Още от пръв поглед картината ни прави впечатление с мрачния си изглед. Самата обстановка е потискаща. Тежки и черни облаци, предвещаващи бури и беди, са надвиснали над морската шир. Тези предвестници на стихията още не са достигнали до открояващият се в далечината бряг, към който духа жесток вятър. Поляна от тъмна трева и мъртви дървета се извиват яростно под напора му. Вихрушка от листа се носи във въздуха.
На фона на тази студена и всяваща страх обстановка съзираме бяла църква, която сякаш блести сред черните облаци. Дървената ограда на преден план също е бяла, както и вратичката на църковният дом, разделяща пътеката от двора. На колоната до вратичката е завързана голяма камбана, вероятно целта и е да оповестява за посетители.
По пътеката върви жена облечена с черна старинна рокля, загърната с дебел сив шал и бяла яка на шията. От лявата и ръка виси черна, малка чантичка. Косата и е сплетена на венец отзад на тила, – част от нея е скрита под шапка с черна нишка около периферията. Погледът и е сведен към книга, която държи в ръце.
Вероятно жената току що е напуснала храма, но все още чете молитви. Можем да предположим, че съпругът и е морски капитан, който се намира в откритото бурно море. Единственото, което може да направи тя е да се помоли на по висши сили за неговото оцеляване и благополучно завръщане.
Описание:
Натали Платнарова