Беше едва двадесет и две – двадесет и три годишен млад мъж с наивно и спокойно лице, с черни и кротки очи и с розови бузи, покрити с мъх като праскова през есента. Над горната му устна тънките мустаци очертаваха абсолютно правилна линия, ръцете му като че ли се бояха да се отпуснат, от страх да не се подуят вените им. От време на време той пощипваше края на ушите си, за да изглеждат нежни и прозрачни. Говореше малко и бавно, поздравяваше често, смееше се безшумно, при което откриваше зъбите си, които бяха хубави и за които навярно се грижеше много, както и за цялата си външност.
Из „Тримата мускетари”
Александър Дюма
ИК „Д. Яков” и др., 1992
Подбор на описанието:
Валерия Вълева