Любимите на много поколения деца патилански истории днес се публикуват под формата на сборни издания, но те водят своето начало от страниците на списание „Детска радост“ на което по това време авторът (Ран Босилек) е бил редактор. През 1925 г. издателство Хемус публикува и първата книга „Патиланчо“. Илюстрациите са на незабравимия художник Вадим Лазаркевич.
Изображение 1:
Илюстрацията е черно-бяла. На нея са малкият Патиланчо и баба Цоцолана. Патиланчо е слабичко момче, облечено в обемна блуза с яка и широки ръкави, достигащи до китките му. Тази блузка определено му придава комичен вид -сякаш има дебело коремче, килнато на една страна. Изпод него са слабите му крака, обути в дълги, тесни панталони, леко събрани около коленете. Под яката му е привързано шалче, спускащо се шикозно по гърдите. Буйна коса обгражда лицето му, а обемният му бретон стои извит пред челото. Очите му са мънички, художникът ги е нарисувал като две черни кръгчета, над малкото носле и събраната уста. Под двете очички и под брадичката е има изобразена по една чертичка. Чрез тях художникът ни показва емоцията на детето към момента – на уплаха и ужас от стоящата срещу него жена. Причината за тази уплаха също ни е разкрита – в двете си отпуснати ръце Патиланчо държи за оцелелите дръжки остатъците от счупени стомни. Дръжките са изцяло черни, на места с бели участъци, явно уловили светлината. Навярно стомните са били красиви, но уви… Сега под дръжките им стърчи малка част от тях като нащърбени зъбци.
Отсреща е баба Цоцолана- масивна, строга, с изпънати плътно до тялото ръце, навярно доста напрегната. Ръцете ѝ са с разперени пръсти, при това съвсем не фини, а доста заякнали. Нарисувана е в профил. Лицето ѝ – смръщено и сериозно. Художникът е нарисувал една вертикална черта от носа до устните и, което прави чертите и още по-остри. Веждите и са събрани, очите присвити, носът тънък и дълъг, а под него като че баба Цоцолана е захапала горната си устна с цел да успокои напиращия гняв към детето, извършило белята. Фризурата на възрастната жена обаче изглежда кокетна и елегантна. Късите ѝ, гъсти коси са вълнисто накъдрени и добре сресани, бретонът подвид над челото, а на ухото и виси перлена обица. Роклята и също е с красива яка с ръкави до лактите и с десен на точки. Сигурно е, че баба Цоцолана е колкото строга, толкова и суетна, но и не по-малко силна предвид едрото ѝ тяло. Горкият Патиланчо изглежда така невинен и безпомощен пред нея, готов да побегне като подплашено зайче, но все пак достойно преодоляващ това си желание и очакващ развитието на последиците от допуснатото невнимание…
Под изображението над хоризонтална линия с едри и тъмно оцветени букви е изписано заглавието на разказа -„Баба Цоцолана“.
Изображение 2:
Илюстрацията пресъздава моментът, в който Патиланчо чупи стомните след сблъсъка със Страти и управляваното от него колело. Героят седи на широката улица и държи здраво в ръце двете дръжки от стомните, а останалите парчета от счупените съдинки се търкалят около него. Отляво на момчето като стрела лети Страти – краката му вирнати нагоре. Ръцете и лицето му всеки момент ще усетят твърдостта на пътя. Злощастното колело се е килнало леко встрани. Едно дребно, петнисто кутре, бяга подплашено от случката, с широко отворени очи и вирнати уши, а зад него в противоположна посока се измъква и едра котка.
Зад момчетата в тъмно оцветяване са обрисувани високи сгради- къщи или блокове, като няма прозорец зад който да не наднича по едно любопитно лице, заинтригувано от създалата се ситуация. Тук-там дори се виждат по две глави, които едва ли не ще се сблъскат зад стъклените прегради в желанието си да полюбопитстват. В далечината закръглена дама гледа към момчетата от една тераса. Тя се е превила и е сигурно, че се смее неудържимо.
Издателство: „Хемус“, 1925
Издание:„Патиланчо“
художник: Вадим Лазаркевич
Описание:
Ивелина Дамянова