… Виржини беше момиче на нейна възраст, по-едра от нея, черноока, хубава, въпреки малко продълговатото й лице. Беше облечена със стара черна рокля с волани, с червена панделка на врата; а прическата й бе грижливо направена, кокът бе стегнат в синя мрежа. Спряла за миг посред средната пътека, тя присви клепачи, сякаш търсеше някого; после, когато забеляза Жервез, мина покрай нея наперена, надменна, като поклащаше бедрата си, и се настани на същия ред, пет корита по-далеч.
Емил Зола
Из „Вертеп”
Описание:
Валерия вълева