Огромна планинска верига с изход към китно езеро. Водата сияе игриво и е толкова бистра. Пухкавите облаци плуват в лазурното небе. Слънцето не се вижда, но по-сияещия оттенък на няколко меки облачета, присъствието му не остава незабелязано. Озарява високите планински гребени в топли прасковени багри. В контраст с топлото слънце, ледените върхове блестят на пряка светлина, а в сенките изглеждат още по-митични и приказни. Малкото горско хълмче срамежливо се подава в кадър. Вижда се стар дървен кей, където стремглаво се разбиват вълните. Движението на снимката се забелязва в лекия вятър. Вълнението по езерната повърхност, леката маска от четката на някой художник по облаците в небето…
Автор:
Виолета Димитрова