Категория: Традиции

Кукерски маски

В древните езически времена човекът е вярвал, че светът на живите и светът на прадедите са едно цяло. В неговия духовен хоризонт водеща е била идеята за плодовитостта на земята, хората и животните. Убеден, че предците от           „ другия свят“ имат необходимата свръхестествена сила „да осигурят“ тази плодовитост, той търсел връзка с тях във всеки важен момент от живота си. Смятал е, че за да я осъществи трябва да промени по някакъв начин облика си. Маската се явява средството за преминаване оттатък“ и инструментът за  влияние върху собственото благополучие. Тя се позиционира на границата между този и онзи свят.

Изображение 1

На снимката се вижда маска с  формата на конус, изработена от черен филц. Долната ѝ част достига раменете на кукера, а горната придобива формата на конус в най-високата си част. В областта на очите маската е прорязана,  а около процепите със сини, бели червени конци са изтъкани форми, наподобяващи очи. В пространството над очите са бродирани десет наподобяващи слънца фигури, върху които са пришити копчета. Непосредствено над тях, до самият горен край на маската, в зелено и бяло са изтъкани в зигзагообразна форма черти във формата на триъгълници.  Те са разделени от линия в червен цвят обхващаща целия диаметър от конусовидната част на маската. В хаотичен ред са разположени и различни по цветове копчета. В областта под очите, маската се състои от нос, изработен от парче червен филц, покрит със сребристи лепенки. От двете му страни, равномерно са пришити по три бежови копчета. Непосредствено под него са разположени засукани мустаци, ушити с бежови конци. Използвани са и наподобяващи слънца фигури.  Представляват част от своеобразна брада, около която  с червени, сини и зелени конци са изтъкани неправилни овални форми. Симетрично от двете страни са пришити две червени ленти, които в горната си част са извити навътре, а по краищата им са пришити бели копчета. В долната си част, маската е изпъстрена с най-различни по цвят вълнени конци.

Изображение 2

  На изображението се вижда човек, преобразен като кукер, с маска на лицето. Можем условно да разделим това страховито одеяние на две части – маска за лице и костюм. Изработеният от овча кожа костюм е изцяло бял. За маската е използван дървесен материал, обработен така, че да придобие човешки лицеви измерения. Брадичката е в тъмнокафяв цвят – издадена е и заострена напред, наподобявайки същия атрибут у козела. Зъбите са изрисувани в бяло, а над тях е прикрепена сива на цвят материя, чрез която са възпроизведени мустаци. Те достигат до раменете. Горната част на лицето се състои от издаден напред нос, явно гравиран чрез пирограф. Очите са изцяло бели, като около тях, отново посредством същия уред, са изобразени тъмни кръгове. За веждите е използвана същата на цвят материя както при мустаците. Върху челото са изрисувани криви, изобразяващи бръчки линии. За коса е използвана къдрава вълна, която достига раменете на кукера.

Изображение 3

На това изображение е показана кукерска маска, която представлява дървен правоъгълник с естествено продължени в горният ъгъл къси рога, под които са прикрепени два по-дълги, но  изработени от друг материал. Под втория чифт са издълбани два отвора за очи. Вътрешността им е издържана в червено. Издълженият напред нос е извит надолу – окраската му е същата като на рогата. За мустаци е използвано поставено напряко перо, под което отново от дърво, са оформени зъби с равни краища. Маската представлява усмихнато лице, като вътрешността на устата е същата на цвят като тази на очите. Цялата маска е странично облепена с дълги пера.

Изображение 4

На тази снимка ни е показана кукерска маска представляваща лице на животно с големи извити рога. Приличат на рога на овен. Основата на маската е изработена от материал наподобяващ  прежда.  В най-горната част маската е светло кафява, в средата – бяла, а в основата – тъмнокафява. Рогата   на кукера са извити, тъмнокафяви на цвят. В пространството между двата рога има бяла прежда, служеща за коса. Очите и носа са изработени от един и същ черен материал. За зеници служат две бели, нанесени с боя черти. През средата на носа, в отвесна посока, също е нанесена бяла черта. Устата е изрязана. Зъбите са бели и допълнително залепени – изработени са от бял картон.

Изображение 5

На това изображение е показан кукер в цял ръст, с вдигнати на височината на раменете ръце. Маската е изработена от две пришити една за друга части: предната – от светлокафява кожа, а задната – от бяла материя, може би отново с животински произход. В горната част на маската са прикрепени два рога. Издълбани са и два кръга за очите. В областта на врата, кукерът е покрит с тъмна козина. Останалата част от облеклото се състои от светлокафява овча кожа. Около кръста му са закачени единадесет на брой  метални чанове във форма на камбанки. Ръцете му са покрити с черна боя.

Използвани източници:

1. URL: <https://www.glami.bg/> 25.02.2021

2. URL:<https://bg.puntomarinero.com/what-is-a-bolivar-meaning/>25.02.2021

3. URL:<https://shipgratis.bg/>04.03.2021

4. URL: <http://antique.bg/product/list/category/36/lang/1>07.02.2021

5. URL: <https://bellamiestore.com/shop/detski-ksilofon-ot-new-classic-toys/>01.03.2021

6.URL:<https://www.alamy.es/foto-hombre-con-roscas-en-su-cabeza-90827114.html01.03.2021

7.URL:<https://depositphotos.com/39507285/stock-photo-kuker-festival-bulgaria.html>26.02.2021

8. URL: <https://www.deviantart.com/yuleto/art/Kukeri-Mask-243999079>12.03.2021

9.URL:<https://bnr.bg/en/post/101072902/sound-of-surva-bells-purifies-and-regenerates>12.03.2021

10. URL:< https://www.alamy.com/stock-photo-prilep-macedonia-february12.03.2021

Рождество Христово

На 25 декември, в България, а и в по-голямата част от християнския свят се чества един от най-големите църковни празници – Рождество Христово или Коледа.

На този ден се ражда Иисус Христос, а на небето изгрява Витлеемската звезда. С появата на звездата се явява и ангел, който съобщава на пастирите за чудото на раждането на  Спасителя. Необикновеното събитие е описано в евангелията на Лука и Матей. Там е разказано за родителите на Иисус – Мария и дърводелеца Йосиф, потомък на самия цар Давид. Те пътували от град Назарет към град Витлеем, родното място на Йосиф. Опитали се да отседнат в странноприемница, но не могли да намерят място и били принудени да пренощуват в една пещера край града, в която по онова време пастирите затваряли своите овце. Именно в тази нощ бил роден и младенецът Иисус. Според религиозните вярвания идването на Христос на земята поставя началото на една нова ера в историята на човечеството. В нощта на Рождество почитта си към младенеца показали и трима източни мъдреци, привлечени от изгряла на небосклона звезда, която светела по-силно и по-ярко от всички други.

Този ден е свят в християнската религия и култура.

Изображението пресъздава чудото на раждането на  Спасителя- Синът на Бога

Акцентът на илюстрацията са Дева Мария и новороденият Иисус. Близо до тях са Йосиф и тримата източни мъдреци, дошли да се поклонят на Сина божи. Около святото семейство и влъхвите има много животни. Всички са се побрали в кухината на широка скална пещера с куполовидна форма. В центъра й, върху меката кафява почва е поставена ясла, изработена от груби сковани двойки дървени крака, поддържащи широка част помежду си. Яслата е засипана с  дебел слой златиста слама. В самия и край е приседнала божията майка, поставила на гърдите си сгушения из диплите на падащата и роба Младенец. Дева Мария е облечена в дълга бяла свободна дреха, спускаща се около й и образуваща обемни дипли. Косите и са покрити от светлосиня наметка. Над главата  на  Богородица блести бял ореол от светлина. От небето се сипе  водопад от светлина, осветяващ майката и новороденото.     Иисус е повит в бели пелени, лежи по гръб, вдигнал бели малки ръчички към майка си. Светли коси обрамчват челото му. . Погледът му е насочен към приведеното над него майчино лице. Около бебето се стеле силен светлинен ореол.

  Зад яслата е изобразена здрава дървена ограда. Зад левия и край стои изправен Йосиф. Той е с тъмни, къси коси, гъста и оформена тъмна брада, слабо и добре изразено лице, високо чело и поглед отправен към Богородица и Младенеца. Дърводелецът е обвил с длани дълга тояга, която държи пред гърдите си. Слабото му тяло е облечено в свободна кафява роба, с широки ръкави около ръцете. Дължината на  робата достига до обутите му крака. Плащът, увит Около гърдите и покрай раменете му, пада свободно по гърба му. Дрехата образува гънки и дипли. Червеникаво кафявите и цветове изглеждат тъмни, там където се сдиплят и не са така осветени. Йосиф също е озарен от сипещата се от небесния свод светлина.  Близо до него се виждат сиво магаре и кафеникава крава. Магарето е с  къса сива козина с  изправени  дълги  уши, а кроткият му поглед съзерцава новороденото дете. Йосиф и двете животни стоят на самия вход на пещерата. Около Богородица и Младенеца са коленичили тримата мъдреци, в знак на преклонение пред чудото.     Наоколо се виждат множество кози и овце. В дясно на изображението, близо до скалната стена на пещерата един от коленичилите мъдреци е поставил плетена кошница с плодове. Мъжът е възрастен с бели коси и брада. Облечен е в кафява свободна роба и тъмен плащ, а на краката си носи кожени сандали. До него стои куче и сякаш бди, никой да не наруши съкровеността на момента. Близо до по-възрастния си спътник, младо момче, облечено в скромна бяла роба коленичи и  поднася агне в знак на почит към божия син. Няколко овце с гъста бяла козина сякаш искат да се доближат до яслата на Младенеца. От другата страна на пещерата, отново коленичил е и третият мъдрец. Главата му е покрита с бяла кърпа стигаща до раменете. По гърба му се спуска тъмно-кафяво наметало, под което личи по-светла роба. Мъжът свири на тънка дървена свирка.

  Всичко това – на фона на синия небосвод изпълнен с множество ярки звезди, разпръскващи светлина над гъсто разположените къщи по хълма в далечината.

Изображение:

https://news.bg/bulgaria/chestito-rozhdestvo-hristovo-2.html

Васильовден (Сурваки)

На 1 януари в народната традиция се празнуват няколко празника – Васильовден, Сурваки, Нова година.

Народът вярва, че Свети Василий предпазва от зли сили, магии, уроки и душевни заболявания. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на грешните желания.

Васильовден се нарича и Сурваки заради обичая сурвакане. В ранните часове на 1 януари, още преди зазоряване, тръгват сурвакарите – деца на възраст между 5 и 12 години. Те обхождат домовете на всички близки и съседи и ги благославят със сурвакницата – сурова дрянова пръчка, огъната под формата на буквата Ф и украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове, преплетени бели и червени конци. За благодарност стопаните даряват децата със сушени плодове, сладки и дребни пари. Този ритуал е магия за здраве, плодородие и богатство.

На снимката са изобразени три сурвачки. Дряновите пръчки, от които са направени са под формата на буквата Ф. Обвити са в усукани бели и червени конци и навсякъде са поставени червени и зелени цветенца. В по-големите кръгчета на сурвачките са изобразени украшения под формата на момиче и момче, а в по малките пък има други красиви апликации. Колкото по-шарена и богато украсена е сурвачката, толкова повече лакомства ще получи сурвакарят.

Описание:
Ивайло Димитров

Еньовден

Еньовден е празник в българския народен календар и с него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се, че на този ден ”слънцето играе“, когато изгрява.

Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден билки са най-лековити и по тази причина хората стават сутрин рано и се изкачват по високите хълмове, за да наберат от лековитите растения.

Повсеместно е разпространена вярата, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Също така започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Снимката изобразява едно слънчево утро в планината. Прекрасното синьо небе е осеяно с бели пухкави облачета. Тревата е окосена и е събрана на големи кръгли бали. В далечината са се сгушили зелените дървета, а на преден план виждаме голям, пъстър букет от набрани билки. Растенията в него са най-различни – жълти, бели, зелени, лилави, розови, сини и др. Билки събрани с лековита цел както казват преданията.

Описание:
Ивайло Димитров

Великден

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Всяка година в полунощ на Великден в църквата на Божи гроб се спуска небесен пламък, който запалва свещите на Йерусалимския патриарх. Във всички православни църкви се повтаря символично този обред, като свещениците предават пламъка на своите свещи на множеството вярващи. Хората занасят горящите свещи вкъщи, за да запалят кандилата си. Те се поздравяват с „Христос Воскресе“ и си разменят козунаци и червени яйца.

Великденските яйца са един от основните символи на празника, защото напомнят за възкресението на Христос. Те са специално боядисани или нарисувани. Най-важният цвят е червеният, но яйцата могат да бъдат боядисани и в други цветове и украсени с различни орнаменти, лепенки и др.

Другият символ на Великден е козунакът. Той е сладък обреден хляб и символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Върху козунака се поставя едно червено яйце.

Празникът продължава цели три дни и на него не се работи.

На снимката върху червена традиционна покривка с избродирани орнаменти са подредени четири козунака – един кръгъл, а останалите в продълговата  форма. Сладките хлебчета са прясно изпечени, леко хванали приятен кафяв загар. Наблюдавайки ги направо може да се усети ароматът. В лявата страна има поставен бял поднос пълен с боядисани в различни ярки цветове яйца – червени, жълти, зелени, сини, шарени.

Описание:
Ивайло Димитров

Коледа

Рождество Христово или Коледа е един от най-големите християнски празници отбелязван от милиарди хора по целия свят. На него се чества раждането на Сина Божий Иисус Христос, който е роден във Витлеем и  неговата поява на бял свят слага начало на новото летоброене.

Коледа е може би най-значимият празник през годината. В различните страни хората следват различни традиции и обичаи, но навсякъде по света Коледа се свързва със събирането на семейството, сплотяване около огнището, желанието да зарадваме най-близките си и любими хора, с подаръци, с надеждата, че предстоящата година ще бъде по-богата и плодородна. Вярата, че доброто тепърва предстои.

Масите са отрупани със специалитети, задължително домовете са празнично украсени и има Коледно дърво. Пеят се Коледни песни, разменят се подаръци и се получават от Дядо Коледа.

Дядо Коледа има различни имена по целия свят. В Германия той се нарича Крис Крингъл, докато в Италия той е Бабо Натале, във Франция – Ноел, а в Русия – Дядо Мраз, в САЩ – Санта Клаус.

В България Коледа се отбелязва на 25 декември и е продължение на Бъдни вечер – последният ден от постите. На Бъдни вечер трапезата задължително е от постни ястия. Най-важна е питата. Колкото повече ястия има на нея, толкова по-богата ще е настъпващата година. Броят им трябва да е нечетен. Преди семейството да започне да вечеря, къщата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове и сили. Бъдни вечер се празнува традиционно вкъщи в семейна атмосфера, на Коледа вече се консумира месо за първи път.

На снимката е изобразен много уютен дом, празнично украсен. Камината е запалена и хвърля много приятни отблясъци на цялата стая, създаващи топлина. Над нея са закачени четири Коледни чорапчета в очакване да бъдат напълнени с подаръци. Навсякъде има украса с лампички, гирлянди и зелени клонки. В дясно от камината две вази са пълни с червеното прекрасно цвете Коледна звезда. Срещу камината, точно до прозореца е поставен дървен люлеещ се стол в кафяво, а до него грее украсената Коледна елха. Висока почти до тавана тя е изпъстрена с лампички, многоцветни играчки – жълти, бели, червени и гирлянди в различни цветове. На върха ѝ блести в жълто Коледната звезда. Разбира се няма как и под елхата има много подаръци опаковани в красиви кутии и едно малко мече с червена панделка.

Прекрасна, топла и уютна обстановка, приканваща доброто и даваща заявка за сбъднати мечти.

Описание:
Ивайло Димитров

Коледуване

Коледуване е зимен обичай за плодородие, здраве и щастие. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Участниците в този обичай са само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което е различно в различните краища на България – коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Облечени са в традиционно празнично облекло с калпаци накичени с китки, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа и даскала. Във всеки дом коледарите изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Първата песен обикновено започва с думите:

„Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!“

На снимката са изобразени шест момчета Коледари подредени в полукръг и изпълняващи Коледни песни в заснежения двор на къща, която се намира точно зад тях.

Красиво облечени в традиционно за празника облекло състоящо се от дълго до земята кафяво наметало с качулка; кафяви панталони с бели ризи избродирани с червен конец; красиво бродирани червени елеци и червени пояси; на главите си са с черни калпаци. Водачът на групата се отличава мъничко, тъй като калпакът и наметалото му са обшити с бели шевици.

Всички момци държат в ръка украсена в горния си край със зелено цвете дълга тояга.

Описание:
Ивайло Димитров

Йордановден

Йордановден или Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари и е посветен на Исус Христос и кръщението му във водите на река Йордан. Православната вяра приема, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Свети дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата.

Снимката пресъздава празника Йордановден. Много мъже са се хванали на хоро потопени до кръста във водите на река. Повечето от тях са облечени в традиционни български носии. Белите им ризи са избродирани с червен конец с различни мотиви, на някой по гърдите, на други по ръкавите. Всички мъже в носии са с червени пояси на кръстовете си. Останалите участници в хорото са облечени в традиционни дрехи. Много от хората развяват българското знаме. На брега на реката са се събрали множество зрители, които наблюдават протичането на празника. В средата на тази  прекрасна картина, на брега на реката се вижда дърво, в далечината вдясно започва гората, а вляво се виждат покривите на няколко къщи.

Описание:
Ивайло Димитров

Гергьовден

Гергьовден е официален празник в България (6 май), с който се чества Свети Георги Победоносец и Ден на храбростта и Българската армия. Един от най-големите пролетни празници  отбелязвани през годината. С него започва лятната половина на стопанската година завършваща на Димитровден.

Свети Георги е почитан като покровител на земеделците, пастирите и стадата. Като воин, още от Средновековието той е смятан за закрилник на воините-християни и на християнските армии. На неговата чудотворна помощ се  уповавали и новопокръстените българи.

На 1 януари 1880 г. Княз Александър I учредява първото българско военно отличие ордена „За храброст“ посветен на него, а по-късно княз Фердинант обявява Гергьовден за Празник на всички български офицери и войници, които са отличени с ордена. Празникът става известен като Ден на храбростта и така на 6 май започват да се организират прочутите Гергьовски паради, в които участват всички носители на ордена. От 1926 г. Гергьовден започва да се чества и като Ден на българската армия.

Централно място на празничната гергьовска трапеза заема опеченото агне, принесено за курбан.

Снимката изобразява как по традиция се празнува Гергьовден. Денят е слънчев, ден през ранната пролет. На голяма, широка зелена поляна са се събрали хора, за да празнуват с музика, хапване, песни и танци. Централно място заемат две чевермета, на които се пекат агнетата. Огънят пуши и разнася приятен аромат на печено агне. В страни виждаме струпани нарязани дървета за поддържане на жаравата.

Процесът по печене се наблюдава старателно от двама готвачи облечени в носии, а около тях се е извило голямо хоро под съпровода на гайдар. Хората, нагиздени в носии допринасят за красотата на празника, а двамата момци играещи ръченица извикват гордост в душата ни.

Описание:
Ивайло Димитров

Тодоровден

Тодоровден, Тудорица или наричан още Конски Великден се празнува винаги в съботата от първата седмица на Великия пост. Църквата почита паметта на Св. Теодор Тирон.

Празника се отбелязва с тържествено почитане на коня и с бурни български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и с венци от цветя. Жените замесват и раздават обредни хлябове като дават от тях и на конете.

На снимката е изобразен състезател на кон по време на самото конно надбягване. Конят, това красиво, силно и величествено животно е накичен с гердан от  сини маниста върху дългата си шия. На главата си има червен пискюл, тялото му е светло кафяво, а краката и опашката – тъмно кафяви. Ездачът също е празнично облечен в носия с бяла риза обшита с червени мотиви в предната си част на гърдите, кафяв панталон и черно елече. На заден план на снимката зад ограждения се виждат много хора насъбрали се, за да наблюдават конните надбягвания.

Описание:
Ивайло Димитров