Татяна Ларина

evgenii-onegin

Сега бих искал да се спра

на по-голямата сестра.

 

И тъй, говорим за Татяна.

Ни с Олгината красота,

ни с красотата й засмяна

окото би привлякла тя.

Печална, странна, мълчалива,

като кошута боязлива

и сякаш чужда, мълчешком

растеше тя във своя дом.

Не се научи да се гали

с баща си, с майка си дори;

не припкаше с деца в игри

и често – в блян ли, във  тъга ли –

срещу прозореца сама

седеше често у дома.

Из „Евгений Онегин”
Александър Сергеевич Пушкин
Народна култура, 1971

Подбор на цитата:
Валерия Вълева