Бернис иска да наведе така гърба си и да постави лакътя си, както е необходимо, за да се чувства спокоен.
…
Бернис мечтае. Той е спокоен: „Подредих всичко.” Вчера беше заминал от Париж с вечерния бърз влак; каква странна ваканция. Той е запазил смътния спомен за някаква мрачна и шумна бъркотия. Ще страда по-късно, но в тоя миг оставя всичко зад себе си, сякаш всичко продължава извън него. В тоя миг му се струва, че се ражда заедно със зората, която възлиза, и че помага – ранобудникът – да се построи тоя ден. Той мисли: „Аз съм само работник, аз установявам пощенската връзка с Африка.” А за работника, който всеки ден почва да изгражда света, светът започва в тоя ден.
…
Толкова още недовършени неща го свързваха със самия него. И изведнъж се бе почувствал свободен. Бернис почти се плаши, като вижда, че е съвсем свободен, свободен и за смърт.
Из „Южна поща”
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Издателство МАРАШ, 1994
Описание:
Валерия Вълева