Върба

„Върбата е едно от най-нежните и красиви широколистни дървета, които виреят в България. Обича влажни местности, затова се среща най-често край реки и други водни басейни. Има голяма коренова система, която се заплита в почвата и не позволява на бурните води да изронят речните корита и бреговете. Вирее и във високите части на планините, като може да се срещне до 1600 м. надморска височина. Живее до 100 г. а когато стеблото й изсъхне в него се образуват кухини, които са идеално убежище за различни птици и животни.

На височина върбата достига 30 м., а в диаметър 1,5 м. Листата й са силно продълговати и заострени, дълги 5-12 см., широки 1-3 см., като по краищата са ситно назъбени. Цветовете й са събрани в цилиндрични реси, които се появяват заедно с листата и привличат отрано всякакви насекоми, тъй като издават приятна миризма и имат сладък сок. Мъжките цветове са жълтеникави, а женските – зелени. Намират се на различни дървета и се опрашват чрез вятъра.

Снимката е заснета в планината. На преден план се вижда вода – най-вероятно езеро или заблатена част на река, понеже по повърхността са се образували зеленясали петна. Няма вълни, само вятърът леко е размътил повърхността, защото не се забелязва огледалният образ, типичен за напълно спокойна вода. Централно на снимката има върба, чиито листа са развети от вятъра, който духа отляво. Клоните са наведени надясно и надолу, сякаш танцуват. По дървото падат различни сенки, които се дължат на слънцето и отражението на водата. Цветовете на дървото са в различни нюанси на зеленото, като листата, огрени от слънчевите лъчи са най-светло зелени.

Вдясно и вляво от върбата има други дървета. Всички са широколистни, с големи и гъсти корони. Най-вероятно снимката е направена през пролетта, защото се усеща свежестта на новопораслите листа. На заден план има два планински хълма, които се пресичат и образуват плътна стена. Склоновете им са обрасли нагъсто с дървета, напомнящ плътен зелен килим. В горния десен ъгъл има малко парче тюркоазено небе. Не са заснети животни или птици, но снимката излъчва живот, младост, чистота и спокойствие.

Цялата снимка е в зелените тонове, като планините са по-тъмно зелени, дърветата около върбата по-ярко зелени, а самата върба е бледо зелена, което е типично за нейния вид, заради сребристите власинки по листата й. Водата отразява различните зелени окраски и събира в едно целия пейзаж зад нея.“

Описание:
Емилияна Ангелова