Картината ,,Викът“ е експресионистка творба на норвежкия художник Едвард Мунк от 1893г. Както с повечето си творби, Мунк рисува няколко версии на картината си. Най-известната, която ще бъде представена в това описание, е масленият вариант. Съществуват още живописни варианти и една литография.
Основна фигура на картината е една деформирана човешка фигура. Тя е облечена в черно, но тялото й е изкривено. Изкривяването не е голямо, но стойката на фигурата е неестествена. Субективността на реалното, дисторцията и липсата на пропорции са характерни за експресионизма. Фигурата е обвила ръце около издълженото си лице. Жест, характерен за хора, които са разтревожени. Образът има неособено дефиниран нос, по-скоро само две ноздри и леки очертания около тях, няма вежди и коса. Най-силно изпъкват на лицето му широко отворените очи и уста. Има нещо призрачно в начина, по които изглежда, в бледостта на кожата му, овалността на формите му и мистериозността на същността му. Трудно е да се каже от какво е породен викът му.
Образът се намира на кей, който е изобразен под ъгъл, за да може да се остави повече място за представяне на морския пейзаж и небосвода на заден план. Водата е в тъмносиньо с по-светли ивици, изписани отгоре, има и бели участъци, върху които са нанесени и леки щрихи на жълтото, за да се получи ефект на слънчев отблясък. Водата е буйна, кривейки по пътя си.
Небето е една от най-интересните части на творбата. То представлява няколко ивици от оранжево, с малки примеси на бяло и синьо. Има една вълнообразност на линиите. Наситеността на оранжевия цвят е неестесвена и е пример за абстракцията на цветовете, характерна за експресионистите.
Мунк пише за картината: „Вървях по пътя с двама приятели – слънцето залязваше – внезапно небето стана кърваво-червено – спрях, почувствал изнемога и се опрях на парапета – кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града – моите приятели отминаха напред, а аз стоях там, треперещ от тревога – и усещах един безкраен вик, пронизващ природата.“
Според някои той е обрисувал реалния вид на залеза по онова време, чиито цветове са били повлияни от изригването на вулкана Каракотоа. А според други цветовете са били използвани, за да се породи едно чувство на тревога и неспокойство, каквито е пораждало мястото, което се смята, че е вдъхновило картината. А именно един път над Осло, близо до който са се намирали касапница и лудница. За някои теоретици Перуванската мумия, със своите изкривени форми и ръце около лицето, е била една от музите на твореца при изграждане на човешката фигура. Образът на картината е даван като пример за символ на няколко заболявания.
При интерпретацията на творбата, тя често е смятана за символ на страха, универсалния ужас и душевното страдание. Твърди се, че първоначално е била наречена ,,Викът на природата“, име, което носи нови асоциации, но много изкуствоведи смятат, че картината изобразява емоции, характерни единствено за човечеството. А имено самотата на неразбрания интелектуалец, болката от отчуждението и безсилието, което изпитваме, пред мощта на природата и света.
Има много мнения и е трудно да се каже, кое е най-достоверно. Двете черни фигури, които са на заден план, също подлежат на различни интерпретации. Не може да се прецени дали те идват към основния образ на викащия човек и са причина за страха или се отдалечават от него и засилват чувството на самотност и нещастие.
Картината и до ден днешен вълнува много хора и остава едно от най-значимите произведения на модерното време.
Описание:
Жанин ал-Шаргаби