Автор: admin

Контрабас

Контрабасът е музикален инструмент от групата на струнно-лъковите инструменти. Арсеналът му включва четири настроени на чисти кварти струни. Това е най-ниско звучащият и най-голям по размер струнен музикален инструмент. Висок е около два метра. Съвременният му вид бива оформен около 1560 година. Произлиза от контрабасовата виола.

Изображение

  Изображението представлява снимка на контрабас в кафяв цвят, поставен на черен фон. Прилича на скосена по средата круша. В долната му част, към черна метална пластина,  са прикрепени четири на брой струни. Те се събират в горната част в във фигура наподобяваща охлюв. Под охлюва са разположени ключовете към които са прикрепени струните. В долната част на корпуса от двете страни има прорези наподобяващи английската буква “S”.

Описание:
Десислава Стефанова

Кукерски маски

В древните езически времена човекът е вярвал, че светът на живите и светът на прадедите са едно цяло. В неговия духовен хоризонт водеща е била идеята за плодовитостта на земята, хората и животните. Убеден, че предците от           „ другия свят“ имат необходимата свръхестествена сила „да осигурят“ тази плодовитост, той търсел връзка с тях във всеки важен момент от живота си. Смятал е, че за да я осъществи трябва да промени по някакъв начин облика си. Маската се явява средството за преминаване оттатък“ и инструментът за  влияние върху собственото благополучие. Тя се позиционира на границата между този и онзи свят.

Изображение 1

На снимката се вижда маска с  формата на конус, изработена от черен филц. Долната ѝ част достига раменете на кукера, а горната придобива формата на конус в най-високата си част. В областта на очите маската е прорязана,  а около процепите със сини, бели червени конци са изтъкани форми, наподобяващи очи. В пространството над очите са бродирани десет наподобяващи слънца фигури, върху които са пришити копчета. Непосредствено над тях, до самият горен край на маската, в зелено и бяло са изтъкани в зигзагообразна форма черти във формата на триъгълници.  Те са разделени от линия в червен цвят обхващаща целия диаметър от конусовидната част на маската. В хаотичен ред са разположени и различни по цветове копчета. В областта под очите, маската се състои от нос, изработен от парче червен филц, покрит със сребристи лепенки. От двете му страни, равномерно са пришити по три бежови копчета. Непосредствено под него са разположени засукани мустаци, ушити с бежови конци. Използвани са и наподобяващи слънца фигури.  Представляват част от своеобразна брада, около която  с червени, сини и зелени конци са изтъкани неправилни овални форми. Симетрично от двете страни са пришити две червени ленти, които в горната си част са извити навътре, а по краищата им са пришити бели копчета. В долната си част, маската е изпъстрена с най-различни по цвят вълнени конци.

Изображение 2

  На изображението се вижда човек, преобразен като кукер, с маска на лицето. Можем условно да разделим това страховито одеяние на две части – маска за лице и костюм. Изработеният от овча кожа костюм е изцяло бял. За маската е използван дървесен материал, обработен така, че да придобие човешки лицеви измерения. Брадичката е в тъмнокафяв цвят – издадена е и заострена напред, наподобявайки същия атрибут у козела. Зъбите са изрисувани в бяло, а над тях е прикрепена сива на цвят материя, чрез която са възпроизведени мустаци. Те достигат до раменете. Горната част на лицето се състои от издаден напред нос, явно гравиран чрез пирограф. Очите са изцяло бели, като около тях, отново посредством същия уред, са изобразени тъмни кръгове. За веждите е използвана същата на цвят материя както при мустаците. Върху челото са изрисувани криви, изобразяващи бръчки линии. За коса е използвана къдрава вълна, която достига раменете на кукера.

Изображение 3

На това изображение е показана кукерска маска, която представлява дървен правоъгълник с естествено продължени в горният ъгъл къси рога, под които са прикрепени два по-дълги, но  изработени от друг материал. Под втория чифт са издълбани два отвора за очи. Вътрешността им е издържана в червено. Издълженият напред нос е извит надолу – окраската му е същата като на рогата. За мустаци е използвано поставено напряко перо, под което отново от дърво, са оформени зъби с равни краища. Маската представлява усмихнато лице, като вътрешността на устата е същата на цвят като тази на очите. Цялата маска е странично облепена с дълги пера.

Изображение 4

На тази снимка ни е показана кукерска маска представляваща лице на животно с големи извити рога. Приличат на рога на овен. Основата на маската е изработена от материал наподобяващ  прежда.  В най-горната част маската е светло кафява, в средата – бяла, а в основата – тъмнокафява. Рогата   на кукера са извити, тъмнокафяви на цвят. В пространството между двата рога има бяла прежда, служеща за коса. Очите и носа са изработени от един и същ черен материал. За зеници служат две бели, нанесени с боя черти. През средата на носа, в отвесна посока, също е нанесена бяла черта. Устата е изрязана. Зъбите са бели и допълнително залепени – изработени са от бял картон.

Изображение 5

На това изображение е показан кукер в цял ръст, с вдигнати на височината на раменете ръце. Маската е изработена от две пришити една за друга части: предната – от светлокафява кожа, а задната – от бяла материя, може би отново с животински произход. В горната част на маската са прикрепени два рога. Издълбани са и два кръга за очите. В областта на врата, кукерът е покрит с тъмна козина. Останалата част от облеклото се състои от светлокафява овча кожа. Около кръста му са закачени единадесет на брой  метални чанове във форма на камбанки. Ръцете му са покрити с черна боя.

Използвани източници:

1. URL: <https://www.glami.bg/> 25.02.2021

2. URL:<https://bg.puntomarinero.com/what-is-a-bolivar-meaning/>25.02.2021

3. URL:<https://shipgratis.bg/>04.03.2021

4. URL: <http://antique.bg/product/list/category/36/lang/1>07.02.2021

5. URL: <https://bellamiestore.com/shop/detski-ksilofon-ot-new-classic-toys/>01.03.2021

6.URL:<https://www.alamy.es/foto-hombre-con-roscas-en-su-cabeza-90827114.html01.03.2021

7.URL:<https://depositphotos.com/39507285/stock-photo-kuker-festival-bulgaria.html>26.02.2021

8. URL: <https://www.deviantart.com/yuleto/art/Kukeri-Mask-243999079>12.03.2021

9.URL:<https://bnr.bg/en/post/101072902/sound-of-surva-bells-purifies-and-regenerates>12.03.2021

10. URL:< https://www.alamy.com/stock-photo-prilep-macedonia-february12.03.2021

Ксилофон

Ксилофонът е музикален инструмент от групата на ударните.

  На снимката е показан инструмент състоящ се от дванадесет метални пластини с различна големина, подредени по височина. най-голямата е в розов цвят, следва оранжева, жълта, две зелени в различна тоналност, две сини в различна тоналност, след което цветовете се повтарят. Металните пластини са позиционирани върху дървена рамка под  формата на трапец. По дължината й са разположени две вътрешни прегради. Пластините имат дупки в двата си края.

  Върху ксилофона са поставени две тънки пръчки с топче в единия край.. Чрез тях се извлича звука от инструмента.

Описание:
Десислава Стефанова

Тюрбан

Тюрбанът е вид шапка, представляваща платнена лента увита около главата. Преди да допринесе за увеличаване височината на носителя си, тя се накисва във вода. Слоевете плат обикновено остават влажни цял ден, дори и при сухо и горещо време. Тюрбаните са с различни форми, размери и цветове. Класическите видове са се използвали предимно от мъже.

Изображение

  На изображението се вижда черна трикотажна дамска шапка,  тип тюрбан. Представлява парче плат прилепнало плътно около главата. Започва от линията над веждите и се спуска плътно назад, покрива ушите, но оставя челото открито. В   В най – горната си част е набрана с прещипана по средата преплетена панделка.

Описание:
Десислава Стефанова

Шапка „Панама“

Панамата е шапка, изработвана от листата на вид палма toquilla и за пръв път е видяна от западните преселници на главите на еквадорските селяни още през 17 век. Заселниците възприели носенето на шапката, защото тя била идеално пригодена за местния климат. Истинска популярност панамата придобива в края на 19 век, когато започва „Златната треска“ в Северна Америка. Миньорите често пътували за Калифорния през Панамския канал и така шапката получила името „панама“. Първоначално панамите са се тъкали на ръка, сега те са направени от различни леки материи, но все пак най-често за шиенето им се използва естествен памук.

Изображение

На изображението се вижда синя шапка с равна широка периферия в основата на която е поставена раирана лента. Райетата са в три цвята, светлосин, кафяв и тъмносин поставени  върху бяла основа. Горната част е в класически „Борсалино“ стил. Отличителна черта на шапката са три специфични вдлъбнатини на короната –  детайл за декориране наподобяващ формата на леко скосен триъгълник.

Описание:
Десислава Стефанова

Шапка „Боливар“

Боливарът е широкопола шапка, дължаща името си на латиноамериканският революционер и политик Симон Боливар. Този тип цилиндър се появява в началото на XIX век.

Първоначално боливарите били носени само от високопоставени хора – за бизнес срещи, тържества.

За производството на този вид шапки може да се използва твърд картон, от който се изрязва основата на шапката. основата се нарязва и залепва. За довършителните работи са приложими сатенена материя, филц, драперия и други плътни материали. За по-екстравагантни и стилни шапки се използва комбинация от матови и лъскави тъкани.

Изображение

   На изображението се вижда висока черна шапка, с цилиндрична форма с малка периферия леко извита в долния край в основата на която има тясна черна сатенена лента, декорирана с открояваща се червена панделка наподобяваща формата на перо. В основата на панделката са прикрепени подредени в кръг бели сферични мъниста.

Описание:
Десислава Стефанова

Паун

Паунът е една от най-красивите птици на планетата и от векове се смята за символ на царственост и величие. Днес тя често се среща в големи имения и не се притеснява да дефилира пред публика в зоопарковете по света. Паунът е разпространен в Непал, Пакистан, Бангладеш, Индия и Шри Ланка. Той се среща на места, разположени на до 2000 метра надморска височина. Естествената му среда са гористи местности, джунгли, обработваеми земи, в близост до селища. Любими за него места са храстите и речните брегове. Смята се че прародината му е Индия. Там е бил почитан като символ на Слънцето заради разкошния кръг, който образуват украсяващите го пера. Дължината на тялото му е около 125 сантиметра. Теглото му може да достигне до 4.5 килограма. Опашката му е дълга около 50 сантиметра, кафява е на цвят и се състои от около 20 пера. Над тях обаче има други, около 200 разкошни пера, които покриват опашката и погрешно се смятат за част от същинската такава. Те са дълги около 160 сантиметра и могат да се разперят широко – когато Паунът иска да покаже красотата си пред съперника за дамата на сърцето си по време на брачния период. Всяко от украсяващите пера на Пауна завършва с приличен на око кръг.

Главата, шията и гърдите на мъжкия Паун са покрити с пера в искрящо син цвят, гърбът му е покрит със зелени пера, а долната част на тялото е почти черна. Женският Паун е в по-умерени цветове и няма украсяващи пера над опашката. Перата му може да са обагрени в различни цветове, съществуват различни цветови мутации. Той е тревопасна птица, храни се с плодове, зърна, млади стръкове и кълнове.

  Паунът е полигамен – един мъжкар винаги живее с харем от 3 до 5 женски. Той е доста страхлив и при най-малката опасност се опитва да се скрие в храстите. Може би това му позволява да живее до доста преклонните за повечето птици 20 години.

Описание:

На изображението се вижда невероятно красив паун с голяма, като отворено ветрило,разперена опашка. Тялото му е издължено, с дълга шия в наситено син цвят. Главата му е малка и завършва с остър клюн. Паунът стои изправен на двете си тънки и дълги крачета. От цялата картина най-голямо впечатление прави необикновената му разперена опашка. Тя се състои от множество големи пера в зелен цвят, с кръгли окраски по тях, приличащи на искрящо синьо око.

Застанал наперено на зелена поляна, с фон от зелени дървета, паунът излъчва прелест и величие.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n33-73438-%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BD

Изображение:
Photo by Vivek Doshi on Unsplash

Хамстер

Хамстерът е сред популярните домашни любимци. Малкият му размер и симпатичната муцунка го правят един от най-предпочитаните приятели на четири лапи за хората, които нямат достатъчно място в жилището си, или са алергични към котки или кучета. Най-едрите хамстери достигат до 34 сантиметра дължина. Те са с дълги опашки, които са около 5 сантиметра. Хамстерите са различни по размер и цвят. Кожухчето им може да бъде златистожълто , бяло, шарено, сиво и дори черно.

  Лапите на тези  пухкави топки са много мънички, с добре развити нокти. Повечето хамстери достигат до 10 сантиметра дължина и всички имат специални торбички в бузите си, които им позволяват да събират в тях храна. Хамстерът живее от година и половина до три години, затова се препоръчва да се купува животно, което е най-много на два месеца. Така лесно може да бъде научено на хигиенни навици и да се социализира. Основната му храна са твърди зърна – овес, пшеница, просо. Повечето течности си осигурява от консумацията на плодове и зеленчуци. Храни се два пъти дневно – сутрин и вечер.

  Хамстерът се плаши от силни звуци и е  щастлив, когато стопанинът му разговаря с него с тих и спокоен глас.

Описание:

На снимката, на преден план е изобразен много сладък хамстер със златисто жълт цвят. Застанал е на задните си лапички, върху бял мраморен плот. Предните си е събрал една до друга и е приближил до муцунката си. Козината му е много пухкава и мека. На лапичките си има по-пет розови пръстчета и остри бели нокти. Главата на хамстера е леко издължена с къса муцуна и малки щръкнали продълговати уши. От малкото му розово носле излизат дълги бели мустачки. Очичките му са кръгли, изпъкнали и черни на цвят.

Хамстерът е изобразен на много светъл фон, само в далечината се открояват по-тъмни неясни отблясъци. Тялото му прилича на малка златиста пухкава топчица.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n35-60258-%D0%A5%D0%B0%D0%BC%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80

Изображение:
Photo by Ricky Kharawala on Unsplash

Хамелеон

Хамелеоните са невероятни същества, които владеят до съвършенство майсторството на мимикрията. Те умеят да променят цвета си и така да се сливат с околната среда. Това е израз на физическото им състояние, начин за общуване и им служи като защита срещу хищници. Смяната на цвета им отнема от 20 до 30 секунди. Спящият хамелеон не може да променя цвета си. Има около 160 вида хамелеони, като почти половината от тях живеят на остров Мадагаскар. Най-големите видове достигат дължина 60 см, най-малките – около 2-3 см. Очите на хамелеоните могат да се въртят независимо едно от друго и да гледат едновременно в две различни посоки. Смята се, че притежават отлично зрение. За сметка на това слухът им е доста слаб. Езикът  на това колоритно животно може да достигне дължина по-голяма от тази на тялото му. Чрез него той улавя плячка за стотни от секундата. Когато са развълнувани или уплашени хамелеоните реагират като се подуват, за да увеличат размера си и да изглеждат по-големи. Думата „хамелеон“ се превежда от гръцки като „земен лъв“.

Описание:

На снимката е изобразен хамелеон, застанал в профил, върху клон на дърво. Цветът на цялото му тяло е зелен. Само по върха на главата и гърба му се забелязват няколко кафяви ивици, завършващи по корема му в светло зелено. Главата му е продълговата и прилича на качулка. Окото на хамелеона е зелено, кръгло и доста изпъкнало. Тялото му е издължено, с четири крака с  по-три пръста. Завършва с дълга зелена опашка. Цялата му кожа е грапава,леко набръчкана, без козина. Върху нея блестят, като скъпоценни прозрачни малки камъчета, капчици дъжд. Животното се е хванало здраво за тъмнокафяв клон на дърво със зелени продълговати и тесни листа. Заедно с частта от дървото, на заден план виждаме голяма сива скала – камък.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://www.manager.bg/lyubopitno/lyubopitni-fakti-za-hameleona

Изображение:
Photo by rigel on Unsplash

Носорог

Носорогът е едро животно, което дължи наименованието си на завършващият си с рог странен нос. Това е едно от нещата, които го отличават от другите му рогати колеги, чийто израстъци са на главата. Самият рог е не по-малко необикновен – той не е изграден от костно вещество, а от много тънки слоеве кератин. Състои се от същите вещества, от които и космите, но въпреки това е много твърд. Животното с лекота чупи клони с него или при нужда нанася смъртоносен удар на противника. Някои носорози имат не един, а два рога. Когато носорогът е с два рога, единият рог винаги е по-малък. Основният рог може да достигне до 60 сантиметра дължина. Най-дългият рог, измерван някога, на главата на бял носорог, е бил с дължина 158 сантиметра.Съществуват пет вида носорози – явански, суматренски, индийски, черен и бял. Всички видове се хранят с тревисти растения и само черният предпочита да похапва от клоните на храсти и малки дървета. Този наглед симпатичен ленив шишко много обича да пие вода и да си похапва –  понякога до 70 килограма растителност дневно. Твърдо заема второто място в класацията за най-едри сухоземни животни – първенци разбира се са слоновете. Според вида, теглото им варира между 900 килограма до 4 тона. Малките тежат до 65 килограма. Дължината на възрастните може да достигне до 4 метра, а височината – до впечатляващите 180 см. Много от нас човеците в изправено положение си мечтаят за такава. Макар че са едри животни, противно на очакванията, носорозите  са много пъргави. Развиват завидната скорост от 64 километра в час.

  Може да си мислим, че са едва ли не несъкрушими животни, но всъщност носорозите са доста чувствителни, най-вече по отношение на кожата. Тя лесно се разранява и страда от ухапвания от насекоми. За да я пази, носорогът често се въргаля в калта. Предполагаме че са чувствителни и по душа, така че препоръчваме да не ги наранявате, наричайки ги в очите „дундьовци“.

Описание:

На снимката е изобразен голям сив на цвят носорог, застанал на четири крака в профил. Тялото му е голямо, издължено и кръгло, шията му е едра и мощна, на нея се вижда голяма гънка. Крайниците му са масивни, но сравнително къси и завършват с три пръста, като на края на всеки пръст има широко копито. По кожата няма козина, тя изглежда много дебела и груба и е покрита с различни по размер гънки. Главата му е голяма и продълговата по-форма. На върха на муцуната, над носа си, носорогът има дълъг и остър рог, а над него има втори, наполовина по-къс от първия. Цветът на двата рога е сиво-бял. Очите му са малки, кръгли и черни. Двете му продълговати уши на върха на главата са клюмнали на две страни. 

  Носорогът е сниман на фона на тъмна и студена гора от дървета без листа, с прехвърчащ ситен снежец, приличащ на блестящи едва забележими бели точици. Той изглежда спокоен и дружелюбен, а в погледа му личи мъничко тъга. Но последното е само предположение.

Описание:
Мирослава Панталеева

Източници:

https://miau.bg/n36-107961

Изображение:
Photo by Ronald Gijezen on Unsplash