Речник на българския език: Хладно оръжие с остър връх, което се поставя на някои бойни пушки за водене на ръкопашен бой.
Терминът „байонет” е с френски произход, но не е напълно ясно какво точно са наричали с него – огнестрелни оръжия или просто тип нож.
Има сведения, че през 1655 г. с термина байонет се е назовавал дълъг нож в района на град Байон. Съществува също така и легендата, че през средата на 17 век при постоянните военни конфликти в селските райони на Франция, селяните от южния френски град Байон, след като свършили амунициите си прикрепили дългите си ловни ножове върху старите мускети, създавайки нов вид оръжие. Другата теория, е че щиковете са използвани като ловни оръжия. Тъй като тогавашните огнестрелни оръжия са били много неточни, тежки и трудно се презареждали, ловците прикрепяли дълъг ловен нож, за да може да се защитят от диви животни, в случай че пропуснат да ги убият още с първия изстрел.
Малко по-късно оръжието е въведено във френската армия от генерал Жан Мартине и е често използвано в повечето европейски армии през 1660 г. Ползата от такова многофункционално оръжие била огромна.
Първите байонети били с кръгла дръжка, която директно се втъквала в цевта на празния мускет. Следващите вече били снабдени с пръстен, за да може да се стреля с оръжието. Повечето щикове имали триъгълна форма на върха, за да се подсигури неговата устойчивост, без да се увеличава дебелината му и съответно теглото му. Триъгълните байонети, както ги наричали, са имали много по-голяма пробивна мощ, а в съприкосновение с твърд предмет само се огъвали при върха, без да се чупят. Смятало се е, че щиковете с такава форма нанасят много по-тежки прорезни рани в противника.
На снимката върху дървена повърхност е изобразен байонетът с калъф към него. Представлява двуостър нож тип кама. Изработен е от черен метал с пластмасова черна дръжка фиксирана с два корби нита, специални крепежни елементи. Между острието и ръкохватката има платка за предпазване от нараняване. Под ножа е калъфът, който е изработен от различни по вид материали. Частта където влиза острието е метална, като на самия й връх има капсулована дупка, в която има завързани дълги кожени връзки. Долната част на калъфа е за дръжката на ножа. Тя е текстилна и прилича на легло, в което ляга дръжката, фиксираща се с каишка с копче клипс. Двете части, текстилната и металната са съединени с две капси.
Изображение:
Източници:
Описание:
Кристияна Тонева