Докоснах го… с върха на бледия си разтреперан пръст.Докоснах го със устните си …Не знаех как изглежда.Усетих го.Кристален бе,прозрачен..с оттенъци на синьо и лилаво.Долавях звън,такъв далечен, неземно чист.Вибрираше край мене всичко в спокойствие и мъдрост.Отворих очи.Сега разбрах защо звукът бе тъй приятен.Бе танц.Танцуваха кристалчета,снежинки.Гонеха се,смееха се.Промъкващият се през натежалите от сняг клони слънчев лъч,караше тези ефирни лудетини да искрят.Поглъщах жадно всеки отблясък – ту жълто,ту зелено – една заря от кристални цветове.Тръгнах.Бавно,несигурно.Не исках да ги стресна тези малки горски феи…Стъпките ми потъваха в белия килим.Клоните протягаха ръцете си към мен.Докоснах един…в миг над мен се спуснаха стремглаво ято бели мисли,посипаха главата и лицето ми.Изкъпаха душата ми..за миг,за кратък миг, след ,който се превърнаха в малки езерца върху клепачите ми.Олекна ми,усмихнах се.Прекрасно е.
София
16.11.2017г.
Описание:
Лиляна Тотева