„Кукувица и петел“ /басня/ от Иван Крилов

„-Как пееш, мили петльо, ясно, сладко!

-А ти пък, моя кукувичице добра,

тъй песните извиваш равно, гладко,

че няма като теб певица в таз гора!

-Ах, кумчо, цял живот съм аз готова

да слушам всяка твоя песен нова.

-Но, хубавице, а пък аз,

кълна се, честно слово,

щом млъкнеш, чакам всеки час,

кога ще почнеш пак отново.

Отгде се взима този глас

тъй чист, висок и плавен?

Та вий не сте от род прославен,

а в песните-какво е славеят пред вас!

-За тез слова- промълви скромната кумица –

от все сърце благодаря,

но, кумчо, аз по съвест ще те уверя,

че пееш по-добре от райска птица-

туй знае цялата гора…

Но чу ги врабчо и им викна:-Разберете,

напразно със хвалби гърла дерете-

и двама ви не бива за пара!“

Аз вярвам, кукувичката че сте разбрали

защо към петля ласките не жали:

защото петльо кукувичката пък хвали…

Изображение:

Картинката е графична в черно-бели цветове. На преден план виждаме един едър и красив петел, кацнал на дървена ограда и гледащ намиращата се срещу него кукувица. Изглеждат като омагьосани един от друг, погълнати от обаянието на ласкателствата, които си разменят взаимно.

Петелът стои изправен на оградата с наперена гръд и леко разтворени крила. Единият си крак е вдигнал нагоре и е свил тънките си пръсти. Само един от четирите му пръста стои изпънат с острия си нокът и наподобява сочещ показалец. Главата си е обърнал настрани в ляво и гледа към кукувицата. Тя пък, като че в очакване, е отворила човка и е извила врат към него. Явно е че се радва на поредната възхвала на изкуството и на певица. Петелът е много красив. На малката си глава има голям килнат гребен започващ от основата на късия му извит клюн. Клюнът стърчи над главата му като корона. От врата към гърдите на птицата се спускат дълги, тънки и красиви пера, падащи едно върху друго. Гърдите и корема му са обсипани с пухкаво оперение, а на крилата и на опашката има дълги красиви пера. Изглежда величав и недостижим…

  Дървената ограда в която петелът е впил здраво нокти е измайсторена от един дълъг ствол на дърво, като преди това то е очистено от страничните си клони. Поставено е да лежи между две къси също дървени колчета, забити в земята. Оградната конструкция е прикрепена със здраво усукани въжета. Под тях има още един ствол на дърво, съставляващ долната част на оградата. Видно е, че това е стволът на бреза- с бяла кора на места изпъстрена с черни къси резки по фината кора. На тази селска ограда е кацнала и кукувицата. Извила врат към петела явно се наслаждава на хвалебствените слова по свой адрес и също му отговаря подобаващо. Тя е в пъти по-дребна по размер. Леко разперила криле, сякаш готова да отлети, но задържана от прекрасния разговор. Птицата е красива, с гъсто тъмно оперение, на места с бели участъци, което подсказва, че не е с изцяло тъмна окраска. Крачетата и са също тъй тънки, с дълги остри пръсти, завършващи с извити нокти.

  В далечината зад двете птици се простира широко поле покрито с гъсти полегати треви, а насред него като змия се извива път. Той води до две къщи, виждащи се на заден план.   Те са с дълги скосени покриви и с комини, кацнали по средата им. По димът излизащ и виещ се като кълбенца е ясно, че е късна есен и огнището вече гори. Небето е изрисувано с множество напречни линии, вероятно изобразяващи посоката на духащия вятър. Един красив купест облак се носи из него, без да се интересува от величественото присъствие на разговарящите птици на оградата.

Баснята ни кара да се замислим над самооценката си, различаваща се доста от реалността, която понякога сме склонни да си поставим. В такъв момент изглеждаме доста нелепо, и дори е възможно да станем обект на присмех. Само можем да си пожелаем, точно тогава около нас да се намира някое  честно и искрено врабче, което да ни спаси от подобна конфузна ситуация, стига да проявим достатъчно разум, за да се вслушаме в думите му… Не бива да приемаме ласкателството и да се възгордяваме от прекомерно хвалебствените думи, а да стоим далеч от лицемерието. Няма нищо по-хубаво от скромността и реалистичността и от простата блага, честна дума. Делата ни определят самите нас и за тях думи не са нужни!

ИК. „ПАН“
Художник: Мирослава Николова
Описание: Ивелина Дамянова

Владимир Вазов

Владимир Вазов е български генерал, водил българските части при успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война.

Ген. Вазов е роден през 1868 г . в гр. Сопот в семейството на Минчо и Съба Вазови. Негови братя са патриархът на родната литература Иван Вазов, ген. Георги Вазов и политикът Борис Вазов. Получава военното си образование в Шумен, а по-късно специализира в Германия. Започва своята армейска кариера в артилерията. Ръководи български военни подразделения през Балканските и Първата световна войни. При Дойран показва изключителна храброст като неговата част успява да запази позицията срещу неколкократно по многочислен английски противник. Няколко години след края на войната е произведен в чин генерал.

По-късно влиза и в политиката на страната на антикомунистически сдружения. В периода 1926 – 1932 г. е кмет на столицата София като големите му постижения са изграждането на рилския и витошкия водопровод, модернизиране на градски транспорт и превръщането на София в един от най-зелените градове в Европа. През 1936 г. английски военни ветерани го канят в Лондон на конгрес на Британския легион в чест на победата на английската армия по време на Първата световна война. Там го посрещат с най-големи почести като водещият на парада генерал Хамилтън дава заповед „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят при Дойран!“

Умира в село Рибарица през 1945 г.

На снимката виждаме мъж на средна възраст в парадна военна униформа с няколко ордена по нея. Лицето му излъчва строгоста фигурата му – решителност. Косата е прошарена, сресана настрани, очите пронизителни, с добре оформена брада.

Проф. Васил Златарски

Проф. Васил Златарски е български историк и археолог, направил едно от най-детайлните проучвания на българското Средновековие. Най-известното негово произведение е „История на българската държава“.

Роден през 1866 г. в Търново в заможно и будно българско семейство. Завършва история в Санкт Петербург и после специализира в Берлин. Той е един от първите преподаватели в Софийския университет. Много често професорът чете лекции в Русия, Чехия и Хърватска, където получава и почетни научни степени. Умира в София през 1935 г.

На снимката виждаме официално облечен мъж на средна възраст със сако, риза, вратовръзка и балтон. Мустаците му са добре оформени, леко завити нагоре, брадичката е подстригана късо. Косата също е подстригана късо и изглежда много добре поддържана. Изражението на лицето му показва известна строгост, но и висока степен на интелигентност.  

Фотография „Залез сгушен в планината“

Пред нас има фотография, уловила красотата на българското плодородно поле, сгушено под покровителството на планината, обагрена в цветовете на залязващото слънце.

На преден план пред нас се разкрива едно широко плодородно поле. От дясно на фотографията виждаме криволичещ асфалтов път, който преминава покрай полето. Точно пред нас се шири дълга тревна ивица с наситено зелени, високи и свежи треви. Тя е като своеобразен разделител на изораното и на места вече засято поле в ляво на изображението и пътя от дясно на снимката. Полето пред нас е на правоъгълни участъци-едни изорани със сипкава, кафява и вероятно мокра почва и други вече озеленили се от новопокълналите житни растения. Полето е равно и широко, а  напред в далечината виждаме бели сгради, леко прикрити зад силуетите на растящите широколистни дървета в близост. Короните им са големи и гъсто озеленени. Цялото поле е заобиколено от дълга планинска верига с полегати върхове в синкаво сиви цветове. Небето над полето и планината е в различни окраски. Сякаш феерични воали се носят из небесното пространство и се сливат от наситено жълти към бледо розови и бели, сетне в сивкаво сини, а отгоре им като пазители се реят големи сиво бели облаци.  Те изтъняват на места, някъде изгубили части от себе си, продължаващи своето плаване из висините. Прекрасно е! А слънцето се спуска зад полите на планината… Жълто червен лазур над свежо зелено, безкрайност, красота, път, вечност…

  От дясно на изображението виждаме едно високо дърво с огромна и царствена корона. То сякаш тихо зове преминаващия да спре и да се полюбува на родната ни благодатна природа…

Изображение:
личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Маца в каца /стихотворение/ Асен Разцветников

„Наша маца падна в каца

и към Климе жално мяца:

„Бате Климе с благо име,

моля ти се извади ме,

че е лошо тука зиме,

ще ти хвана на тавана

пет мишлета със гащета,

шест врабченца със звънченца,

седем врани със сукмани!“

Описание:

Изображението е графично и пресъздава комичния момент на изпаднала в беда котка. Пред нас има нарисувана една голяма дървена каца. Тя е от дебели извити като дъга сухи и здрави летви-вероятно дъбови или акациеви, плътно наредени едни до други и пристегнати със здрави и широки метални обръчи. Кацата е кръгла като в горната си отворена част е по-широка и леко се разширява в средата, след което се стеснява към основата. Пълна е с вода, а в средата й пляска с лапи нещастната котка. Главата й е над водата, а с предните си лапи се опитва да намери изход от това положение. Около нея художникът е нарисувал вълнисти линии, което ще рече, че мацата плиска във водата. Гледа с оцъклен поглед, ушите и стърчат, козината й сякаш е сплъстена и сплескана, а мустаците висят безжизнени към водата. До нея над бъчвата наднича момче. То гледа и се смее широко. Косата му е права и добре сресана, с гъст бретон.  Лицето му е пълничко, а нослето – мъничко. Облечено е в риза под яката на която се спуска дълга черна вратовръзка. Носи черни панталони. С дясната си ръка момчето се е хванало за отвора на бъчвата, а лявата е поставило от страни точно под здравия метален обръч. Зад тях има висока колкото малкия зрител дъсчена ограда. Изработена е от широки летви, наредени едни до други. Дъсчената конструкция се държи на две допълнителни греди, през които минава една надлъжна по дължината на цялата ограда. Някои от частите на оградата са по-високи от другите, защото явно не са рязани под размер. По цялата им дължина преминават прави линии-по-дебели и по-тънки, сякаш че дървото е обработено и сковано още докато е било мокро. Затова са се образували и цепнатини по дървените летви щом са изсъхнали. От горе на оградата в дясно има пет мишлета. Видно е, че си умират от радост, виждайки беззащитността на своя враг-котката. Мишлетата са съвсем мънички. Стоят изправени на крачетата си и като че танцуват. Някои от тях са вдигнали радостно ръце и всички са с изправени тънки опашки, приличащи на игли. На крачетата си имат обувки, носят блузки и шорти на райе. От дясно на снимката се вижда един здрав клон на дърво, растящо зад оградата. Там всичко също кипи от забавление. Четири красиви птичета, вероятно врабчета, са надвесени над момчето и котката, а до тях стоят още две свраки. Птичетата са много красиви, с фини перца и изпънати зад тялото крилца. Отворили са човки и чуруликат приповдигнато. До тях и свраките са отворили дълги и остри човки. Те приличат на разтворени ножици. В долната част на човките им виждаме и тънък език. Те са доста по-едри от другите птичета и съвсем черни. Имат по малко бяло оперение на коремчетата си. Три камбанки също са закачени на клона.

Дали момчето ще извади котката, по-скоро, защото всички знаем колко неприятна е водата за представителите на този животински вид? Все пак те поддържат старателно тоалета си и се къпят и решат, докато пригладят всяка частица козина, единствено чрез езика и лапите си. Колко ли са щастливи мишлетата и птичките, ставали обект на нападения от страна на котката? Сега съдбата се е обърнала и техният естествен враг е в беда. И ще трябва да разчита на добротата на своя стопанин…

ИК “ПАН“
Автор: Асен Разцветников
Издание:“Щурчово конче“

Илюстрации:
Вадим Лазаркевич и К. Каменов

Описание:
Ивелина Дамянова

Печатно и ръкописно „Б“-главно и малко

Б е втората буква от нашата азбука.

Главно печатно Б.

 Продължаваме да изписваме буквите в разчертаните редове, следвайки мислената разделителна линия, която дели реда на две части.

 Първият елемент на главната печатна буква Б е една права черта, която пускаме от горната част на реда до основата му. Прекъсваме писането. След това поставяме писеца отново в горната част на реда, точно там откъдето сме започнали писането на първия елемент. Правим една вертикална черта на дясно, точно по реда, която е с размер ½ от дължината на първия елемент. Така и двата елемента са изписани. Третият елемент е едно полу кръгче, приличащо на коремче, което правим и съединяваме с първия елемент. Поставяме писеца на химикала плътно до първия елемент-правата черта, от вътрешната й част, малко над разделителната линия на реда и започваме да изписваме почти затворено кръгче. Посоката на писане е от ляво на дясно, сякаш правим кръгов завой преди да стигнем отново до правата черта, но в нейната основа. Така се получава едно леко изпъкнало кръгче, плътно прилепено към правата черта, а отгоре му има една вертикална черта. И буквата Б е изписана. Може да си я представим като свием пръстите на лявата си ръка в юмрук и сочим надолу. След това изпъваме палеца и показалеца си максимално. Дясната ни ръка също свиваме в юмрук, но да сочи нагоре. След това изпъваме палеца и показалеца. Показалеца го присвиваме, като така се получава нашият полукръг и го прилепяме плътно към другата ни ръка с изпънатите палец и показалец. Изпънатият палец на дясната ни ръка се допира плътно до върха на правия показалец на лявата, сочещ надолу, а присвитият показалец на дясната се прилепя също към показалеца на лявата. И ето я печатната Б.

Ръкописно печатно „б“.

Малка печатна буква „Б“ пишем в реда и следваме разделителната линия. Буквата се състои от два елемента. Първо изписваме едно кръгче, което е леко елипсовидно. Започваме изписването като поставяме писеца точно върху разделителната черта в междуредието. Правим  движение в кръг от горе на долу от ляво към дясно, като прекъсваме писането щом с писеца достигнем точката на започване на писането. Така се получава едно събрано, не много широко кръгче. След това от лявата страна на кръгчето изписваме една дъга. Тя започва от лявата част на кръгчето и се изписва нагоре към горната част на реда, като се опира в него. И малкото печатно „б“ ни е изписано.

Може да си го представим така. Едно яйчице, което стои изправено, а от дясната му страна има залепено едно перце, което седи над него. Перцето е леко спуснато над яйцето, но върхът му е изпънат нагоре.

Ръкописно главно „Б“

Ръкописната буква „Б“ също се състои от три елемента. Пишем и следваме мислената ни разделителна линия, деляща реда на две части. Първият елемент е едно бастунче, обърнато с дръжката надолу, опряна в основата на реда и сочеща на ляво. Поставяме писеца в горната част на реда и пускаме черта със съвсем малък наклон към дясно, от горе надолу към основата на реда. Точно преди да стигнем долната част на реда плавно продължаваме писането и правим една дъга на ляво, която поляга на реда и се издига над него съвсем малко. Първият ни елемент е изписан. След това правим коремчето на буквата по същия начин, както при главната печатна буква. Поставяме писеца на химикалката от вътрешната страна на обърнатото с дръжката на долу бастунче, малко над разделителната черта. Правим въртеливо движение от горе на долу, от дясно към ляво, като достигаме основата на реда и съединяваме с бастунчето. Третият елемент също наподобява бастунче, което сякаш е поставено да лежи почти прилепено под горната част на реда по вертикал. Дръжката му е от лявата страна и сочи надолу към основата на реда, а върха на обърнатото бастунче е под него. Двата елемента не се съединяват. В средата на горната част на разделения ни от мислената линия ред, точно над мястото където сме изписали обърнатата дръжка на бастунчето от първия елемент започваме да пишем последния. Правим едно движение прилично на дъга, по посока на дясно, към горната линия на реда/целия ред/ и щом почти го докоснем изправяме линията и продължаваме писането. Така се изписва и последният елемент. Дръжката му седи спусната към обърнатото бастунче, а правата му част е с дължина, колкото изпъкналото ни коремче на буквата.

И вече сме написали буквата.

Малко ръкописно „б“

Малката ръкописна буква „б“ пишем почти по същия начин като печатната, а разликата е само в издигащото се към горната част на реда бастунче. То е прилепено към елипсовидното ни кръгче от дясната му страна. Изписваме първият елемент на буквата отново в долната част на разделения ни ред. От разделителната ни линия правим едно движение в кръг от ляво към основата и надясно, към точката от която сме започнали писането. Така получаваме кръгчето. Щом докоснем точката от която сме започнали писането, кръгчето ни се затваря, а ние продължаваме писането без да спираме и на бастунчето, докато достигнем горната част на реда. При писането му леко го изнасяме към вътрешната част или това е над кръгчето, а преди да достигне до горе го изписваме с лек наклон в дясно. Така имаме вече буква „б“. Може да си я представим така: като една половина от очила с кръгли стъкла и с обърната дръжка на обратно, която е поставена да стои върху стъклото със стърчаща нагоре дръжка, при това обърната на обратно.

Описание:
Ивелина Дамянова

Борис Христов

Борис Христов е български оперен певец – бас работил през голямата си част от живота си в Италия. Определян е като един от най-великите оперни изпълнители на 20ти век. Роден е през 1914 г. в гр. Пловдив в. Баща му е виден деец на ВМРО. Като дете  семейството се премества в София и неговия талант е забелязан по време на участията му в хора на катедралата Александър Невски. С помощта на цар Борис III е изпратен да продължи музикалното си образование в Италия. Въпреки, че притежава и юридическо образование Борис Христов се отдава на операта. Изявява се в най-известните световни оперни театри, като Ла Скала в Милано, Метрополитън Опера в Ню Йорк и др. По време на комунистическия режим остава да живее и работи в Италия с което си навлича гнева на властите в България. След смъртта си завещава голяма част от имуществото си на българската държава.

На снимката виждаме Борис Христов облечен с балтон според модата на 70те години. Носи костюм с бяла риза и вратовръзка в тъмен цвят. В ръката си държи елегантно бомбе. Погледът му е артистично замечтан, а косата му е буйна и черна на цвят. Лицето му е с ясно изразени черти и гъсти вежди. Сниман е пред масивна сграда, вероятно оперен театър.

Описание:
Стоян Досев

Цар Борис III

Цар Борис III е цар на България в периода 1918 – 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира след края на Първата световна война. Представител на знатния род Сакскобургота, който е бил в родствени връзки с повечето кралски дворове в Европа. Народът го нарича Обединител, защото макар и за кратко обединява в границите на царството и македонските земи. По време на неговото царуване България окончателно си възвръща Южна Добруджа, както и бележи сериозно икономическо и обществено развитие. Използвай добрите си дипломатически умения цар Борис успява да запази страната от директно участие във Втората световна война, както и да спаси българските евреи от нацистките лагери на смъртта. Внезапната му смърт през 1943 г. води до сериозна политическа нестабилност в страната.

На портрета виждаме цветно изображение на българския монарх. Борис III е в парадна униформа окичена с ордени и медали. Очите му са светли, а Косата – къса. Има добре оформени мустаци. Лицето му е слабо, с ясно изразени черти.

Описание:
Стоян Досев

„Човекът и сатирът“-басня от Езоп

„Разказват, че някога човекът и сатирът* решили да се сприятелят. Но ето че настъпила зимата, стегнал студ и човекът все си духал на ръцете, вдигал ги до устните си. Сатирът го попитал защо прави така, човекът отговорил, че си топли ръцете в студа. После седнали да обядват, а ястието било много горещо. Човекът си вземал по малко, вдигал късчето до устата си и го духал. Сатирът отново го попитал защо прави така и човекът отговорил, че охлажда ястието, защото е прекалено горещо. Тогава сатирът казал:

-Няма да излезе нищо от нашето приятелство, друже, щом от едни и същи устни излиза ту топлина, ту студ.

Баснята може да се тълкува по различен начин, в зависимост от възприятията на читателя. Може би Езоп е искал да ни каже и това, че никога не може да се доверяваме на някой, който е различен и се мени според ситуацията. Трябва човек да доказва чрез действията си принципност.

*Сатири- горски божества, придружители на бога на виното и веселието Дионис.“

Изображение:

Рисунката е графична и пресъздава срещата между човекът и сатирът. Те стоят един срещу друг и явно си говорят. Човекът е слаб, висок и добре облечен. Видно е, че му е доста студено. На главата си има голяма шапка с периферия, изпод която се подава надиплен шал, минаващ покрай ушите и усукан около врата му. Отпред на гърдите си е закопчал наметало, спускащо се върху гърба и покрай ръцете, с дължина до коляното. От вътрешната част то е изрисувано с множество дребни щрихи и точки, което подсказва, че е меко и обемно за да го топли. Изглежда и доста вехто, пораздърпано в краищата. Под наметалото мъжът носи богато надиплена риза със свободно падащи ръкави, красиво извезана с орнаменти в края й. Върху нея, през кръста, има привързан пояс на който от дясната си страна, човекът е закачил делва. Обут е в плътен панталон, а на краката си носи цървули от мека кожа. От глезените до коляното върху крачолите на панталона са привързани тънки платнени ленти, които се кръстосват. Те придържат панталона плътно към краката, вероятно за да запазят топлината и да не пропускат студения въздух. От позата на човека –леко прегърбен, с присвити в коленете крака и събрани ръце с длани пред гърдите, насочени към устните, се разбира, че му е много студено. До лицето му има фини линии, образуващи леко облаче. Това е парата от дъха на мъжа, докато издува бузи и издиша топлия си дъх към премръзналите си ръце. Срещу него стои сатирът. Той е изправен и една глава по-висок от човека. Лицето му е грозновато, с човешки черти, а тялото подобно на коза. Има малко чело, дълъг и гърбав нос, тънка плътно затворена уста и дълга брада. Две големи остри уши стърчат, а между тях има гъст рошав сноп коса или козина и чифт рога извити като куки. Цялото му тяло е покрито с козина, падаща на снопове- по гъста по краката и гърдите. Ръцете му са също така покрити с козина, но дланите и пръстите са му човешки. Краката му са като на двукопитно тревопасно животно. С едната си ръка сочи към човека, а с другата държи една тънка и крива пръчка, опираща в земята. Намират се на гола полянка, а в далечината зад тях има няколко високи дървета.

ИК „Пан“

Илюстрации:
Мирослава Николова

Описание:
Ивелина Дамянова

Фотография чешма село Комщица

На фотографията е заснето едно прекрасно момиченце, което се е пресегнало към красива и солидна каменна чешма на фона на обагрени в есенни цветове поляна и гора.

Малката принцеса на снимката е около две годишна. Има прекрасни руси букли, спускащи се до рамената. Косите и светят със слънчеви отблясъци. Има хубави пълнички бузки и снежнобяла кожа. Момиченцето е облечено с червена памучна блузка и мастилено синьо панталонче от същата материя. На крачетата си носи красиви бели обувки, нашарени отстрани с мънички златисти сърчица. Госпожицата се е хванала с едната си мъничка ръчичка за коритото на чешмата, докато с другата се пресяга, разперила пръстчета, към течащата над него вода. Толкова е голямо желанието й да достигне струята, че дори се е повдигнала на пръсти. Прекрасно, слънчево ангелче! Чешмата пред нея е много красива. Голяма, с широко и дълбоко корито. Изцяло е изработена от плоски червени камъни. Лицевата й част е от по-висока стена, от която в центъра излиза тръба, с кранче накрая. То е изнесено по-напред за да може свободно човек да борави под течащата струя или пък да пие. По ширината на коритото също има по една висока стена. Всяка от тях в най-горната си част е с височината на надлъжната стена и се спуска косо надолу, докато достигне края на коритото по ширина. Стените обграждащи коритото са солидни и здрави, като върху тях са поставени гладки каменни плочи по цялата им дължина. Впечатляващи са двата гълъба, кацнали в края на всяка една от двете страни на чешмата и красивия бял кръст, поставен в центъра на надлъжната стена. И двата гълъба са майсторски направени от бял камък или мрамор. Имат елегантни телца с леко спуснати криле и красиви опашки. Сякаш се гледат един друг, или може би наблюдават красивото момиченце… А белият кръст отгоре сякаш придава още по-голяма божественост на иначе неземно красивата гледка. Пред чешмата има площадка изработена от сиви камъни, която изглежда малко неравна. Навсякъде природата изпълва фотографията с разноцветни краски. Зад чешмата има гъсто растящи храсти-някои с оголени клони, други запазили част от листата си в зелени, жълти и червени цветове. Виждат се и червени плодчета по някои от тях, вероятно шипки. На заден план виждаме малък участък неравна поляна, а над нея красива гора. Дърветата са разпръснати на различни места из поляната. Едни по-високи, други по-ниски, с оголени корони или с листа по тях. Жълти, червени, зелени, кафеникави в различни нюанси, дърветата представляват разноцветни петна, сякаш някой художник е разплискал палитрата си с топли и красиви багри. Фотографията ни носи умиление и възхита. Прекрасно съчетание на чистотата и красотата на детенцето и дивата, недокосната природа. Поглеждайки към снимката, човек открива красотата на живота, красотата на сътворението! И едно прекрасно русо слънчице!

Изображение:
личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова