След сенокос

Sled_senokos

Картината изобразява типичен селски пейзаж, от времето преди освобождаването на България от турско робство. Действието, което художникът е пресъздал е събирането на сеното от полето – есенно време.

На заден фон са изобразени къщите от селото в далечина. Небето е светло синьо, с малки бели облачета, преминаващи над полето.

В центъра на картината има дървена каруца, пред която са впрегнати един кон и един вол. Конят е кафяв, с бяла ивица на челото. Личи си, че често е използван за теглене на каруци с товар от селяните, тъй краката му са изобразени мускулести и здрави. Волът, впрегнат до него е доста по- малък, но въпреки това също е здраво и набито животно. По-светло кафяво е от коня, като над копитата козината му е бяла. Изглежда сякаш е обул бели ботуши.

В каруцата е натоварена една голяма бала сено, като най отгоре й е застанала жена, която в момента поема още сено, подадено й от друга жена, посредством дълга вила. Жената, която е стъпила върху балата със сено е облечена в светло синя пола, дълга до глезените. От горе има светло оранжево елече и забрадка с подобен цвят. Жената, подаваща сеното е облечена в черна жилетка, под която има бяла риза, а на главата си носи черна шапка. Вижда се само до кръста, тъй като пред нея има една събрана и подготвена за товарене жълто-оранжева бала сено. В ляво от тази бала, още една жена е застанала с вила, готова да прехвърля сено от балата в каруцата. Тази жена е облечена в дълга тъмносиня рокля, а върху нея има светло синя престилка. На главата си има червена забрадка, за да я предпазва от яркото слънце.

Ясно се вижда как около тези персонажи цялото сено е предварително събрано от мъжете. Земята е покрита със зелена, прясно покаралата трева, като има малки пътечки, по които са минавали хората, както и две следи от колелата на каруцата. Образувало се е нещо подобно на кръг земя, с окосена трева, който обгражда жените и каруцата.

В далечината дясно зад тях се виждат трима мъже с гребла – те подготвят следващото сено, което жените ще трябва да натоварят в каруцата. Мъжете са млади, облечени в обичайните за времето си дрехи – леки вълнени панталони в тъмни цветове и бели блузи, тип риза.

Картината показва кипящата работа на полето, като оставя впечатление с какво голямо желание тези трудолюбиви българи вършат своята работа.

Описание:
Нора Борисова
Художник – не е посочен

Описание на фреската “Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи

Тайната вечеря

Тайната вечеря е стенопис на Леонардо Да Винчи, представляващ сцена на последната вечеря на Христа в обкръжението на своите ученици. Художникът е създал тази своя творба през 1495-1498 година в манастира »Санта-Мария», намиращ се в Милано. Това е произведение, което е достатъчно традиционно за тази епоха. Фреската е расположена в трапезарията на манастира.

Художникът е започнал работата си през 1495 година, и я завършва след три години, тъй като в процеса на работата е имало прекъсвания. В наши дни са известни три копия на фреската, които по предположение на изкуствоведите са дело на помощник на художника. Тази творба е заслужила почетен статус на истински жалон на епохата на Ренесанса, благодарение на правилно възпроизведената дълбочина на перспективата, което успяло да измени вектора на насоката, свързан с развитието на западната живопис.

По мнението на изкуствоведите на фреската отчетливо е показан моментът, когато Иисус казва думите, отнасящи се към това, че някой от апостолите ще се окаже предател, а така също и реакцията на всеки един от учениците на Иисус на думите му.

Практически всички предишни произведения на художника по същата тема показвали отстраняването на Юда чрез отделното му от другите ученици разположение, където той бил разполаган против тях, или пък Иисус бил изобразяван с всички свои ученици, с изключение на Юда.

Отчетливо се вижда как Юда стиска в ръка малка торбичка, чието значение вероятно се свързва с намиращото се в нея сребро, получено от Юда за това, че предал учителя си. Или пък изобразеното в ръцете му е намек на ключовата му роля сред всичките дванадесет ученици, която той изпълнява в качеството си на най-главния касиер. Той е единствен от дванадесетте апостоли, който е изобразен с поставен на масата лакът. Ножът, пресъздаден в ръката на Петър, най-вероятно насочва зрителя към сцената в Гетсиманската градина при задържането на Христа.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

Скулптурата на Мирон „Дискохвъргач“

Дискохвъргач

«Дискохвъргачът» е една от най-известните скулптури от времето на Античността.Това е и първата статуя, която изобразява човека в движение. Предаването на такива сложни движения в изкуството по онова време било значително по-трудно. Възрастта на тази скулптура е около две хиляди и петстотин години

Оригиналът на статуята не е съхранен, затова ние можем да видим само копия. Те са създадени в периода на съществуването на Римската империя. Известно е, че оригиналната скулптура «Дискохвъргач» е била изгубена през Средновековието

Статуята изобразява хвъргач на диск в момента на размах преди хвърлянето. Фигурата прославя древногръцките дискохвъргачи. Ние виждаме гол юноша, който се е наклонил напред, хвърляйки диск. Неговата ръка, държаща диска, е напрегната и отведена назад до максимален предел. Скулпторът е изобразил във фигурата готовността към действие: сякаш юношата всеки миг ще хвърли с огромна сила диска и той ще полети на голямо разстояние.

Мускулите на юношата са силно напрегнати. Скулпторът е успял да покаже красотата на човешкото тяло, както и впрочем, да предаде в тази красота великолепието на движенията. Мирон е предал цялото разнообразие от движения които извършва човекът. Впрочем, всички тия движения са се сляли в общо единство. Простотата на жестовете на човека, изобразен във фигурата, усилват усещането за лекота и реалистичност.

Мирон много просто е изобразил и съединил в едно цяло напрежението и красотата, а човешкият силует е украсил посредством затворени линии. Така той показал, че всеки човек е способен на активни действия и, че самият човек – преди всичко, е нещо прекрасно.

Копия на «Дискохвъргача», запазени в добро състояние, се съхраняват в много музеи по света. Интересно е, че тази скулптура е приета като символ на съвременното олимпийско движение. По такъв начин е подчертана връзката му с античните времена и традициите.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

Статуята на Венера Милоска

Венера Милоска

В историята на изкуството не са много скулптурите, моментално завоювали популярност. Широко почитаната статуя на Венера Милоска се отнася към това число.

Венера, която в древноримската митология първоначално е била богиня на пролетта и разцъфването, се числи към най-древните италийски божества. По-късно са започнали да почитат Венера като богиня на любовта и красотата, която гръцкият скулптор Агесандър изобразил в четвърти век преди Христа. Назована Милоска в чест на острова на който била намерена, скулптурата станала любимка на публиката и в началото на деветнадесети век заела почетно място в Лувъра. За намерения шедьовър се наложило да се борят, и докато страните решавали спора си в свадата, статуята се лишила от двете си ръце, но от това не станала по-малко привлекателна. Даже напротив, добила някаква допълнителна обаятелност.

Скулптурата очарова със своята пластика и грация. Майсторът е представил пред нас младата богиня полугола, давайки възможност на зрителя да се наслади на нейното стройно тяло. Плавните телесни линии, съвършенната форма на гърдите, подчертаната талия и закръглените бедра – такава изтънчена красота толкова впечатлява, че е трудно да се отмести поглед от произведението.

Римските скулптори с голяма реалистичност изобразявали в мрамора своите идеали. Култът към красивото тяло ги задължавал да избират безупречни форми. Същевременно, независимо от преклонението пред младостта, скулптурата е достатъчно проста и правдива. Детайлно е пресъздадена прическата, както и падащата върху бедрата тога, която девицата не е успяла да подхване. Миг, и прелестните форми се показват пред света. Чертите на лицето са одухотворени и сякаш са пронизани от лъчите на слънцето. Лицето на Венера е женствено, прекрасно, изпълнено със спокойствие и топлина.

На всеки поклонник Венера дарява вечна младост чрез любов – великата съзидаваща сила. Красотата ѝ очарова, покорява и опиянява. Тя се рее над земята, преобразвайки облачния ден, превръщайки помръкналото езерце в кристален кръговрат, а повяхналите листа мигновено придобиват сила, дарявайки на света благоуханието и опияняващят аромат на ефира.

 

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

„Далеч от големия град“ – фотография на Стефан Колев

Далеч от големия град

 Снимката, която искам да ви покажа е на мой много скъп приятел, който наскоро се престраши да направи първата си лентова фотографска изложба в кафето на кино Влайкова. Той се казва Стефан Колев, а любимата ми негова снимка – „Далеч от големия град“.
На нея има много  интересни неща и е трудно човек да избере откъде да започне да я разказва.
На нея има много интерсни неща и е трудно човек да избере откъде да започне да я разказва. Тя е черно–бяла снимка. Цялата й горна част, почти до средата, е запълнена с различно осветени от светлина листа на дърво, което няма плод. Част от листата са на фокус, други не. От дясната страна на снимката листата са по-тъмни, отколкото от лявата и това придава дълбочина в тази й част и ти помага да разбираш, че може би дървото, въпреки че не се вижда цялото, е голямо дърво.
В лявата горна част на снимката също има листа, но те са значително по-светли от листата в дясната част, защото са огрени от слънцето и така онези от тях, които са най-близо до нас, изглеждат почти прозрачни на светлината. Това им придава особено нежност и красота. Човек може да се загуби в тези листа и да реши, че те са главният герой на снимката, но това съвсем не е така.
Под дървото, от лявата страна, се вижда предната част на стар руски бус, марка Газ, със смолянска регистрация. Вътре в буса има момче на около седем–осем години, постригано късо, с коса, която свеетлее над лявото му ухо, може би защото е кестенява. Въпреки, че е само в буса, момчето не стои на шофьорското място, а на това до него. Позата му е малко напрегната, тялото му е обърнато към волана, а лицето и очите му гледат в обратната посока – навън и назад, така сякаш с тях търси позволението на някой извън буса.
Самият бус е много интересен. В горната си част, почти на покрива му, има закрепени големи лампи. Отпред, над самите фарове на буса, се вижда, че предният капак е украсен в камуфлажни краски, които от това, че снимката е черно-бяла, изглеждат, сякаш са в различни от обачайното цветове и правят буса да изглежда по-скоро цирков, отколкото военен.
Пред самия бус има ограда с дървена рамка, която напомня малко на подматрачна рамка на легло с пружина. Видиш ли оградата в предната част на дървото, виждаш и тази в дъното на снимката, някъде под тъмната страна на дървото. Въпреки, че си даваш сметка, че това е двор или пространство, което е оградено, в снимката има простор и прилича на спомен от детство, което си живял или сцена, която си сънувал.

Вървете и чуйте други снимки от Стефан Колев в кафето на кино Влайкова през този февруари.
Източник: http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1944464
Описанието е изпратено от:
Стефка Чинчева

„Мона Лиза“ (Джоконда) – картина на Леонардо да Винчи

Мона Лиза

На картината в правоъгълен формат е видно изображение на жена в тъмни дрехи, която е изобразена в положение три четвърти към зрителя. Тя седи в кресло, ръцете и са събрани заедно, лявата и ръка се опира на подлакътника на креслото, а дясната е поставена върху лявата.

Жената е изобразена с лице обърнато към зрителя. Прическата на жената е разделена на път и е представена във вид на гладки и равни коси, отчетливо видими през лежащия върху тях прозрачен воал. Роклята на девойката е зеленикава, със ситно плисе и жълти на цвят ръкави, драпирани в ситни гънки. Главата е в леко наклонено положение.

Изкуствоведът Борис Виппер при описанието на картината подчертал, че лицето на Мона Лиза отразява модата кватроченто: веждите на Мона Лиза са избръснати заедно с косата на горната част на челото

Долната част на картината обрязва половина тяло, в резултат на което се е получил поясен портрет. Възможно е в по-ранно време картината да е била по-широка като размер и да е вмествала двойка странични колони на верандата, от които на днешно време са останали само основите на колоните, чийто фрагменти отчетливо се виждат на краищата на парапета. Изгледът от верандата води към пустинна дива местност с извити пътища, потоци и езера, обкръжени от множество снежни планини, видни иззад всички тия фигури.

Художникът е представил Мона Лиза седяща на фона на прекрасен пейзаж и още при първия поглед асоциацията на силно увеличената и фигура със забелязващата се в далечината висока планина и ландшафт, придава на образа присъствие на необикновено величие.

Подкрепа на този образ е оказал и наличният контраст от повишената пластична осезателност на персонажа, и неговия плавен силует преминаващ в мъгливата далечина, която напомня на пейзаж с причудливи скали и открояващи се сред тях водни протоци.

Портретът „Джоконда“ с право е успял да заслужи званието на най-добрият образец отнасящ се към портретния жанр от епохата на италианския Зрял Ренесанс.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

„Давид“ – скулптура на Микеланджело Буанароти

Давид

„Давид“ е мраморна скулптура на Микеланджело. Тази мраморна статуя, чиято височина е повече от пет метра, е връх на ренесансовата скулптура. Оригиналът на скулптурата днес се намира във Флоренция, в Академията за изящни изкуства. Между другото, тя се намира там с цел да бъде предпазена от урочасване.

Статуята представлява фигура на голия Давид. Той е съсредоточен върху схватката, в която му предстои да встъпи с Голиат.

Давид се готви за битката. При това врагът чувствително го превъзхожда в силата си. обаче юношата е спокоен, сякаш, нищо не издава безпокойството му. Забелязва се само как се напрягат мускулите му, как са се преместили веждите му. В този поглед има нещо заплашително. Вижда се как е преметнал прашката през рамото си. Такава поза подготвя решаващ удар върху страшният противник.

Вижда се как Давид олицетворява мощта и всесилието на свободния човек. Давид символизира увереността на човека в това, че той може да победи всеки враг. Вниманието на скулптурния герой е максимално напрегнато. По този начин, пред зданието на градското управление на Флоренция се извисявала статуя, призоваваща към мъжество, към защита.

В същото време скулптурата се отличава с простота, ясност и изразителност. В нея няма нищо противоречиво. Всеки детайл служи за изразяване на мъжественост, свобода и максимална концентрация преди схватката със страховития цар.

По света има много копия на тази интересна статуя. Най-известните от тях се намират във Флоренция, в двора на Пушкинския музей в Москва, а също така и в музея на Виктория и Албърт в Лондон. Интересното е, че при случаите на визита на британската кралица, за тази статуя е приготвен смокинов лист.

За отбелязване е, че скулпторът съзнателно е променил анатомическите пропорции с цел да достигне идеална изразителност на произведението си.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com