Категория: Известни личности

Владимир Вазов

Владимир Вазов е български генерал, водил българските части при успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война.

Ген. Вазов е роден през 1868 г . в гр. Сопот в семейството на Минчо и Съба Вазови. Негови братя са патриархът на родната литература Иван Вазов, ген. Георги Вазов и политикът Борис Вазов. Получава военното си образование в Шумен, а по-късно специализира в Германия. Започва своята армейска кариера в артилерията. Ръководи български военни подразделения през Балканските и Първата световна войни. При Дойран показва изключителна храброст като неговата част успява да запази позицията срещу неколкократно по многочислен английски противник. Няколко години след края на войната е произведен в чин генерал.

По-късно влиза и в политиката на страната на антикомунистически сдружения. В периода 1926 – 1932 г. е кмет на столицата София като големите му постижения са изграждането на рилския и витошкия водопровод, модернизиране на градски транспорт и превръщането на София в един от най-зелените градове в Европа. През 1936 г. английски военни ветерани го канят в Лондон на конгрес на Британския легион в чест на победата на английската армия по време на Първата световна война. Там го посрещат с най-големи почести като водещият на парада генерал Хамилтън дава заповед „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят при Дойран!“

Умира в село Рибарица през 1945 г.

На снимката виждаме мъж на средна възраст в парадна военна униформа с няколко ордена по нея. Лицето му излъчва строгоста фигурата му – решителност. Косата е прошарена, сресана настрани, очите пронизителни, с добре оформена брада.

Проф. Васил Златарски

Проф. Васил Златарски е български историк и археолог, направил едно от най-детайлните проучвания на българското Средновековие. Най-известното негово произведение е „История на българската държава“.

Роден през 1866 г. в Търново в заможно и будно българско семейство. Завършва история в Санкт Петербург и после специализира в Берлин. Той е един от първите преподаватели в Софийския университет. Много често професорът чете лекции в Русия, Чехия и Хърватска, където получава и почетни научни степени. Умира в София през 1935 г.

На снимката виждаме официално облечен мъж на средна възраст със сако, риза, вратовръзка и балтон. Мустаците му са добре оформени, леко завити нагоре, брадичката е подстригана късо. Косата също е подстригана късо и изглежда много добре поддържана. Изражението на лицето му показва известна строгост, но и висока степен на интелигентност.  

Борис Христов

Борис Христов е български оперен певец – бас работил през голямата си част от живота си в Италия. Определян е като един от най-великите оперни изпълнители на 20ти век. Роден е през 1914 г. в гр. Пловдив в. Баща му е виден деец на ВМРО. Като дете  семейството се премества в София и неговия талант е забелязан по време на участията му в хора на катедралата Александър Невски. С помощта на цар Борис III е изпратен да продължи музикалното си образование в Италия. Въпреки, че притежава и юридическо образование Борис Христов се отдава на операта. Изявява се в най-известните световни оперни театри, като Ла Скала в Милано, Метрополитън Опера в Ню Йорк и др. По време на комунистическия режим остава да живее и работи в Италия с което си навлича гнева на властите в България. След смъртта си завещава голяма част от имуществото си на българската държава.

На снимката виждаме Борис Христов облечен с балтон според модата на 70те години. Носи костюм с бяла риза и вратовръзка в тъмен цвят. В ръката си държи елегантно бомбе. Погледът му е артистично замечтан, а косата му е буйна и черна на цвят. Лицето му е с ясно изразени черти и гъсти вежди. Сниман е пред масивна сграда, вероятно оперен театър.

Описание:
Стоян Досев

Цар Борис III

Цар Борис III е цар на България в периода 1918 – 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира след края на Първата световна война. Представител на знатния род Сакскобургота, който е бил в родствени връзки с повечето кралски дворове в Европа. Народът го нарича Обединител, защото макар и за кратко обединява в границите на царството и македонските земи. По време на неговото царуване България окончателно си възвръща Южна Добруджа, както и бележи сериозно икономическо и обществено развитие. Използвай добрите си дипломатически умения цар Борис успява да запази страната от директно участие във Втората световна война, както и да спаси българските евреи от нацистките лагери на смъртта. Внезапната му смърт през 1943 г. води до сериозна политическа нестабилност в страната.

На портрета виждаме цветно изображение на българския монарх. Борис III е в парадна униформа окичена с ордени и медали. Очите му са светли, а Косата – къса. Има добре оформени мустаци. Лицето му е слабо, с ясно изразени черти.

Описание:
Стоян Досев

Княз Борис I

Княз Борис I е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и отново за кратко през 893 г. , когато детронира първородния си и възкачва на престола другия си син Симеон. Приема учениците на Кирил и Методий през 885 г. с което продължава делото на солунските братя.

На снимката виждаме монархът в цял ръст на гравюра, запазена в не много добро качество. Виждаме слабо лице с оформена брада и мустаци, както и буйна коса с къдрици. Князът носи златна корона на главата. Облечен е в червена одежда богато украсена със златни ширити и орнаменти.

Източник на информацията:
„Уикипедия“

Описание:
Стоян Досев

Борис Дрангов

Борис Дрангов (1891 – 1917) е един от видните български военни дейци от началото на ХХ век. Той е умел пълководец и брилянтен педагог като е автор на редица трудове, посветени на войната. Съвременниците му го определят като мислеща и пламенна личност, умееща да заразява подчинените си с примера си. Неговият труд „Съвети за строеви войници“ се превръща в същински учебник по дисциплина, възпитание и най-вече родолюбие. Тази книга увековечава  морала и достойнството на този примерен български офицер.

Борис Дрангов е роден в Скопие през 1872 г. Завършва Военното училище в София и след това Николаевската академия в Петербург. Участва геройски в Балканските войни и Първата световна война, за което получава редица медали. Неговият личен пример в битка или извън нея е причината за всеки един да бъде чест и дълг да служи под негово командване. Умира в битка при река Черна през 1917 г.

 Вероятно най-голямото признание е простичкия надпис издълбан в полите на планината Беласица „Аз служих при Дрангов!“.

На снимката виждаме офицер застанал в изпъната поза в анфас. Той е облечен в униформа с медал за храброст на ревера и офицерски пагони.  На лицето му са изписани строгост, но и желание за победа и допринасянето за нея с личен пример.

Източник на информацията:
„Уикипедия“

Описание:
Стоян Досев

Беньо Цонев

Проф. Беньо Цонев е един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, първия съставител на опис на ръкописите на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

Роден е през 1863 г. в Ловеч и завършва славистика във Виена и после в Лайпциг, където става доктор по славистика, романистика и философия. След завръщането си в България чете лекции във Висшето училище и преподава в Софийската държавна гимназия. Избран е за Ректор на Софийски университет, а по-късно и за член на БАН. Взима активно участие в културния живот на страната, както и превежда редица текстове на различни езици. Научната му дейност е свързана с българския език в неговия най-широк смисъл като оставя в наследство редица изследвания и трудове. Умира през 1926 в гр. София.

На снимката виждаме възрастен човек облечен в риза с вратовръзка, сако и палто. Косата му е прилежно сресана, брадата му е добре оформена и вече побеляла.

Източник на информацията:
„Уикипедия“

Атанас Узунов


Майор Атанас Узунов е роден в гр. Русе през 1857 г. Още като младеж участва дейно в народно-освободителното движение като след неуспешно въстание емигрира в Румъния. Участва като доброволец в Сръбско – турската война през 1876 г. След това следва във военно училище в Одеса. Награден е с орден за храброст за участието си в Руско-турската война (1877-1878), където  се включва доброволно като български опълченец. След Освобождението служи в милицията в Източна Румелия, където активно работи за бъдещото Съединение на България. По-късно завършва военна академия в Санкт Петербург. По време на Сръбско-българската война е ръководител на отбраната на крепостта във Видин, където въпреки численото превъзходство на противника задържа позицията.
По-късно е комендант на Русе, където организира бунт в подкрепа на княз Александър Батенберг по време на преврата срещу него. Именно заради този бунт е осъден на смърт. Обявен е за почетен гражданин на Видин и заради принципните му позиции и героичните му прояви редица улици в български градове са наречени на негово име.
На снимката виждаме млад мъж на възраст около 30 години във военна парадна униформа, закичен с ордени. Косата му е гъста и буйна с добре оформена брада и мустаци. Погледът му е остър и пронизителен.
Източник на информацията:
„Уикипедия“

Атанас Буров


Атанас Буров е български финансист, дипломат и политик от Народната партия, а по-късно от Демократическия сговор. Той е министър на търговията и на външните работи в няколко кабинета. Считан е за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на 20 век, както и за идеолог на българската буржоазия.
Роден е през 1875 г. в гр. Горна Оряховица в семейство, чиито родственици са Иларион Макариополски и Стоян Михайловски. Негов по-голям брат е видният банкер Иван Буров. Атанас учи в Априловската гимназия, а по-късно завършва Сорбоната в Париж. След завръщането си в България ръководи строителството на жп линията София – Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия. Още в ранна възраст се включва в политическия живот и многократно е избиран за народен представител. Участва в Балканската война и след нея получава Орден за храброст. Участва като министър в кабинетите на Стоян Данев, Александър Стамболийски и Андрей Ляпчев. По време на Втората световна война Буров е противник на съюза с Германия и до последно като министър се опитва да предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.
След преврата на 9ти септември е осъден от Народния съд и умира в затвора в Пазарджик през 1954 г.
На снимката виждаме човек в зряла възраст с овално лице, добре оформени мустаци и сравнително големи уши. Облечен е в костюм, бяла риза и вратовръзка. Палтото и шапката завършват строгият му дипломатически и представителен вид..
Източник на информацията:
„Уикипедия“
 
 
Описание:
Стоян Досев

Хан Аспарух

Хан Аспарух е български владетел, основател на Дунавска България. Историческата информация за него е оскъдна, но се предполага, че неговият род е Дуло и е роден около 640 г. Част от племената под контрола на неговия баща Кубрат са водени от Аспарух по време на войната с хазарите и с цел да избегнат пълно изтребление те достигат устието на р. Дунав около 670 г. След преговори с византийското правителство той получава разрешение да премине реката и да се засели около нейното устие. По-късно влиза в конфликт с Византия и след победата му на Онгъла Аспарух сключва примирие с империята през 681 г. когато е и официално призната територията под негов контрол. В последствие влиза в съюз с редица славянски племена и така създава Дунавска България. Започва укрепване на държавата, която в последствие ще се превърне в ключов фактор в европейската и регионална история.
На снимката, вероятно от исторически български филм, виждаме човек с остри черти, на средна възраст. Изразени скули на лицето, гъста черна брада и мустаци. Облечен е в характерна бойна униформа от неговата епоха – метален шлем с конска опашка на върха, ризница и огърлица от злато и скъпоценни камъни.

Описание:
Стоян Досев

Източник за историческите данни: Уикипедия, Гугъл