Залез над Балчик

Фотографията е много красива и е уловила един изящен залез над българското черноморие. Небе, стелещи се като пелена из него пухкави сиви облаци, които потъват и се губят в огневото на снижаващото се слънчево кълбо. А слънцето се спуска бавно, пръскащо искряща жълта светлина над простиращите се под него планина, бряг, море… В центъра на планината се извисява една част, прилична на триъгълен връх, който като че пръв ще скрие слънцето от погледа ни. В далечината светлият ден бавно отстъпва пред сумрака на вечерта. Това обаче не пречи да видим красивите сгради, разположени по крайбрежието. Навярно и летуващите в този миг наблюдават красотата на пейзажа около себе си. Морето се шири пред погледа ни със сребристи отблясъци, като надиплено, едва помръдващо от лекия бриз. Спокойно е! Слънцето го милва с последните си лъчи и образува огнен лъч по огледалната му повърхност. Небето бавно се оцветява в жълто-оранжеви цветове, а по-далеч от слънчевото кълбо искрящата му синя шир, бавно потъмнява и сдобива сивкаво сини нюанси. Още миг и слънцето ще се сгуши оттатък планината, небето ще добие мастилни цветове, ще заблестят ясните звезди, а лунният сърп ще разлее бледната си светлина. А морето тихо ще нашепва за себе си, чакайки отново изгрева.
Използвано изображение: личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Морска идилия по залез

Наблюдаваме една снимка, която е разделена на две – въздух и вода, а с малко изместен център вдясно, има жена. Изображението е направено по залез, има чисто и топло небе, обляно от последните лъчи на слънцето, а то /слънцето/ е уловено между двете измерения, но централно вляво на снимката в опозиция на женската фигура. То сякаш е тръгнало да се потапя, като стихващ пламък, уморено след жарък ден в хладната вода. Водата сама по себе си е тъмна, мистериозна, но спокойна с леки и нежни вълнички, върху които се отразява меката светлина. По-скоро дори прилича на материя, като сатен, а не на флуид. На жената се вижда тъмния силует, тъй като светлината е отзад и заради това обектът е тъмен и също така леко се отразява във водата. Тя изглежда млада с дълга коса, в добра физическа форма и сякаш седи върху водната повърхност. Човек би си помислил, че е седнала на някоя подводна скала, но съм убедена, че е на сърф след цял ден забава във водата. Тя си прилича с водата – тъмна, мистериозна, но спокойна. Излъчва такава хармония с обкръжаващата я обстановка, че леко й завиждам за постигнатия баланс. Седнала е върху сърфа си, леко обърната и приведена надясно, за да се подпре на дъската, която най-вероятно е на линията на водата, защото не се вижда. Изглежда отмаря и се наслаждава на последните лъчи в мир и спокойствие със себе си и свързвайки се с елементите вода, въздух и огън /Слънцето/. Харесва ми да я наблюдавам, снимката е изчистена и най-вече се забелязва контрастът между светлината и тъмните обекти, но не по рязък, ами по някак преливащ, симбиозен и мек начин. Светлината ги обгръща и стопля с романтична прегръдка на изминалия ден, а жената усеща това в тишина и наслада. Фотографията носи чувство за идилия, свобода и покой на духа.

Описание:
Кали Даскалова

Есен край езерото

Очевидно денят е към края си, тъй като слънцето скоро ще залезе. Пред
него се виждат високите иглолистни дървета, а малко по-вляво
широколистни с разредени жълти листа. В далечината се вижда гъста гора, а в центъра на картината  е разположено красиво езеро, отразяващо
синьото небе. В езерцето са паднали листа от дърветата. Вдясно от него
има жълто-червени храсти с папури,  огрени от слънцето. Целият пейзаж е в много топли жълто-оранжеви цветове, типични за есента.

Описание:
Десислава Джолова

Залез край Никити

Това не е просто кадър, това е усещане. Снимката е на Егейско море. То е
полузатворено и е част от Средиземно море. Бреговете му са силно
разчленени и
ето затова са се образували редица заливи, полуострови и острови. Там
някъде образувано е и градчето Никити, разположено на полуостров
Ситония, Гърция.
Всъщност част от снимката е заело и крайбрежието на Никити. В кадър е
морето, така безкрайно и бурно, обливащо чистия и мокър пясък. Моментът
на заснемане
е хванал една вълна, която се разлива по затопления пясък, а в
далечинката вълна се връща обратно в морето, което пък разкрива
отражението на залеза върху
самия пясък. Морето има много нюанси по себе си, които само те карат да
усещаш свобода и да мечтаеш. Най-вече то преобладава в тъмносиньо и
отразения прасковен
цвят от залеза. Небето сякаш се слива с морето и с вълните му, и придава
безкрайност и на двете, но същевременно някъде далеч все едно се сливат
и продължават
като едно цяло по пътя на безкрайността. Залезът прави небето преливащо
от светлосин цвят към прасковен, а след това в жълт. Залезът дава
усещане за спокойствие.
Потапяйки се в него всички проблеми и тревоги биват „отмити от вълните“.
А мокрият тъмен пясък, който няма никакво движение, но приема
отражението на залеза
върху себе си, сякаш чака следващата вълна с нетърпение да се разлее по
брега, прегръщайки го.

Описание:
Александра Костадинова

Вечерна снимка от автобус

Вечерна снимка от автобус

Снимката, която ще опиша е моя – аз я правих преди две години, връщайки се от морето и поради скуката, която ме бе обзела, снимах през прозореца на автобуса, който се движеше по магистралата. Може би поради това, че снимах от скука, снимката е диагонална, тоест ако снимката е правоъгълна, то линията, която разделя небето и земята е по диагонал на правоъгълника, като частта на небето е повече от тази на земята.

Времето е преди смрачаване, небето има този характерен цвят за това време на деня, а именно тъмно с червеникави оттенъци, но те тепърва се появяват, още е сравнително чист син цвят. Има 3-4 малки облачета  на небето сякаш разкъсани малки парчета памук. Линията, която разделя небето от земята е вълнообразна, защото се виждат  леки хълмисти райони, а там –  на тази линия се вижда слънцето, което леко се прибира зад хълмистите части и се готви да залезе. Около него небето вече е порозовяло и колкото и свежи да са описаните цветове, снимката навява мисъл за самота. Но не тази, която изпълва с тъга, а такава, която оставя усещане за красота, тишина, спокойствие и вътрешен мир.

Описание:
Илияна Кръчмарова