Той беше млад, с бръсната брада и глава. Лицето му беше кръгло, страните румени, мустаците руси – палабуюклия. Веждите му бяха дебели и гъсти, очите – винени, с дълги клепачи. Носът му среден, с кръгли дупки; уста малки, с румени, доста дебели устни, които го показваха, че трябва да е страстен человек.
На главата си имаше малък кюляф, бяла чалма, която беше гъсто обшита със сирма. Дрехите му бяха от зелено сукно, с бели сирмени гайтани и ишлемета вред по дикишите и по краищата. Тараболузът му беше пъстър, шарен с всякакви бои и не беше много голям.
Силяхлъкът – чер, с бяла сирма обшит, на него беше забоден един възмалък, тънък ятаган с черни колаци, а между колаците се видеха камъни от мержан, в сребро обковани. Капията на ятагана, която се видеше отгоре над силяхлъка до една педя, беше сребърна – ишлеме и отгоре позлатена, около устата й имаше три зелени зюмбюрюдени камъни. Двата му пищова бяха и те възмалки – гюмюштепелии и сирмадемирлии. Желязото на цевите им беше изработено с дълбани цветя; харбията желязна със златни цветя, вбити в желязото на дръжката – тя беше илдъзишлемелия. Елекът на гърдите му беше от зелено кадифе със сирмени плетени петелки, които бяха едри колкото един лешник на големина. От елека се видеха краищата на едно сгънато бяло джевре, вред покрая изработено със златни цветя. На краката му бяха черни меки ботуши от кози лъскав и бръчкав като маракин сафтиян. Край него на рогозката, до коляното му лежеше една лека, хубава дълга пушка, на която желязото беше харе – пъстро като змия. На кондака й дървото се не видеше: то беше обковано със сирма: всичките й белезици бяха златни. Той имаше черничев тънък чибук със зелено меме, но не пушеше. Чибукът му беше изправен край него до един пармак на чардака.
Цани Гинчев
„Зиналата стена”
Цитатът е изпратен от:
Александър Велков
