Блато (или мочурище, мочур, батак) се нарича типът воден ландшафт, зает от плитка вода и ниска растителност. Блатата могат да бъдат сладководни и солени. Образуват се най-често от запълване на езерната котловина с утайките, които реките или пороите внасят в езерото. Те са най-широко разпространени в екваториалните райони и около северната полярна окръжност. Водата в блатата е почти неподвижна, бързо се затопля и е бедна на кислород.
Съществуват Мангрови блата – образувани в близост до закътани морски брегове от приливите и отливите, които отлагат тиня. Те са почти постоянно наводнени и обраснали с различни видове растителност. Най-големите в света се намират в Южна Азия; Крайречни блата – образувани около езера и бавно течащи реки, покрити са с гъста растителност, папури, тръстики, водна лилия и др., а в тях живеят насекоми, жаби,змии и др.
На снимката е изобразено Алдомировското блато, което е защитена местност в България. Блатото се намира в най-западната част на Софийската котловина, на около 5 км северозападно от град Сливница и на около 1 км северно от жп. гара Алдомировци, близо до международния път Е80, до южното подножие на планинския рид Три уши. Площта му е 129,40 хектара.
На преден план на снимката в зелено-синята вода се вижда растителност от папури, а в далечината високи планини. Блатото е голямо и пълноводно, огряно от слънчевата светлина.
Описание:
Ивайло Димитров