Известният венециански живописец Тициан Вечелио винаги се е възхищавал от света и е ценил красотата му. Особено трепетно майсторът на четката се е вълнувал от античността. Древните персонажи му се стрували живи, затова той смело премествал митологическите герои в своята епоха.
Така неговото известно платно «Венера» се отъждествява с богинята Венера. Картината е нарисувана за Урбинския херцог, който в 1538 година поръчва на Тициан две работи – свой портрет и изображение на голо тяло. Съществуват две версии за това, кой е бил модел на художника. По едната от тях, Тициан е обрисувал образа на младата девойка Джулия Варано – невеста на Гуидобалдо. По друга версия – своята любима жена. Битувало и такова мнение, че платното имало сходство с друга картина на Тициан – портрет на Елеонора Гонзага, майката на Гуидобалдо.
Независимо как точно е било, но на картината на Тициан е представена млада венецианка, истинска златокоса красавица с игрив поглед и нежно тяло. Девойката изглежда смутена, но уверена в това, че е красива.
Място на действието на картината е стая в богат дом. На преден план, в обстановка на дворцов разкош, в постелята си лежи Венера. Погледа и е устремен към зрителя. С лявата си ръка прикрива скута си, който е станал своеобразен център на композицията. В дясната си ръка държи букетче цветя. Близо до краката и е заспало кученце. В далечния план художникът е изобразил две слугини, занимаващи се с обичайните си дела.
Смисълът на картината е умело скрит. Едни го интерпретират като съпружеска вярност, отчитайки това, че на прозорчето стои мирта – символ на брака. Други са уверени, че Тициан е създал портрет на куртизанка, предлагаща себе си на публиката.
Самобитността на почерка на Тициан е намерила своето отражение във Венера Урбинска. Живописецът е изобразил всичко с присъщата му натуралност, демонстрирайки високо ниво на майсторство.
Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com