Илюстрация 1
Черно-бялата илюстрация визуализира момент от боледуването на Патиланчо.
Грижовната, в този разказ, баба Цоцолана, бди над него. Патиланчо лежи
завит с мека завивка. Подпрял е гръб на обемна възглавница. Ръцете му са
отпуснати до тялото. Главата му е леко повдигната към седящата срещу му
Цоцолана, в ролята на медицинска сестра. Лицето му е измъчено, устните
му – увиснали в тъжна гримаса. Слабичките му ръце сякаш се губят из
надиплените ръкави на блузата.
Баба Цоцолана е приседнала на стол до долния край на леглото. Тя също
има измъчен вид. С кръстосани пред гърдите си ръце, жената тревожно
гледа към болното момче. Лицето й носи белезите на умората-кръгове около
очите, отпуснати устни и бръчки. Късите й прави коси също падат
неугледно и й придават небрежен вид. Ясно е, че дългите и непрекъснати
грижи и притеснения по болното дете са изтощили едрата, но пълна с
енергия жена.
На кръглата масичка, между Патилан и баба Цоцолана, е сложена чаша с
течност от която стърчи тънка дръжка, вероятно на лъжица. До чашата –
стъклена бутилка с високо тясно гърло. Няма съмнение, че това е сиропът,
предписан от лекаря, чрез който Цоцолана грижовно лекува момчето.
Отдясно, до леглото на Патиланчо се е свил, сгушил глава към тялото,
котаракът Татунчо. От притворените му очи се ронят сълзи. Може би
причината за тях е, че тъгува за положението на иначе жизнения си
стопанин. Оптимистът в тази картина е дебеланко – застанал в другия край
на леглото. Той сякаш се усмихва, може би предчувствайки скорошното
оздравяване на Патиланчо. Много е забавен и закачлив- с вперен поглед
към момчето, дръпнати назад уши, а под носа му окраската е с тъмен цвят.
Създава се впечатление, че сякаш има дебел извит мустак.
В долния край на илюстрацията е изписано заглавието на разказа.
Илюстрация 2:
Патиланчо вече е оздравял. Той е в центъра на изображението, стоящ
зад широко отворен прозорец. Фонът зад него е в тъмно оцветяване, което
подсказва, че е в къщата на баба Цоцолана. В близост до лявото отворено
крило на прозореца има улук. Дълъг, цилиндричен и вероятно метален, той
се спуска от покрива по продължение на стената до най-ниската част на
къщата, малко над основата, като там е извит напред. Крилата на
прозореца са високи и правоъгълни с тесни дървени рамки и стъкла. Под
прозорците и улука се забелязват няколко вълнообразни драскулки на
художника. По тях съдим, че е натрупал сняг, с личащи по него стъпки от
детски крачета.
Патиланчо е изрисуван от кръста нагоре. В едната си ръка издига някак
тържествуващо малка бутилка с тъмна течност. Другата е скрита зад гърба
му. Веднага може да се досетим, че младостта е победила болестта и
вероятно момчето няма нужда от повече илачи. Излекуваният главатар на
патиланската банда се усмихва широко на застаналите пред него покрай
отворените крила на прозореца деца. Лицето му е красиво, в сърцевидна
форма. Целият му вид излъчва нетърпение да се присъедини към стоящите до
къщата другари.
Отляво са застанали трите момчета, а до тях трите момичета. Всички са
облечени в топли зимни дрехи и държат в ръце лъжици. Както изглежда
очакват да получат по няколко капки сироп с профилактична цел.
Момчетата са с шапки с пискюли и козирки, свободни палта с яка, кръгли
копчета и широки панталони. Две от тях са омотали около вратовете си и
плътни шалове. Всички те гледат към Патиланчо и са с гръб, само момчето
от най-ляво се е обърнало с лице, докато се пресяга към Патиланчо, явно
готово да вземе сиропа от него. Момичетата също носят шапки с пискюли.
Облечени са в елегантни, разкроени палта до коляното. В долната си част
са в тъмно оцветяване, по което може да съдим, че са обемни и топло
подплатени за да изолират студа навън. На краката си имат красиви
ботуши с височина до коленете. До децата, също в гръб към нас, един до
друг седят котаракът Татунчо и кучето Дебеланко. Опашките им са навити
като кравайчета.
Изглежда всички са нетърпеливи да играят отново с Патиланчо, който
оздравял, вече очаква предстоящите приключения с другарите си.
Издание:„Патиланско царство“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание: Ивелина Дамянова