Когато видях Тери Ленъкс за първи път, той седеше пиян в един „Ролс Ройс” пред тересата на „Танцьорите”. Пазачът на паркинга беше докарал колата пред входа и все още държеше вратата отворена, защото левият крак на Тери продължаваше да виси отвън, сякаш той беше забравил за него. Имаше младолико лице, но косата му беше бяла като сняг. По очите му личеше, че е мъртво пиян, а иначе изглеждаше като всеки порядъчен млад мъж във вечерно облекло, изхарчил прекалено много пари в заведение, което съществува само за това и за нищо друго.
…
Прав беше за пластичната операция. Дясната половина на лицето на новия ми приятел беше скована, неестествено бяла и по нея си личаха тънки, фини шевчета. Кожата покрай зарасналите шевове беше лъскава. Пластична операция, при това основна.
…
Беше пет часът в един дъждовен мартенски ден, когато той влезе в сиромашкия ми мозъчен тръст. Беше доста променен. Поостарял, съвършено трезвен, строг и безметежно спокоен. Имаше вид на светски мъж. Безупречно бял шлифер, ръкавици, но без шапка. Всяко косъмче на бялата му коса беше на мястото си.
Из „Дългото сбогуване”
Реймънд Чандлър
Анубис, 1992
Описание:
Валерия Вълева