Диез

Символът „#” /диез/ може да бъде намерен на всички клавиатури- на смартфон, компютър и др. Когато проверяваме мобилно потребление, често има опция за натискане на бутон с този символ. Представлява две отвесни черти с лек наклон, пресечени през средата си с две успоредни прави черти.
Първо изписваме една права линия от горе надолу към основата, която има съвсем малък наклон вдясно. Повтаряме същото движение, като следващия елемент е отдалечен от първия на приблизително 1/3 от височината му. Така ние имаме две еднакви по височина отвесни линии с лек наклон вдясно. Следващите две линии, изписваме на височина 1/3 и 2/3 от височината на отвесните ни линии/тези, които ги пресичат/. Ако мислено разделим нашите две отвесни черти на три равни части, то първата ни пресечена/хоризонтална/ линия изписваме в края на първата част под горната част на реда, а втората в края на втората част от тази височина. Започваме изписването им съвсем малко встрани от отвесните линии, а посоката на писане ни е надясно и прекъсваме щом пресечем и втората отвесна линия, като също продължим нашата права малко извън нея. Така пресичащата ни права стърчи еднакво и отляво, и отдясно на отвесните. По идентичен начин е изписана и разположена и втората ни права/хоризонтална/ линия, пресичаща отвесните. Изписали сме символа. Две отвесни, леко наклонени черти, пресечени с две хоризонтални.

Описание:
Ивелина Дамянова

Символ „Звездичка“ (*)

Символът „*” /звездичка/ се състои от три еднакви по дължина прави.Започваме с първата – тя е вертикална. След това от ляво на нея и в горната й част на разстояние от около ½ от височината и отново правим диагонална, която пресича правата ни в центъра. След това повтаряме същото, но третата ни черта /елемент от този символ/ започваме от дясно на правата ни, като и тя я пресича в центъра. Така трите линии се съединяват в точка в средата на отвесната черта, двете от които са разнопосочни. Този символ е с мънички размери и обикновено се поставя над края на думата, като служи за обозначаване на бележка, като последната може да бъде намерена на същата страница или в края на текста.

Описание:
Ивелина Дамянова

Удивителен знак

Удивителният е пунктуационен знак, който използваме при писменото общуване за да изразим възклицание или удивление. Поставя се в края на изреченията.
Изобразяваме го чрез два символа. Малко над основата на реда правим една линия към горната ни част, като при писането линията не е права, а се разширява леко навън и наляво, достигайки горната част продължаваме надолу и леко надясно, като постепенно стесняваме докато съединим с точката на започване. Следващият елемент е една точка точно под отвесно изписания първи елемент. Изписваме я само с едно движение. Поставяме писеца в долната част на реда и правим едно кръгово движение като почти не отместваме писеца, а правим кръгово движение неколкократно в една точка. Така ни се получава плътна точка /кръгче/, съвсем малка по размер на долната линия на реда и точно под предишния елемент.

Описание:
Ивелина Дамянова

Скоби

Скобите са препинателни знаци, които се използват в съответстващи двойки в рамките на текст, с цел да се отдели или да се вмъкне друг текст.
Кръгли скоби се пишат с две дъги една срещу друга. Започваме изписването на едната скоба, която се поставя в началото на текста. Първо от горната част на реда правим една леко извита линия към основата, подобна на дъга. Започваме писането от горната част на реда, а посоката ни е надолу и наляво, като при достигането на основата на реда правим извивка надясно. Изписаната ни, подобно на дъга, скоба е с еднакво разположение на началната си и крайна точка/успоредно една срещу друга/, отгоре и отдолу на реда. Изписваме следващата скоба. Отново започваме от горната част на реда, но правим дъгичката вдясно и надолу, след което към ляво. Двете скоби са еднакви по размер.
Последното важи и за квадратните скоби.Те заемат височината на реда или колкото главна буква. Използват се често в научната литература, например при цитиране. От горната част на реда, точно под линията правим една хоризонтална черта, а посоката ни е от дясно към ляво. Тази черта е приблизително1/2 от височината на скобата. След това без да прекъсваме писането пускаме една отвесна черта към основата и продължаваме писането на още една отново хоризонтална, но в посока надясно и по основата. По размер е колкото първоначално изписаната. Втората скоба изписваме по същия начин, но посоката ни на писане е от ляво към дясно на горната ни права черта, надолу до основата и от там от дясно към ляво. Двата елемента на скобите са еднакви по размер. Може да си ги представим като вземем една правоъгълна кутия. Ако прокараме пръст от горната страна на кутията, от нейната среда, наляво и по страницата, а после по долната страна до средата, ще добием представа за вида на първата скоба от двойката символи. Повтаряме същото, но от средата на правоъгълната ни кутия, надясно по страната, надолу и отново на ляво по долната страна до средата. Това ни е другата скоба. Поставяме първата в началото на текст, цифра при цитиране или др. и втората след края на цитирания текст.

Описание:
Ивелина Дамянова

Процент (%)

„Процент“ е символ, величина, изразяващ съотношение и се използва в математическите и други науки. Изписва се чрез три елемента-наклонена черта и две еднакви по размер кръгчета.
Поставяме писеца в горната част на реда и пускаме една линия към основата, но към ляво от точката на започване. Така ни се получава една наклонена вдясно линия. Прекъсваме писането. Поставяме писеца отляво на тази наклонена линия и в горната и част, на разстояние около половината от дължината и. От тази точка правим едно кръгово движение, като посоката на писане ни е наляво, надолу и нагоре, докато съединим с точката на започване. Така сме изписали едно кръгче с диаметър около половината от височината на наклонената ни черта, намиращо се в горната част на реда и от лявата страна. Това кръгче не е плътно до чертата, но близо до нея. Следващият елемент е също кръгче, което изписваме от дясната страна на наклонената ни линия и в долната и половина, намиращо се от основата до към средата на чертата ни.

Описание:
Ивелина Дамянова

Символ за номер”№”

Състои се от три елемента. Първият представлява две отвесни линии, свързани с една диагонална. От горе надолу пускаме една права линия. Прекъсваме писането. От началната точка на тази част от елемента пускаме една диагонална линия със същата дължина. От тази точка отново правим една отвесна линия нагоре към горната част. Така имаме изписан първия елемент от символа. След това пишем една права линия, малка по размер- около 1/3 от дължината на правите, съставляващи първия ни елемент от символа в долната част на елемента. Тази малка линия е до първия вече изцяло изписан елемент, от дясната му страна, близо до основата на реда. Точно над тази права линия изписваме един кръг с диаметър, колкото дължината на линията. Изписваме го с едно кръгово движение, а посоката ни е отгоре надолу, наляво и надясно, докато съединим с точката на започване на кръгчето. Това кръгче е над правата ни черта, почти прилепено до нея.

Описание:
Ивелина Дамянова

Маймунско а

Символът „@” или наречен още „маймунско а” се използва основно при електронна писмена кореспонденция. Може да го срещнем на всички клавиатури – на компютър, смартфон, таблет и др. На български той се произнася често и „кльомба“, като това наименование дължим на актьора, продуцент и водещ Пенко Русев. Маймунското а е избрано за функцията, която служи и до днес от програмиста Рей Томлинсън през 1971. Първият e-mail адрес бил tomlinson@bbntenexa“. Символът е бил познат и в Средновековието. Така например в арагонския ръкопис Taula de с @ се обозначава мярка за тегло, равна на 11.502 кг. На сина на Николай Хайтов, скулпторът Александър Хайтов, дължим намирането на символа в български документ – старобългарският превод на Манасиевата летопис – приема се, че е направен през 1345 г. Предполага се, че @ е използвано за заместване на първата буква от думата „Амин“.
Изписваме символа само с едно движение, без да прекъсваме писането. Той е с височина, приблизително колкото малка буква или ½ от височината на реда. Поставяме писеца в средата на реда, и правим едно кръгово движение, а посоката ни на писане е отдясно на ляво, настрани и надолу към основата. След това отново надясно и нагоре към началната точка на писане. Получаваме едно леко елипсовидно кръгче/. Без да прекъсваме писането от тази точка пускаме към основата една линия, която щом я достигне поляга на нея. Правим плавно движение в дясно и така ни се получава една дъгичка. Изписали сме едно леко елипсовидно кръгче с плътно прилепено към него обърнато бастунче с дръжката надолу и сочеща в дясно. Продължаваме изписването на символа без да прекъсваме и правим едно кръгово движение с писеца нагоре и наляво, настрани и надолу към основата на реда, като се получава една кръгова линия, която продължава по основата на реда вдясно докато достигне началната точка на изписването й. Така ние сме изписали една малка буква „а”, чието бастунче продължава като окръжност около цялата буква, заобикаляйки я, близо до нея, а края и е срещу точката на започване на окръжността.

Описание:
Ивелина Дамянова

Кавички

„Кавички“ използваме в писменото общуване за да цитираме. Функцията на този препинателен знак, е да разграничи чужда реч, названия, обекти. Кавичките са двоен знак и се поставят в началото и края на изречението, думата или израза. Двете запетайки в началото се наричат „отворени“, а тези в края – „затворени“ кавички. За разлика от вратите, с които боравим в ежедневието си, и често ги оставяме да зеят през лятото за да влезе прохладен въздух, веднъж отворим ли кавичка, задължително, след не чак толкова голям период от време, трябва да я затворим.
  На някои места, както и в картинката към това описание, затварящите кавички са обърнати. Има практика отварящите се кавички да се изписват в долната част на реда, а затварящите се – в горната. Като че ли горепосочените предписания нямат чак толкова задължителен характер. Важното е цитатът да бъде ясно маркиран чрез този препинателен знак.
    При ползването на текстообработващи програми правилата са още по свободни. Копирайки текстове от един файл в друг или от интернет във файл ще установите, че видовете използвани кавички не са един и два. Говорещата програма е настроена така, че всеки път да произнася „кавички“, преминавайки през съответния знак. Ако текстът, който четем е наша или чужда компилация няма никаква гаранция, че визуално символите изглеждат по един и същ начин. В случай че държим на външния вид на текста е добре да се уверим, че двойките ни близнаци навсякъде са идентични.
  Ето и един от начините, по които повечето подрастващи изписват кавичките в тетрадките си. Спираме се върху варианта с две плътни запетаи в началото, намиращи се на основата на реда и две обърнати запетаи в края, и в горната част на реда.
Първо изписваме две запетаи. Изобразяваме първата с едно движение. Поставяме писеца на долната част от реда на самата линия и правим едно кръгово движение плътно около точката в която сме поставили първоначално писеца. Повтаряме това движение и непосредствено след това от дясната страна на нашата точка, правим една мъничка дъга, а оттам- надолу под точката, като края й повдигаме леко нагоре към нея. Така ние сме изписали една плътна и не много голяма точка, с прикрепена от дясно на нея дъгичка. Отново поставяме писеца до вече изписаната ни запетая и повтаряме същото движение. Затварящите ни кавички, които поставяме на края, изписваме по следния начин: в горната част на реда започваме с една точка, но след като я завършим продължаваме движението на писеца и правим една дъга нагоре, наляво, и надясно. Така имаме точка с дъгичка над нея. Повтаряме изписването на още една такава обърната запетая. Изписали сме кавичките.

Описание:
Ивелина Дамянова

Въпросителен знак

„Въпросителният“ е пунктуационен знак и се използва при писменото общуване. Изразява въпрос, питане и се поставя в края на изречението.
Изписваме го посредством два елемента-бастунче и точка под него. В средата на горната част на реда правим едно дъговидно движение. Посоката ни на писане е нагоре и настрани, като леко събираме дъгичката преди да достигнем горната част на реда. След това продължаваме, като отново правим дъговидно движение с посока надясно под реда и надолу към основата. Продължаваме изписването към основата с една линия, която също е изнесена малко вляво, а след това е права. Прекъсваме писането преди да достигнем основата. Точно под тази част изписваме една точка. Поставяме писеца под края на първият елемент, който изписахме и правим едно кръгово движение, като не отместваме и повтаряме движението. Така сме изписали една плътна точка .

Описание:
Ивелина Дамянова

Многоточие

И трите точки в многоточието изписваме само с по едно движение. Поставяме писеца в долната част на реда и изписваме поредица от три точки. Почти не отместваме писеца от мястото, където сме го поставили, а правим кръгово движение неколкократно в една спирала. Така ни се получава плътна точка/кръгче/ съвсем малко по размер на долната линия на реда. Повтаряме същото още два пъти в посока отляво-надясно.
В българския език многоточието изпълнява различни функции:
обозначава незавършеност на изказа, предизвикана от вълнение у говорещия, обрат в логическото развитие на мисълта или външна намеса. (Уикипедия)

Описание:
Ивелина Дамянова