Бьорн Торкълсън – картина без име (1971)
Първите думи, за които се сещам, съзерцавайки картината на Торкълсън са „топло, слънчево, мирно, естествено, удобно“. Жена е седнала на дървена пейка. Тя сияе, но у нея липсва всякаква суетност.
Под босите и стъпала виждаме стар калдъръм. Отдясно на земята, до краката и, е оставена голяма, плетена кошница с розови рози.
Момичето носи бледо жълта рокля, под която се подават бели фусти. Наметнала е раменете си с вързана накриво къса, зелена наметка. Косата и е права, в топло кафяв цвят и прибрана в небрежен кок. Слънчевата светлина и придава лъскав вид. По- късите кичури са се изплъзнали и обгръщат контура на лицето. Дясната ръка на жената е сгъната в лакътя и лежи върху кръстосаните и крака, а в лявата държи две цъфнали рози с дълги, пъстри дръжки.
Непосредствено зад жената се вижда гора, обагрена в топлите цветове на зеленото, жълтото и златното. Отвъд дърветата наднича ясно, синьо небе. Можем да предположим, че наметалото върху раменете на жената и окраската на гората са признак за отиващото си лято, а ниските, издължени сенки- за затихващият ден.
Описание:
Натали Платнарова