъпя“, казало Патенцето.

„Аз също“, казало Пиленцето.

На илюстрацията е изобразен речен песъчлив бряг под наклон, който свършва във водата. Пиленцето и Патенцето крачат към нея. Както и на другите картинки, Патето е винаги първо. То пристъпва към водата като едното му краче е във въздуха, сякаш всеки момент ще го потопи. Извърнало е глава назад и гледа с любопитство към своя приятел, като че ли се чуди дали ще го последва и този път. Може би това е и предизвикателство. И пиленцето, явно без да се страхува, вдигнало наперено глава, върви малко след приятеля си, без да изостава. Над него, от дясната страна на картинката са изобразени високи зелени треви с дебели и извити стебла, някои от които достигат почти до Патето.

Илюстрация 10

„Аз плувам“, казало Патето.

Тук вече Патето се носи доволно във водата. Доста се е отдалечило от брега и зад него се виждат образували се вълнички. Извило е леко вратлето си назад, а на главата му се вее перчемче. Под водата съвсем леко прозират краката му.

На брега точно до самата вода е застанало Пилето, стъпило с единия си крак на земята, а другият е във въздуха, готов да влезне във водата. Пиленцето е протегнало шия, гледа ококорено към гърба на Патето и е отворило острата си човка, сякаш иска нещо да извика.

Илюстрация 11

„Аз също“, извикало Пиленцето.

Отново виждаме същия песъчлив бряг под наклон, който свършва в реката. Пиленцето е изобразено в полет, в центъра на илюстрацията, над самата вода, готово да цъмбурне в нея. От брега тръгват извити черни черти, които достигат до Пиленцето и показват неговия скок. То е нарисувано с изпънати назад два крака, с крилце, сочещо нагоре и широко отворено око и човка. Под Пилето, в самата вода, като жълто петно се вижда неговото отражение.

Илюстрация 12

„Помощ“….

Почти цялата илюстрация е запълнена от вода. От дясно се вижда едно малко парче песъчлив бряг под формата на триъгълник.

В средата на водата се подава главата на Пиленцето. То гледа уплашено напред с отворена широко човка и сякаш вика за помощ. Току що е скочило във водата и около него са се образували кръгове, по-малки в центъра и по-големи в далечния край. Над главата му са изобразени пръски вода.

Вдясно от Пилето е Патето, изобразено как плува към приятеля си. Смръщило вежди, то бърза да помогне.

Илюстрация 13

На тази рисунка Патето е изобразено на брега. Стъпило е почти до самата река. Изпънало е тяло назад, а главата му е над водата. С човката си, е хванало здраво перчема на Пиленцето, явно за да го издърпа.

Пиленцето е във водата, със затворени очи и отпуснато тяло. Малка част от него е под водата..

Илюстрация 14

„Отивам пак да се къпя“, казало Патенцето.

„А аз не“, казало Пиленцето.

На последната илюстрация от приказката за „Патенцето и Пиленцето“ отново е изобразен песъчливият бряг, заобиколен отпред и отдясно с река.

За пореден път Патето отива към водата. То е изобразено как крачи напред, но с извита назад глава към своя приятел. Този път обаче той не тръгва след него. Пилето е приклекнало под високите зелени и извити треви, а стичащата се от перушината му вода, е образувала цяла локва около него.

Изглежда тъжно и примирено.

Описание:
Йорданка Евтимова

„Изпъден“ из „Патиланчо“ от Ран Босилек

Изображение 1:

На черно-бялата илюстрация присъстват баба Цоцолана, Патиланчо и котаракът Татунчо. Вляво на картинката е жената. Тя има сериозен и намръщен вид и като че говори на стоящото срещу ѝ момче. Едната си едра ръка е подпряла на кръста, а с другата сочи към него. Облечена е в дълга рокля с препасана през кръста престилка. Изглежда доста внушителна. Патиланчо пък има съкрушен вид. Момчето е изправено с прибрани до тялото ръце и наведена глава. Носи блузка с къси ръкави и яка и панталонки до коленете. До него е седнал и котаракът. Той е вдигнал поглед към момчето и е наострил уши. Явно слуша думите на Цоцолана към Патиланчо. Вероятно събитието се случва през деня, защото са изобразени в тъмен фон и сенките на тримата. В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа – „Изпъден“.

Изображение 2:

В центъра на илюстрацията е част от художествения текст. В горния десен ъгъл над текста има изобразена къща. Не много големият дом едва побира едрата си стопанка, както е видно от картинката. Жената е подала глава през отворения прозорец и се държи с ръце за перваза. Отстрани до дома ѝ като в редичка са наредени всички членове на домакинството. Най-близо до къщата е кучето Дебеланко, което е тръгнало нанякъде и е обърнало гръб на Цоцолана. Пред него върви патицата Патарана и още една едра патица, която като че за миг се е спряла и обърнала глава към изпразнената вече къща. Пред Тях прасето Свинчо изглежда много щастливо, отворило зурла в широка усмивка. Две малки охлювчета пълзят, подали рогца, а между тях и козелът Дългобрадко пристъпва с радостно изражение. Кокошка с мъничко пиленце и котаракът Татунчо също са с групата на напускащите Цоцолановия дом. Най-отпред, пръв крачи Патиланчо, заедно с трите внука на жената. Момчето е в гръб и марширува подобно на войник. Ръцете му са прибрани и сключени зад гърба. До него две от мъничетата сякаш му подражават, крачейки със същата походка и положение на тялото. Едното държи дълго цвете за дръжката. Най-мъничкото от трите внучета е и най- бавно и като че в старанието си да не изостане е изпуснало биберона си, който се търкаля по пътя. В ръка детето държи нещо прилично на дреха и бърза ли бърза…,

Дали баба Цоцолана не вика Патиланчо за да се върне обратно, убеждавайки се в решимостта на момчето да напусне дома ѝ, обидено от упреците ѝ? Дали е съжалила за думите си и обвиненията към него, посочвайки го с пръст като виновник за всичко случващо се? От илюстрацията може да заключим, че Патиланчо е обичан от деца и животни, и всички те са готови да го придружат по пътя към нови приключения, далеч от баба Цоцолана. Изглежда, че тя ще остане сам-сама.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

„Козунаци“ из „Патиланчо“ от Ран Босилек

Изображение 1:

На черно-бялата илюстрация са изобразени трите внучета на баба Цоцолана. Всички дечица са с едва набола косица, което подсказва, че още са съвсем малки. Децата държат в ръцете си великденски яйца. Най-отляво е най-малкото от тях. Облечено е в широка дреха, подобна на рокля, а на гърдите му виси биберон, закачен на тънка връвчица. С едната си ръчичка е вдигнало яйце, а другата крие зад тялото си, но се забелязва високо извито клонче-навярно цвете. До него са другите двама малчугана. Те са облечени в панталонки и блузки с широки яки. Едното момче държи и в двете си ръце по едно яйце, а другото пристъпва с изпъната ръка към него. Несъмнено са готови да изпробват здравината им и да открият великденското яйце „борец“. В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа – „Козунаци“.

Изображение 2:

На илюстрацията художникът е нарисувал децата играещи с козуначеното тесто на баба Цоцолана. Широкото правоъгълно корито в центъра е пълно с гъста маса, която се разлива от него, стича се покрай стените и образува локва на пода. В десния ъгъл, в самото корито, седи едно от децата. Потопило е ръце до китките в разливащото се превтасало тесто. Дали се опитва да го събере или е решило да го измеси не се знае, но е видно че се забавлява. До него, но извън коритото е другото детенце. С едната си ръка бърка в съда, а другата е изпънало назад докато от нея бавно се стича гъста лепкава козуначена каша. Най-отпред в локвата превтасало тесто до коритото е третото детенце-щастливо и доволно от увеличаващата се площ и прииждащото ново тестено забавление. Отдясно на децата е Патиланчо. Момчето е ужасено от ставащото. Сякаш тича към палавниците. Вдигнал е високо ръце, невярващ на случващото се и вероятно полагащ безуспешни усилия да спре малчуганите. Уви, отново е твърде късно. Така че отново ще трябва да отговаря за това, че не е изпълнил както трябва заръката на строгата стопанка.

Ясно е, че историята се развива в къщата на баба Цоцолана. Стената е облицована с красиви тапети с цветни триъгълни мотиви.

Подписът на художника е в долния десен ъгъл.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

„Спортистка“ из „Патиланчо“ от Ран Босилек

„Спортистка“ из „Патиланчо“ от Ран Босилек

Темата на черно-бялата илюстрация е спортният ентусиазъм на баба Цоцолана. Водена от решението да отслабне, тя решава да изкачи високия баир. Вече е екипирана(вляво на изображението) и подготвена да стартира с тази полезна за физиката си дейност. Екипировката и се състои от шапка, меко палто, дълга пола и топли ръкавици. И кой знае защо – пантовки. Без съмнение няма никакъв опит в туризма и планинарството.

В лявата си ръка баба Цоцолана държи елипсовидно огледало от което наднича доволен образът ѝ, а в дясната – тънка пръчка подобна на щека. Видът и е щастлив и тя дори намига на образа си в огледалото.

Срещу баба Цоцолана е застанал Патиланчо. Високото едва до гърдите на бабата момче носи мека, топла шапка с периферия и голям пискюл, а около врата си е омотало плътен шал. Облечен е в дебело палто, на гърба си носи здраво закопчана раница и също държи тънка пръчка.

Времето е доста студено и не особено подходящо за изкачване на стръмни височини. Въпреки това, и двамата герои са развълнувани по различни причини. Баба Цоцолана – тъй като предусеща, че спортуването ще доведе до вталяване на фигурата и, а Патиланчо…той е доволен от предстоящия непланиран излет. Изкачването на баира за него е поредното приключение.

Под илюстрацията е изписано името на разказа („Спортистка“, а в долния десен ъгъл са инициалите на художника.

Изображение 2:

В лявата част на черно-бялата илюстрация е поместен отказ от художествения текст. Под него има изобразена една черна врана зад която виждаме следи. Навярно сняг е покрил земята, а птицата пристъпва подскачайки върху бялата покривка, любопитна да види по-добре баба Цоцолана. Жената пред враната е в доста комичен и нетипичен вид. Тялото ѝ е скрито под дебел слой сняг и само главата и се подава над огромната снежна топка в каквато се е превърнала попадайки в мразовития ѝ капан. Видно е, че злополучната спортистка вика за помощ. Патиланчо е далеч зад нея. Момчето сякаш тича, но и като че е застрашено всеки момент да се изтърколи и озове в същото положение. Ръцете му са разперени – явно му е трудно да запази равновесие..

На заден план, в далечината, се вижда малкият дом на баба Цоцолана с покрив покрит с дебела снежна покривка. Зад къщата има дърво със заскрежени клони. Фонът е тъмен. Навярно вече се смрачава и Патиланчо ще трябва бързо да организира спасителна акция.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

„ Дългобрадко“ из „Патиланчо“ от Ран Босилек

Изображение 1:

На черно-бялата илюстрация художникът ни представя баба Цоцолана и козелът Дългобрадко. Жената е в профил. Фризираната ѝ коса е прибрана на кок, леко къдрава. Изражението на лицето ѝ е доволно. Отправила е голяма усмивка към стоящия срещу нея козел. Той също гледа към стопанката си, а тя пък гали с ръце дългата му брада. Животното има къси, извити назад, остри рога и уши прибрани до главата. Големите му очи са вперени в баба Цоцолана, а вратът му е изпънат към нея, по всичко личи – за да продължи да го милва. Тялото му е късо, с дебела козина и на черни петна. Опашката му е къса и вирната, краката тънки, с фини, здрави кости, като предният е вдигнат, сякаш е готов да пристъпи още по-близо до стопанката си. В основата на илюстрацията е изписано заглавието на разказа – „Дългобрадко“.

Изображение 2:

В горната дясна част на илюстрацията е поместен откъс от разказа. Под него е изобразен козелът. Впил е учуден поглед в картината поставена срещу него и я сочи с единия си преден крак. Тя е на пода, опряна на висок шкаф. Картинката, всъщност изобразява образа на козел и е нарисувана от Патиланчо, като с нея момчето цели да ядоса Дългобрадко. Зад шкафа наполовина се подава и самият Патиланчо с широка усмивка. Изглежда доволен от хитрината, която е скроил. Отгоре, върху масивната мебел, се е покачил котаракът Татунчо. Той е присвил тяло, вероятно за да остане незабележим за козела и в същото време да има възможност да наблюдава случващото се от високо. Момчето изглежда доволно от хитрината, която е скроило. Изображение 3:

Козелът Дългобрадко, отново изрисуван в черно и бяло, е изправен на задните си крака, подобно на жребец. Главата му е промушена през картината на Патиланчо и сякаш самият той е поставен в рамка. Зад него в далечината има нарисуван плет. На плета е кацнал петел. Очите му са широко отворени, човката също. Може би е изненадан от постъпката на Дългобрадко-да напада така глупаво една рисунка или може би пък се смее на глупостта му… Физиономията на едно магаре с тъмна козина, застанало близо до петела, също не е по-различна.. Дългите му уши са високо изправени в опит да не изпуснат и най-малкият шум.

Отдясно на илюстрацията се вижда стволът на младо дръвче с тънки и разкривени клони. В долния десен ъгъл на картинката са инициалите на художника.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

„Приятели верни“ из „Патиланчо“ от Ран Босилек

Изображение 1:

В черно и бяло е пресъздаден моментът, в който котаракът Татунчо се подготвя да опита бабината торта. В центъра на изображението е разположена ниска правоъгълна маса. Застлана е с дълга бяла покривка, спускаща се покрай красиво резбованите дървени крака. От ляво до масата има стол, а отгоре ѝ е поставен десертът. Изглежда доста апетитно в кръглия поднос. Тъмният цвят предполага, че тортата е залята с глазура, а по краищата са наредени и плодове. Отдясно на илюстрацията е котаракът. Той седи близо до масата, вдигайки едната си лапа почти върху нея. Наострените му уши и втренчените в сладкото изкушение очи подсказват, че не след дълго ще опита лакомството…

Изображение 2:

Тук вече се пренасяме в мига, в който баба Цоцолана открива пакостливия котарак. Патиланчо се опитва да го скрие и предпази от очакващото го наказание. Виждаме го в центъра, подаващ боязливо глава от една дреха. Опитът му да се скатае е несполучлив. Намушил е лапите си в дългите и широки ръкави на рокля. Но стърчащата опашка и подадената глава издават присъствието му. Котаракът гледа страхливо и изцъклено към баба Цоцолана. Тя на свой ред стои отдясно до него. Лицето ѝ е сгърчено от яд, веждите събрани, устата присвита, погледът втренчен в пакостника. Две тежки ръце са вдигнати над раменете на жената и като че всеки миг дланите им ще се стоварят върху животинката. Едрата жена така се е привела към клетото коте, че гледайки илюстрацията сякаш можем да предусетим цялата тежест и сила на наближаващия удар на здравите бабини ръце. От другата страна на Татунчо вляво на илюстрацията е Патиланчо. Момчето е с примижали очи, смръщено лице и изправена снага. Носи блуза с панделка и тъмни къси панталонки до над коляното. Едната му ръка е плътно изпъната до тялото , а другата е сложена отстрани на таза. Едно е ясно, баба Цоцолана вече знае чие дело е съсипването на тортата и вероятно го мъмри. …

В долния десен ъгъл са инициалите на художника.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

„Като никога“ из „Патиланчо“ от Ран Босилек

Изображение 1:

В основата на черно-бялата илюстрация е изписано заглавието на разказа – „Като никога“. В центъра ѝ е долапът на баба Цоцолана. Тази масивна мебел представлява правоъгълен сандък с остър връх и два срещуположни капака от всяка страна. По черните пресечни линии съдим, че е доста стар и вероятно дървото се е нацепило. Долапът е постлан с покривало. Върху него е поставена красива нощна лампа. Отляво е застанал Патиланчо. Момчето гледа към сандъка с изненадано изражение. От другата страна е котаракът Татунчо. Той е вдигнал предната си лапа към долапа. Очевидно се готви за скок към скрилата се нейде наблизо мишка. Гризачът изглежда предизвиква небивал страх у баба Цоцолана.

Изображение 2:

Отново чрез цветовете черно и бяло са изобразени баба Цоцолана и Патиланчо. Отляво е нарисуван елегантен дървен стол. Едрата жена е застанала до него, събрала ръце пред гърдите си и привила тяло. Лицето и е сгърчено от ужас. Причината за този явен страх се крие в правоъгълната кутийка с ядки, падаща пред нея. Капакът ѝ е отворен, а отстрани едно мъничко мишле (и то пропадайки) се опитва да избяга от кутийката.

Отдясно, близо до стената, Патиланчо седи рошав и насълзен. Като че всеки момент мишката ще се приземи върху главата му. Изразът на уплаха у едрата жена, дължащ се на появата на малкия и наглед безобиден гризач, предизвиква усмивка у страничния наблюдател.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

„Патиланчово царство“ из „Патиланчо“ от Ран Босилек

Изображение 1:

На черно-бялата илюстрация са изобразени трите внучета на баба Цоцолана. Мъничетата са наредени в редичка едно зад друго и лазят. Под тях забелязваме черни участъци, вероятно сенките им. Всички са още съвсем малки и явно са навън под откритото слънчево небе. И трите дечица са с пълнички бузки, с едва подкарала коса, облечени по еднакъв начин- с блузки с яка и панталонки. Вдигнали са едновременно десните си крачета, докато се придвижват лазейки. Последното от тях е по-пълничко, а од устата му виси биберон. Зад тях се вижда двукрилия прозорец на останала в далечината къща. Тази процесия е наблюдавана от една красива патица(вдясно).

В горната част, с едри букви е изписано името на разказа – „Патиланчово царство“.

Изображение 2:

В черно и бяло е представен моментът, в който баба Цоцолана се връща отнякъде и вижда на двора изцапаните малчугани. В центъра на изображението са децата. Две от тях стоят едно до друго в правоъгълно корито, пълно с тъмна течност. Дрехите на децата са покрити с множество петна, лицата им също. Отпред пред коритото стои и третото от внучетата и то във вида на останалите, като само с едното си отворено око поглежда към внушителната на вид жена, застанала пред него. Зад тях се е строил и Патиланчо. Момчето е притворило очи, изпънало е снага и прибрало ръце до торса. Сигурно е, че е усетило гнева на баба Цоцолана, предизвикан от поредната лудория. Едрата жена е отляво на децата, надвесила се е над тях и размахва заплашително показалец. Лицето ѝ е смръщено и недоволно. В далечината се вижда ограда, а от линиите с които художникът я е обрисувал може да заключим, че е плет. Вляво е къщата на баба Цоцолана, а от прозореца наднича котката. До къщата растат две дървета между които има изпънат простор с наредени по него дрехи-панталони, карирани блузи, престилка…Една кръгла шапка е паднала наопаки на земята.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

„Дебеланко“ из „Патиланчо“ от Ран Босилек

Изображение 1:

На черно-бялата илюстрация са изобразени баба Цоцолана и кучето Мими. Или Дебеланко, както е кръстено от Патиланчо. В сцената е показана силната обич на стопанката към четириногото. Жената седи на дървен стол, а срещу нея има маса застлана с надиплена покривка. Върху масата е поставена чаша с извита дръжка и кръгла чинийка, а до нея висока и изящна фруктиера с плодове- разпознават се круша и ябълка.

Цоцолана държи в ръце Мими и го гледа умилително. Любимецът виси непосредствено над масата. Жената е опряла лице в муцуната му и се усмихва щастливо. Очевидно е, че Мими също се радва на вниманието ѝ. Късите му лапи са отпуснати, ушите клепнали, опашката навита подобно на кравайче, а погледът, изпълнен с не по-малко любов, е вперен в стопанката. В долната част на изображението с едри букви е изписано заглавието на разказа – „Дебеланко“..

Изображение 2:

На черно-бялата илюстрация е изобразено кучето Мими. Едрото му тяло наподобява издута възглавница. Ушите му са клепнали, муцуната изкривена, а на врата си има красива каишка, с окачен медальон. Под каишката гушата му е дебела и провиснала, а коремът наедрял и почти опрял в пода. В центъра на кръглата плитка чиния пред него се очертава нещо кръгло и мъничко. Дали това не е последното още неизядено хапче за сила, което кучето е пропуснало или пък ще изяде всеки миг? Едно е сигурно- късите му, слаби крачета трудно ще носят надебелялото тяло. Явно, че хаповете не са имали очаквания ефект. Вместо да помогнат за нарастване силата на кучето, те са допринесли за неимоверно нарастване на теглото на домашния любимец.

В долния десен ъгъл на картината са изписани инициалите на художника.

Изображение 3:

На черно-бялата илюстрация е пресъздаден момента в който баба Цоцолана тегли ухото на Патиланчо. Едрата жена е с гръб към нас. Носи дълга свободна рокля на точки. През кръста си е запасала престилка. Под роклята се виждат босите ѝ крака от прасците до стъпалата. По тях има дълги тъмни ленти, които стърчат настрани, а на палеца на десния и крак една черна ивица сякаш се е накъдрила. Това несъмнено са черните пиявици, взети от съседа Байо, с които Патиланчо успява да излекува прекомерно надебелялото куче. Ясно е, че момчето е забравило да ги върне и сега те са намерили нов пациент в лицето на жената. Затова отново си е заслужил да му подръпнат ухото. Патиланчо се е повдигнал на пръсти, сякаш ще политне – дори единият му крак вече е във въздуха. Лицето на малкия съгрешил лечител издава болка и уплаха, а една сълза се спуска по страната му. Зад тях котаракът Татунчо е извил тяло като дъга, докато размахва опашка, втренчил немигащ поглед към случващото се.

Фонът е тъмен и набразден с черни неправилни, прекъснати ивици.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова

„Свинчо се прослави“/разказ/ из „Патиланчо“ от Ран Босилек

Изображение 1:

На черно-бялата илюстрация е изобразено прасето наречено Свинчо. То е подпряло тънките си крачка пред една висока дървена ограда, скована от широки летви, закрепени между двойки успоредни колци. До Свинчо, отдясно на оградата, е кацнала черна врана, която изглежда му се смее. Прасето от своя страна има щастлив вид. Цялото му излъчване е на доволство, като че е опиянено. Широка усмивка краси инак не така хубавата му зурла. Едното му ухо е отпуснато, а другото – вирнато. Опашката му е навита като тънка фльонга. Четината между ушите му също е вирната сякаш фризирана, но и леко килната. Черните петна по бялата кожа му придават още по миловиден и красив вид. Дали това не се дължи на виното, което Патиланчо е излял в коритото му в опит да го утеши, знаейки че иде неговият край?

Изображение 2:

Черно-бялата илюстрация е много комична и предизвиква смях. В центъра на събитието е Свинчо. Той стои изправен на задните си крака, леко наклонил се напред, като че му е трудно да запази баланс и да задържи така едрото си тяло. Пред него, почти под предните му крака, е баба Цоцолана. Тя седи на широката улица, подпряла длан у асфалта, докато другата е вдигнала към почти падащото върху ѝ прасе. Краката ѝ са събрани пред тялото в опит да се защити от срутващата се животинска маса… Лицето на жената излъчва истински ужас. Устните и са широко отворени- явно крещи. Очите и са изцъклени… Само острият, тънък нос и безупречната ѝ фризура, върху това иначе разкривено лице, са непокътнати и все така вирнати. Зад Свинчо на заден план се вижда падащ човек, навярно неблагоразумно преминаващият по това време чичо Тънкопретко. Двата му крака сочат до сами небесата, ръцете му са разперени подобно на птица в полет. Главата му е изпъната назад, а устата му – зейнала широко. Не е трудно да се досетим, че човекът вика, предчувствайки сгромолясването си на улицата вследствие на удара с прасето.

От множество къщи в далечината се подават хора. Някои са дотолкова любопитни да не изпуснат този свинско-човешки сблъсък, че дори се излагат на опасността да изпопадат, надвисвайки наполовина от первазите.

Сцената е много забавна!

Изображение 3:

На черно-бялата илюстрация Свинчо препуска, а върху едрото му тяло, обърнат наопаки, се кандилка не по-малко едрият съсед Байо. Вдигнал е ръце, а елекът му сякаш е готов да се разкопчае и да избяга. Байо е дебеличък, с оплешивяла глава и едничък останал бретон на нея. Има топчесто лице, малки изцъклени от ужас очи и тънък мустак. И той като други герои от тази картинна история крещи от уплаха. Един гротесков каубой или може би е по-точно да се каже пигбой. Свинчо пък на свой ред е вдигнал предните си крака и като че галопира. Една шапка е паднала наопаки на улицата. В далечината, от двете страни на пътя, са застанали хора (показани като силуети) – разкривени, с извити тела и вдигнати ръце, явно също онемели и стъписани от препускащото насреща им прасе. От къщите надничат техните обитатели. На ясното небе обсипано с прелитащи птици слънцето също се усмихва широко (нарисувано е с очи и уста), разпръсквайки топлите си лъчи.

Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова