Сврака

Свраката е лесно  отличаваща се от другите видове птици с контрастно черно-бяло оперение и дълга (20-30 см.) насечена опашка, както и със силните си резки крясъци, които издава. Тя е немигриращ вид, разпространен в Европа, Азия и Африка.

На снимката   се вижда сврака кацнала на полянка покрита със сняг. Главата, шията и гръдната област на птицата са лъскаво черни с метално зелен и виолетов блясък. Раменната и коремната област са чисто бели. Крилата и опашката са черни със зеленикав блясък. Клюнът и краката също са черни.

Цялостното усещане е за студ и самота през един зимен снежен ден.

Описание:
Ивайло Димитров

Хижа Рилски езера през март

Снимката показва хижа „Рилски езера“ през месец март. Заради голямата надморска височина, над 2100 метра, зимата все още плътно е обгърнала околността. Усещането за твърда земя е измамно и човек лесно може да затъне в снега до колене. Мястото не позволява растеж на високи дървета, но все пак над светлата замръзнала покривка се  наблюдават редки струпвания на ниски, иглолистни храсти. Освен тях се чернеят и очертанията на скали, по чиито ръбове не се е задържал сняг.

На няколко стотин метра зад сградата се издига стръмен, почти отвесен гребен от планината, който се снишава в единия си край и достига почти равните хълмове на билото. Към другия му край се подава заснежения покрив на изоставена сграда.

Самата хижа заема средата на изображението. Приземният и първият кат са облицовани в тъмни камъни, а ръбът насочен към зрителя е покрит с дървесина до покрива. От лявата страна на сградата има стълбище, което води до скрита отзад тераса на нивото на най-ниските прозорци. Следващите два етажа са варосани в бяло, а последният, непосредствено под покрива е облицован с дърво както най-близкия ъгъл на сградата.

Покривът е стръмен и покрит с влажни, тъмни керемиди. От него стърчат няколко покрити, метални комина, а по протежението му са разположени три гръмоотводни пръта. От задната част се подава антена за клетъчни сигнали – три тънки, отвесни части, закачени за още по-тънък отвесен стълб.

Входът на хижата е ниска издатина прикрепена към лицевата страна на сградата и пред него са заснети двама души, които вървят в посока на снимащия. До тях има две табели с надписи и карти описващи местността.

Над всичко това, небето е гъсто мъгливо. Трудно забележимо е, но навсякъде върху снега  личат бледи петна с цвят на ръжда. Това е прах, който южните ветрове са успели да довеят чак до билото на планината.

Описание:
Димитър Николов

Снимка:
Димитър Николов

СНЕЖЕН ЧОВЕК

На снимката е изобразен снежен човек на фона на чисто бяла поляна. Снегът върху поляната е на вълни и изглежда мек. Снежният човек представлява скулптура от две големи бели снежни топки, поставени една върху друга. Горната представлява главата. Върху нея е сложена кафява шапка. На лицето му са поставени две големи и черни копчета, – неговите очи.  Вместо нос нашият снежен човек има забоден морков на лицето. Устата му е направена от 5 малки черни копчета, подредени сякаш се усмихва. На врата му е вързан жълт шал. Върху долната снежна топка са подредени в последователна колона 4 големи черни копчета, които имитират палто.

Описание:
Гюлтен Исуф

Снежен човек

snejen-chovek

На снимката има изобразени няколко типично коледни символа – снежен човек, шейна, коледни топки, сняг и елхички. Композицията е направена от декоративни фигурки и играчки, а под тях снегът е изкуствен. Снимката е с наситени цветове и добавен блясък, който е много подходящ за снежната зима и коледните празници.

На фокус, най-вдясно и една идея по-напред, е снежният човек. Той е декоративна фигурка, боядисана в ярки цветове. Основната част от него е бяла, като по бузите му има лек розов оттенък, все едно се е зачервил от студения зимен вятър. Носът и устата му, разтегната в усмивка, са оранжеви. За очи и копчета на палтото си има черни точки. Като всеки снежен човек, и този си има шапка, шал и ръкавици, които също са нарисувани върху него. Шапката му е червена, с бял понпон и бял кант в основата. Шалът му е тревисто-зелен, преметнат около евентуалния му врат, а единият му край стига почти до земята. На пухкавите си ръчички, които държи пред себе си, има нарисувани две големи червени ръкавици.

Вляво от него, малко по-назад е спряла шейната. Тя е дървена, на места леко изшкурена, което създава впечатление, че много деца са се пързаляли не веднъж и два пъти с нея. В предния й край има завързан канап, който представя въжето, с което се дърпат истинските шейни.

Вместо дете върху шейната, на снимката има поставени червени топки за украса. Едната се е търкулнала встрани, а другата стои върху шейната, със златистата си част за закачане напред. Тъй като само снежният човек е на фокус, не може да се разбере дали топките са стъклени и лъскави или матови.

На заден план има две медно-кафеви елхички. Както всичко останало и те са декоративни, двуизмерни, без украси по тях. Пространството около тях е сияйно, съчетаващо в себе си усещането за обсипано със звезди небе, изкрящи падащи снежинки и празничен блясък.

Целият под е посипан с изкуствен сняг, който отразява светлината и прави снимката още по-светла.

Описание:
Емилияна Ангелова

Майчина сълза

majchina-salza

Майчина сълза е притча за надеждата и любовта, за  добротата и силата. Силата на любовта, силата, която прави болните здрави, силата, която прави слабите силни. Силата, която всеки търси…

Студена дъждовна есен, всичко опустяло, вятърът повява жълтия листак, голямото дърво кърши клони. Само малкото лястовиче  не е успяло да отлети на юг, заради пожара, който е изгорил едното му крило. Неговата майка е нагласила мека перушина в едно напукано, глинено гърне, търкулнато в градината. Димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Една дъждовна капка  се е търкулнала по най –долния листец на цвета и се гласи да падне, но това не е просто дъждовна капка, това е майчината сълза преминала през океани да стигне до свидната рожба и да стопли своето болно лястовиче.

В мрачната есен, комините на къщите пушат, за да стоплят стопаните си, а малкото лястовиче е стоплено от майчината сълза и чака да дойде пролетта и да прегърне отново близките си.

Рисунката е направена по приказка на Ангел Караклийчев.

Описание: 
Ирена Янакиева

Зимен преход към хижа Плевен

Хижа Плевен

След около 60 минутен преход из полите на Стара Планина, с тежките раници на гърбовете вече изморени стигаме до хижа Плевен. Където ни се открива приказна гледка към връх Ботев. По това време на годината неговите зъбери са покрити с пелена от пухкав сняг. Изглежда ти толкова близо, че имаш усещането, че ако протегнеш ръка ще го достигнеш. Облаците се спускат ниско около планината и почти я обгръщат, а слънчевите лъчи се прокрадват през тях. Пред нас се извисяват три величествени бора. Въздуха е студен и се вижда пара при издишване, но това не пречи да се възхищаваш на природата, която изглежда е заспала зимен сън под снежната покривка. Не знам дали заради дългия и изморителен преход, или заради величествената гледка, но имаш усещането, че си на едно райско кътче, което успокоява душата и те изпълва със желание за живот.

Описание:
Десислава Захариева

Зимно забавление

Зимна игра

Тъй като вече всичко на вън е покрито със сняг и красотата на тази част от зимата е колкото красива, толкова и забавна, ще опиша една снимка, на двама млади хора, които са запазили детското в себе си и не са пропуснали идеалния момент да си припомнят спусканията със шейна от детството.

Най- вероятно се намират на хълм на някоя планина, тъй като наклонът от дясно на ляво на импровизираната им писта лесно се забелязва на снимката. Те са в центъра, а всичко около тях е покрито с бял и пухкав сняг. В по-високата част на терена, намиращ се зад гърбовете им , се виждат млади зелени борчета, разпръснати тук-там в снега. Небето е покрито с типичните за този период бели, леки облачета, приличащи на пелена, което идеално пасва на бялата покривка на земята.

Върху дървената шейна, с червени кантове, е седнал младият мъж, а усмивката му „до ушите“ изразява неговата неподправена детска радост от забавлението. Има къса, кафява коса и съвсем леко набола брада. Носи плетен шал, в различни цветове- редуват се синьо, жълто, червено и зелено. Облечен е с топло бежово яке, което не е закопчал и сива грейка. Обувките му са в жълт цвят „горчица”, с дебели подметки и дебел грайфер. Седнал е на горния край на шейната, като краката си е вдигнал пред тялото, а с ръцете държи червена връвчица, която играе роля на кормило на шейната.

Помощник в пързалянето е млада руса жена, която бута мъжа надолу по хълма. Има същото радостно изражение като него. Леко е приведена, за да достигне с ръце рамената му и да може да го засили повече със шейната. На главата си носи светло синя плетена шапка, като дебелите й ръкавици са в същия цвят. Носи тъмно бежово яке с качулка, цялото в малки квадратчета, очертани с бял цвят. Грейката й е чисто бяла, досущ като снега. Носи дебели зимни черни обувки.

Приличат на едни пораснали деца, които се наслаждават искрено и пълноценно на падналия сняг, загърбвайки сивотата на ежедневието на възрастните.

Описание:
Нора Борисова

Врабчета, кацнали върху клонка

Врабчета, кацнали на клонка

Централно на снимката е фокусирана една клонка, леко покрита със сняг. Тъничка е, но е достатъчно издържлива, щом на нея са кацнали около 20 врабчета.  Сгушени са едно в друго  и са леко  покрити със снежинки.  От тази клонка, излиза една по-малка, на която има само две врабчета. Фона е синьо- зелен, със снежинки.

Описание:
Васалена Атанасова

Весело замерване със снежни топки

Весело замерване със снежни топки

На снимката се виждат мъж и жена, която е по напред, биейки се със снежни топки. Облечени са с шушлеково червено и синьо яке, плетени шапки, ръкавици и шал. Мъжът хвърля топка към жената, а тя се пази с лявата си ръка и е усмихната.

Описание:
Габи Станкова

Коледна картичка с венец

Коледа

Фона на картичката е червена вълнена материя, наподобяваща плетка на полувер. В лявата ѝ част има сплетени елхови клонки, във венец. Той се вижда до полвината. Венецът е украсен с двуизмерни играчки във формата на елхички, захванати с конец, панделки, а в средата му има голяма коледна топка. Всички украшения са в бяло и червено. В дясната част на картичката има бележка наклонена в същата посока с пожелание „Весела Коледа и много сбъднати мечти!“. В горния десен ъгъл на листчето има червена панделка, а в долния подарък, опакован във вестникарска хартия и увит със същия вид панделка. В горния десен ъгъл на картичката е отпечатен адреса на сайта „KartichkizaKoleda.com”.

Описание:
Богдана Тепавичарова
Теодора Йосифова