Най-високият връх в България на тази снимка е сниман през вечер, от разстояние, така че да се вижда сградата, кацнала на върха му вляво на снимката. Това е метеорологична станция. От сградата излизат антени, железа и комини, които на снимката изглеждат като иглички, тъй като е снимано от далеч. Вдясно се виждат по-ниски върхове и долини. 2/3-ти от снимката е заета от планината отдолу нагоре, а останалото пространство – от небето.
Това е зимен пейзаж. Планината е покрита със сняг, който на места, поради острите, отвесни скали не може да се задържа и е паднал. В откритите пространства на планината – върховете също няма сняг, най-вероятно защото е ветровито. Там където снегът липсва, в средата на снимката и в дясно, скалите са черни и тъмни. Останалата част от планината е бяла.
Сниман от тази точка върхът прилича на човек, завил се с одеяло, полегнал наляво, който се вижда от гърдите нагоре. Главата е върха, с метеорологичната станция най-отгоре – всичко останало е одеялото на полегналия човек.
Прозорците на станцията светят и е огрята от залязващото слънце, обагрено в златно-жълто.
В дясната част, разположени в планината като малки точки, се виждат още 2 светлинки, може би на хижи или други сгради.
Небето е с многообразни цветове. Над планината цветовата гама прелива в лилаво. Залязващото слънце го оцветява в бежаво, розово, кафяво, оранжево червено. Тъй като слънцето залязва зад метеорологичната станция, точно над нея небето е най-тъмно. Колкото по-надясно се вгледаш се появяват още и още цветове.
Описание:
Ренета Богданова