Картината, която искам да опиша, е на морска тематика. Съдържа и вдъхновяваща мисъл, която гласи „Лодката е в безопасност, хвърлила котва в пристанището, но това не е целта на корабоплаването“.
Изобразен е голям кораб с високи мачти и няколко големи правоъгълни и триъгълни платна. Той е наклонен леко на дясната си страна. Няма хора на палубата, може би са се скрили в трюма поради надвисналата буря. Тя, както и падащата нощ, правят кораба тъмен и карат да изпъкват очертанията на корпуса и платната, без да разкриват детайли по палубата му.
Небето и морето, на чийто фон е изобразен този кораб, са много красиви, страховити и въздействащи. Морето е гладко, с една-две леки вълни все още, тъмносиньо, почти черно на цвят. Със сигурност обаче видът на морето вдъхва идея за затишие пред буря.
За това затишие и предстоящото развълнуване на морската вода и увеличаващата се опасност за кораба предвещава небето, което е представено след залез, към този период от денонощието, когато настъпващата нощ среща все още неохотно отиващия си ден. По небето има големи бяло-сини облаци с чудновати форми, някои от които се издигат нагоре направо от морския хоризонт. Две светкавици пронизват хоризонтално почерняващото небе.
Освен преобладаващите нюанси на тъмносиньо и черно в картината,тя показва и нещо загадъчно и мистериозно, което оставя въображението да го назове. На мен това нещо ми прилича на начеваща лунна пътека. Никъде няма луна, но корабът сякаш е поел по бяла пътека право към хоризонта, там, откъдето може би не след дълго ще се покаже бледа бяло-жълта луна. А може би тази белезникава ивица по морската повърхност не произхожда от луната… може би белият облак, който се издига вертикално в небето в края на тази морска пътека, е толкова светъл именно защото в него назрява буря…Можете ли да си представите буря в облак, със светкавици и гръмотевици, съсредоточени само в този облак и ненапускащи пределите му? Аз съм виждала такива, необикновени са. Защо тогава да не се формира още една буря, „ буря в чаша вода“, която предстои да се сблъска с настоящата буря, вече обхванала небето? Какво ли ще стане и коя от двете ще победи?
Нека се върнем на мисълта, написана на картината, за кораба, който ще оцелее, но няма да види нищо ново, ако остане в пристанището, и който е изправен пред възможна гибел, впусне ли се да изследва необятния океан. Според мен това, към което иска да ни подтикне този вдъхновяващ цитат и илюстриращата го картина, е недвусмислено – тръгни по неотъпканата пътека, съмнявай се в това, което мислиш, че чувстваш и знаеш, и покрай дебнещите опасности ще изградиш характера си, ще намериш непресъхващ източник на вдъхновение и ентусиазъм, ще живееш по-пълноценно, отколкото досега. Опитай.
Описание:
Теодора Дурева