…
Сега бих искал да се спра
на по-голямата сестра.
И тъй, говорим за Татяна.
Ни с Олгината красота,
ни с красотата й засмяна
окото би привлякла тя.
Печална, странна, мълчалива,
като кошута боязлива
и сякаш чужда, мълчешком
растеше тя във своя дом.
Не се научи да се гали
с баща си, с майка си дори;
не припкаше с деца в игри
и често – в блян ли, във тъга ли –
срещу прозореца сама
седеше често у дома.
Из „Евгений Онегин”
Александър Сергеевич Пушкин
Народна култура, 1971
Подбор на цитата:
Валерия Вълева