Под горещото огнено небе, като морско чудовище се вият тъмните ледени води на фиорда. В средата, между тях, върху дървен мост самотна фигура е извила тялото си, обхванала е главата си с ръце, опулила е очи и е разтегнала уста в непреодолим ужас граничещ с лудост. Два неясни, безразлични силуета се отдалечават зад гърба й, глухи за нечовешкия писък пронизващ хаоса от безнадеждност, меланхолия, самота и страх.
Описание:
Димитър Желязков