Той е български владетел, управлявал България от 997 до 1014 г. и е първият такъв от династията на комитопулите. Около 971 г. Самуил управлява България заедно с братята си, а след смъртта им става действителен владетел на българите, въпреки че законният владетел Борис II е във византийски плен. Самуил управлява България в едни от най-трудните времена за страната и в продължение на десетилетия успява да устои на ударите на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните войни за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г. – вероятно от сърдечен удар, който получава, виждайки войниците си пленени и ослепени след битката при Ключ от 1014 г. След преждевременната смърт на владетеля България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години след смъртта на Самуил идва и краят на Първото българско царство.
На картината е изобразен като мъж на средна възраст. С дълбоки, тъмни очи, които носят усещане за личност с решителен характер, но и добра душа, твърдост на владетел, но и справедливост на баща. Чертите на лицето му са хармонични, няма острота в тях. Има плътни вежди, вълниста коса до раменете, средно дълга брада – леко прошарени. Облеклото му се състои от тъмно червено наметало, върху него под формата на буквата „у“ са положени широки златни ленти с контури от перли. В тези ленти са подредени една след друга кръгли и квадратни фигури, в чиято вътрешност са поставени украшения от бели камъчета, подредени в кръгла форма, а в средата кръгли рубини.
На главата му има златна корона, обсипана с перли, наредени вертикално и хоризонтално, ако се погледне отгоре. В долната й част , по средата на челото, има голям рубин. Към двете страни на короната има прикрепени висящи украшения, падащи върху бакенбардите. Представляват два квадрата, в чиято вътрешност има рубини, а между тях четири продълговати златни ленти, които ги съединяват.
Описание:
Елисавета Ангелова-Димитрова